Преди 56 години е въведена 5-дневната работна седмица
Преди 56 години на 28 декември 1967 година е признато Постановление 62 на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП), Министерския съвет и Централния съвет (ЦС) на Българските професионалните съюзи (БПС) за последователно въвеждане на петдневна работна седмица с дълготрайност 42 часа и 30 минути и два почивни дни за служащите и чиновниците. Дотогава трудовата седмица е 46 часа, споделя Българска телеграфна агенция.
С постановлението се дават инструкции преходът към прекосяването към понижено работно време да се прави последователно, според от готовността на обособените предприятия, организации и институции. За второто полугодие на 1968 година е планувано това да стане в обособени предприятия, организации и окръзи по одобрен лист, през 1969 година - в още предприятия и браншове на индустрията, а през 1970 година - във всички останали браншове от индустрията и превоза.
На 30 декември 1967 година Президиумът на Народното събрание издава Указ 1060 за въвеждане на петдневна работна седмица и разпорежда на Министерския съвет осъществяването му.
" Мерките, които са набелязани в постановлението от 28 декември 1967 година, имат извънредно значимо значение за страната, за по-нататъшния напредък на стопанската система и за реализирането на линията на партията за повишение на виталното и културното ниво на народа. Един от главните проблеми, свързани с развиването и усъвършенстването на публичните връзки, с физическото и духовно създаване на новия човек като деец на социализма, е казусът за намаляването на постоянното работно време, въвеждането на 8-часов, а в някои браншове и на 7-часов, и 6-часов работен ден у нас, което бе реализирано на процедура едвам след успеха на социалистическата гражданска война. Непосредствено след Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия беше открит 6-часов работен ден в съботните и другите предпразнични дни, като работната седмица бе понижена от 48 на 46 часа. Постепенното въвеждане на петдневна работна седмица бе сложено като непосредствена практическа задача от Деветия конгрес на партията. Сега тази задача се слага на дневен ред пред страната. На взаимното съвещание на Централен комитет на Българска комунистическа партия и Министерския съвет бе решено през интервала 1968-1970 година да се извърши последователно прекосяване към петдневна работна седмица с два почивни дни. По безапелационен метод се удостоверява и силата и жизнеността на възходящия социалистически строй в нашата страна ".
След Априлския пленум главните индустриални фондове у нас набъбнаха повече от три пъти, а до края на петата петилетка ще се усилят с още 90 на 100, е посочено в бюлетина. Това е и една от нужните предпоставки за редуциране на трудовия развой. Народното стопанство непрестанно се въоръжава със модерна високопроизводителна техника, нашата страна към този момент разполага с доста и висококвалифицирани експерти и изпълнителски фрагменти. Отбелязва се, че сериозните ограничения, които партията и държавното управление подхващат за откриване и потребление на големите запаси, съществуващи у нас за повишение рентабилността на стопанската система, ще дадат нов подтик за нейното интензивно развиване.
В постановлението на Централен комитет на партията и Министерския съвет се планува въвеждането на петдневна работна седмица да стане поетапно и проведено, след деликатна и всестранна подготовка, продължава обявата. В нея се споделя, че съгласно решението през 1968 година петдневната работна седмица ще бъде въведена в два окръга - Габровски и Старозагорски и в към 80 предприятия в другите окръзи. През 1969-1970 година петдневната работна седмица ще бъде последователно въведена в други браншове и действия без опазването на здравето, селското стопанство и националната култура.
По подобен метод седмичното работно време ще се понижи от 46 на 42 часа и 30 минути и всяка седмица ще се работи 5 дни по 8 часа и 30 минути. За служащите и чиновниците, които в този момент имат 7-часов работен ден и 41-часова работна седмица, ще се откри 40-часова работна седмица с 5 дни по 8 часа; за служащите и чиновниците с 6-часов работен ден и 26-часова работна седмица надлежно - 35 часа работна седмица с 5 дни по 7 часа.
Официални празници за тези, които минават към понижена работна седмица, ще бъдат 1 януари, 1 май и 9 септември. А 24 май ще е задочен за учащите се и работещите в областта на науката, изкуството и културата. Така броят на свободните дни през годината дружно с годишния отпуск ще бъде към 120, което значи, че всеки трети ден ще бъде почивен. Предвижда се също в институциите да се премине към непрестанен работен ден.
Намаляването на работната седмица би трябвало да се съпътства от увеличение на продуктивността на труда, като се усъвършенства организацията на производството, труда и ръководството, разкриват се и изцяло се употребяват съществуващите запаси. Производителността на труда би трябвало да се усили с към 4-6 на 100. В никакъв случай не може и не трябва да се позволява понижаване или оскъпяване на производството, утежняване на качеството, намаление на рентабилността и понижаване приходите на трудещите се.
На 13 март 1973 година е признато Постановление 7 на Министерския съвет и на Централния съвет на Българските професионални съюзи за въвеждане на понижено работно време и петдневна работна седмица в сраната през шестата петилетка (1971-1975) - на стадии, четем в данните на отдел " Справочна ". В програмата на Българска комунистическа партия, призната от Десетия конгрес, грижата за индивида се дефинира като смисъл и наличие на нейната политика, подчинена напълно на девиза " Всичко в името на индивида, всичко за богатството на индивида ". Както и че линията за редовно понижаване на работното време заема значимо място в реализирането на партийната политика за ускорено развиване на производителните сили, битката за всеобхватен публичен прогрес и повишение материалното и културно богатство на народа. " Още с успеха на социалистическата гражданска война националната власт реализира въжделенията на трудещите се за 8-часов работен ден, понижи работното време в нощните смени, на работещите във нездравословни условия на труд, както и на младежите до 18-годишна възраст. Съкратена е и продължителността на работното време в съботните и в предпразничните дни с два часа. От 1968 година към 17 на 100 от заетите в индустрията и към 10 на 100 - в националното стопанство (без селското стопанство, просветата, здравеопазването) се трудят на петдневна работна седмица, като извършват и преизпълняват индикаторите, планувани в народностопанските проекти. Резултатът е позитивен в регионите, в които пониженото работно време е в деяние ", се регистрира в постановлението.
В бюлетина от 13 март 1973 година на БТА четем, че се вкарва по-кратка трудова седмица и работно време, както следва:
- през 1973 г. - в окръзите Бургас, Варна, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Смолян, Сливен и Хасково.
- през 1974 г. - Благоевград, Велико Търново, Ловеч, Михайловград(бел. на създателя - в този момент Монтана), Плевен, Разград, Силистра, София-град, София-окръг, Толбухин (Добрич), Търговище, Шумен и Ямбол.
Предвижда се през тези две години към петдневна работна седмица да преминат в индустрията, строителството, горското стопанство, автомобилния превоз, товаро-разтоварителните действия, известията, търговията, материално-техническото доставяне, жилищно-комуналното стопанство и други действия от материалното произвеждане.
През 1975 година към по-къса трудова седмица и работно време се предвижда да преминат заетите в системата на ж.п превоза, водния превоз, в областта на ръководството на финансите, заема и застраховките, науката, културата и изкуството.
През шестата петилетка (1971-1975) няма да работят на петдневна седмица и понижено време в селското стопанство, опазването на здравето и директно заетите в областта на образованието - учебните заведения, вузовете. Посочено е още: Да се извърши подготовка и опит през този интервал (`74-`75г) за въвеждане на понижено работно време и петдневна работна седмица и в тези браншове и действия.
За миналите към 5-дневна работна седмица се резервират формалните празници. Ако те не съответстват с откритите почивни дни през седмицата, се отработват през други почивни дни.
Министерски съвет и ЦС на БПС показват цялостна убеденост, че трудещите се с още по-голям обсег ще разпрострат всенародното социалистическо състезание за по-пълно откриване и потребление на запасите, за разпространение и навсякъде внедряване на челния опит и общонационалните начинания, за по-нататъшно повишение на публичната продуктивност на труда, за осъществяване и преизпълнение на държавния и насрещните проекти през 1973 година и шестата петилетка, за създаване на развитото социалистическо общество в Народна република България.
Във връзка с пробното въвеждане през 1968 година в България на петдневна работна седмица - в Габровски и Старозагорски окръг, се провежда емпирично социологическо изследване " Петдневната работна седмица, Казанлък `1970 ", представено в проучването " Екзистенциална история на социологията в България( от 50-те до края на 60-те години на 20-ти век) ".
Избрахме тази тематика за проучване, тъй като от 1968 година у нас стартира пробно въвеждане на петдневната работна седмица в два окръга - Габровски и Старозагорски, изяснява авторският колектив на изследването, в който влизат Стоян Михайлов (ръководител), Стефан Дончев, Станка Добрева, Йорданка Трополова, Христо Петров, Кольо Рамчев. Беше извършено пробно проучване през юни 1969 година, регистрацията на данните се извърши от 17 февруари до 18 март 1970 година, изследвани са 1604 души от предприятия, минали на петдневен работен режим в седмицата, изясняват авторите. Анкетираните са били подбрани посредством едностепенен последователен асортимент със инцидентен стартов номер. От всички изследвани лица се е набирала информация с два въпросника: Анонимна анкетна карта и Анкетна карта за изявление. Предмет на проучване е бил и бюджетът на времето за един работен и двата почивни дни. Освен това са извършени изявленията с шефове на минали на петдневна работна седмица предприятия и с ръководители на публични организации в тях. Установени са три остри казуса: Удължаването с половин час на работното време през 5-те работни дни не дава стопански резултат и не се приема добре от служащите и чиновниците. Много по-добре би било да се работи по 8 часа дневно, а всяка трета седмица да се доработват 7-те и половина часа. На второ място - изключителният труд, като разследване от неприятното материалнотехническо доставяне, е " камшик за петдневната работна седмица ". Без подобряването на снабдяването тя не може да бъде ефикасна, се споделя в заключението. Щом се закъса с осъществяването на индустриалния проект вследствие на неритмично доставяне, в редица предприятия се прибягва до връщане към 6-дневната работна седмица. На трето място се отбелязва, че полученият неочакван емпиричен резултат - вместо времето за домакински труд да намалее, изключително на дамите, то се е нараснало. Допълнителният разбор сподели, че публичната битова инфраструктура е развита незадоволително, което не дава опция на дамите да отделят повече време за самоусъвършенстване, за културни и развлекателни действия.
С постановлението се дават инструкции преходът към прекосяването към понижено работно време да се прави последователно, според от готовността на обособените предприятия, организации и институции. За второто полугодие на 1968 година е планувано това да стане в обособени предприятия, организации и окръзи по одобрен лист, през 1969 година - в още предприятия и браншове на индустрията, а през 1970 година - във всички останали браншове от индустрията и превоза.
На 30 декември 1967 година Президиумът на Народното събрание издава Указ 1060 за въвеждане на петдневна работна седмица и разпорежда на Министерския съвет осъществяването му.
" Мерките, които са набелязани в постановлението от 28 декември 1967 година, имат извънредно значимо значение за страната, за по-нататъшния напредък на стопанската система и за реализирането на линията на партията за повишение на виталното и културното ниво на народа. Един от главните проблеми, свързани с развиването и усъвършенстването на публичните връзки, с физическото и духовно създаване на новия човек като деец на социализма, е казусът за намаляването на постоянното работно време, въвеждането на 8-часов, а в някои браншове и на 7-часов, и 6-часов работен ден у нас, което бе реализирано на процедура едвам след успеха на социалистическата гражданска война. Непосредствено след Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия беше открит 6-часов работен ден в съботните и другите предпразнични дни, като работната седмица бе понижена от 48 на 46 часа. Постепенното въвеждане на петдневна работна седмица бе сложено като непосредствена практическа задача от Деветия конгрес на партията. Сега тази задача се слага на дневен ред пред страната. На взаимното съвещание на Централен комитет на Българска комунистическа партия и Министерския съвет бе решено през интервала 1968-1970 година да се извърши последователно прекосяване към петдневна работна седмица с два почивни дни. По безапелационен метод се удостоверява и силата и жизнеността на възходящия социалистически строй в нашата страна ".
След Априлския пленум главните индустриални фондове у нас набъбнаха повече от три пъти, а до края на петата петилетка ще се усилят с още 90 на 100, е посочено в бюлетина. Това е и една от нужните предпоставки за редуциране на трудовия развой. Народното стопанство непрестанно се въоръжава със модерна високопроизводителна техника, нашата страна към този момент разполага с доста и висококвалифицирани експерти и изпълнителски фрагменти. Отбелязва се, че сериозните ограничения, които партията и държавното управление подхващат за откриване и потребление на големите запаси, съществуващи у нас за повишение рентабилността на стопанската система, ще дадат нов подтик за нейното интензивно развиване.
В постановлението на Централен комитет на партията и Министерския съвет се планува въвеждането на петдневна работна седмица да стане поетапно и проведено, след деликатна и всестранна подготовка, продължава обявата. В нея се споделя, че съгласно решението през 1968 година петдневната работна седмица ще бъде въведена в два окръга - Габровски и Старозагорски и в към 80 предприятия в другите окръзи. През 1969-1970 година петдневната работна седмица ще бъде последователно въведена в други браншове и действия без опазването на здравето, селското стопанство и националната култура.
По подобен метод седмичното работно време ще се понижи от 46 на 42 часа и 30 минути и всяка седмица ще се работи 5 дни по 8 часа и 30 минути. За служащите и чиновниците, които в този момент имат 7-часов работен ден и 41-часова работна седмица, ще се откри 40-часова работна седмица с 5 дни по 8 часа; за служащите и чиновниците с 6-часов работен ден и 26-часова работна седмица надлежно - 35 часа работна седмица с 5 дни по 7 часа.
Официални празници за тези, които минават към понижена работна седмица, ще бъдат 1 януари, 1 май и 9 септември. А 24 май ще е задочен за учащите се и работещите в областта на науката, изкуството и културата. Така броят на свободните дни през годината дружно с годишния отпуск ще бъде към 120, което значи, че всеки трети ден ще бъде почивен. Предвижда се също в институциите да се премине към непрестанен работен ден.
Намаляването на работната седмица би трябвало да се съпътства от увеличение на продуктивността на труда, като се усъвършенства организацията на производството, труда и ръководството, разкриват се и изцяло се употребяват съществуващите запаси. Производителността на труда би трябвало да се усили с към 4-6 на 100. В никакъв случай не може и не трябва да се позволява понижаване или оскъпяване на производството, утежняване на качеството, намаление на рентабилността и понижаване приходите на трудещите се.
На 13 март 1973 година е признато Постановление 7 на Министерския съвет и на Централния съвет на Българските професионални съюзи за въвеждане на понижено работно време и петдневна работна седмица в сраната през шестата петилетка (1971-1975) - на стадии, четем в данните на отдел " Справочна ". В програмата на Българска комунистическа партия, призната от Десетия конгрес, грижата за индивида се дефинира като смисъл и наличие на нейната политика, подчинена напълно на девиза " Всичко в името на индивида, всичко за богатството на индивида ". Както и че линията за редовно понижаване на работното време заема значимо място в реализирането на партийната политика за ускорено развиване на производителните сили, битката за всеобхватен публичен прогрес и повишение материалното и културно богатство на народа. " Още с успеха на социалистическата гражданска война националната власт реализира въжделенията на трудещите се за 8-часов работен ден, понижи работното време в нощните смени, на работещите във нездравословни условия на труд, както и на младежите до 18-годишна възраст. Съкратена е и продължителността на работното време в съботните и в предпразничните дни с два часа. От 1968 година към 17 на 100 от заетите в индустрията и към 10 на 100 - в националното стопанство (без селското стопанство, просветата, здравеопазването) се трудят на петдневна работна седмица, като извършват и преизпълняват индикаторите, планувани в народностопанските проекти. Резултатът е позитивен в регионите, в които пониженото работно време е в деяние ", се регистрира в постановлението.
В бюлетина от 13 март 1973 година на БТА четем, че се вкарва по-кратка трудова седмица и работно време, както следва:
- през 1973 г. - в окръзите Бургас, Варна, Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Перник, Пловдив, Русе, Смолян, Сливен и Хасково.
- през 1974 г. - Благоевград, Велико Търново, Ловеч, Михайловград(бел. на създателя - в този момент Монтана), Плевен, Разград, Силистра, София-град, София-окръг, Толбухин (Добрич), Търговище, Шумен и Ямбол.
Предвижда се през тези две години към петдневна работна седмица да преминат в индустрията, строителството, горското стопанство, автомобилния превоз, товаро-разтоварителните действия, известията, търговията, материално-техническото доставяне, жилищно-комуналното стопанство и други действия от материалното произвеждане.
През 1975 година към по-къса трудова седмица и работно време се предвижда да преминат заетите в системата на ж.п превоза, водния превоз, в областта на ръководството на финансите, заема и застраховките, науката, културата и изкуството.
През шестата петилетка (1971-1975) няма да работят на петдневна седмица и понижено време в селското стопанство, опазването на здравето и директно заетите в областта на образованието - учебните заведения, вузовете. Посочено е още: Да се извърши подготовка и опит през този интервал (`74-`75г) за въвеждане на понижено работно време и петдневна работна седмица и в тези браншове и действия.
За миналите към 5-дневна работна седмица се резервират формалните празници. Ако те не съответстват с откритите почивни дни през седмицата, се отработват през други почивни дни.
Министерски съвет и ЦС на БПС показват цялостна убеденост, че трудещите се с още по-голям обсег ще разпрострат всенародното социалистическо състезание за по-пълно откриване и потребление на запасите, за разпространение и навсякъде внедряване на челния опит и общонационалните начинания, за по-нататъшно повишение на публичната продуктивност на труда, за осъществяване и преизпълнение на държавния и насрещните проекти през 1973 година и шестата петилетка, за създаване на развитото социалистическо общество в Народна република България.
Във връзка с пробното въвеждане през 1968 година в България на петдневна работна седмица - в Габровски и Старозагорски окръг, се провежда емпирично социологическо изследване " Петдневната работна седмица, Казанлък `1970 ", представено в проучването " Екзистенциална история на социологията в България( от 50-те до края на 60-те години на 20-ти век) ".
Избрахме тази тематика за проучване, тъй като от 1968 година у нас стартира пробно въвеждане на петдневната работна седмица в два окръга - Габровски и Старозагорски, изяснява авторският колектив на изследването, в който влизат Стоян Михайлов (ръководител), Стефан Дончев, Станка Добрева, Йорданка Трополова, Христо Петров, Кольо Рамчев. Беше извършено пробно проучване през юни 1969 година, регистрацията на данните се извърши от 17 февруари до 18 март 1970 година, изследвани са 1604 души от предприятия, минали на петдневен работен режим в седмицата, изясняват авторите. Анкетираните са били подбрани посредством едностепенен последователен асортимент със инцидентен стартов номер. От всички изследвани лица се е набирала информация с два въпросника: Анонимна анкетна карта и Анкетна карта за изявление. Предмет на проучване е бил и бюджетът на времето за един работен и двата почивни дни. Освен това са извършени изявленията с шефове на минали на петдневна работна седмица предприятия и с ръководители на публични организации в тях. Установени са три остри казуса: Удължаването с половин час на работното време през 5-те работни дни не дава стопански резултат и не се приема добре от служащите и чиновниците. Много по-добре би било да се работи по 8 часа дневно, а всяка трета седмица да се доработват 7-те и половина часа. На второ място - изключителният труд, като разследване от неприятното материалнотехническо доставяне, е " камшик за петдневната работна седмица ". Без подобряването на снабдяването тя не може да бъде ефикасна, се споделя в заключението. Щом се закъса с осъществяването на индустриалния проект вследствие на неритмично доставяне, в редица предприятия се прибягва до връщане към 6-дневната работна седмица. На трето място се отбелязва, че полученият неочакван емпиричен резултат - вместо времето за домакински труд да намалее, изключително на дамите, то се е нараснало. Допълнителният разбор сподели, че публичната битова инфраструктура е развита незадоволително, което не дава опция на дамите да отделят повече време за самоусъвършенстване, за културни и развлекателни действия.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ