Преди 55 години – на 20 юли 1969 г., астронавтите

...
Преди 55 години – на 20 юли 1969 г., астронавтите
Коментари Харесай

55 години от стъпването на Луната: рекордите, самотникът в Космоса, прахът

Преди 55 години – на 20 юли 1969 година, астронавтите Нийл Армстронг и Едуин „ Бъз “ Олдрин кацат за първи път на Луната в Морето на спокойствието, което съставлява доста огромна низина, открита на повърхността на Луната. В задачата „ Аполо -11 “ взе участие и трети астронавт – Майкъл Колинс, който остава в капсулата в окололунна орбита „ Колумбия “, която служи за връщане на Земята.

Мисията „ Аполо-11 “ е изстреляна на 16 юли 1969 г. На екипажа са нужни четири дни, с цел да стигне до Луната. Лунният модул „ Ийгъл “ с Армстронг и Олдрин се прилунява на 20 юли 1969 година в 20 ч. и 17 мин. по Гринуич. Няколко часа по-късно – в 2 ч. и 56 мин. по Гринуич на 21 юли 1969 година Армстронг стъпва на лунната повърхнина. След 50 минути го последва и Бъз Олдрин.
 Нийл Армстронг и американският байрак, забит от астронавта на Луната. Снимка НАСА

Астронавтите от „ Аполо -11 “ се свръщат на Земята на 24 юли 1969 година

От последната задача „ Аполо “ през 1972 година човек не е кацал на Луната, изпращани са само автоматизирани апарати.

напомня епохалното събитие с материали от архива си. Ето какво има в сп. „ Наука и Техника “ от юли 1969 година на Българска телеграфна агенция:
Триумф на международната просвета
(…)Към досегашните постижения на науката полетът на „ Апо­ло - 11 " прибави скъпи резултати. За пръв път човек стъпи на Луната и откри, че е допустимо да работи интензивно на нея. За пръв път бяха взети проби от лунната почва, чието проучване ще разкрие нови секрети за произхода на Земята и нейния натурален сателит. За галактическите полети представля­ва скъп принос изпробването на избран метод за прилуня­ване и завръщане от Луната на Земята. Пристъпи се към из­следване сеизмичната активност, радиацията, магнитното и гравитационното поле на Луната. Богат опит се натрупа от комплицираните маневри на космонавтите по отношение на прилуняване­то, излитането от лунната повърхнина и свързването с кораба- майка в лунна орбита. (…)

Със стъпването на индивида на Луната международната просвета реализира нов успех. (…) Разкрит е пътят на безкрайните светове на милиарди галактики с милиарди слънчеви системи. Пред науката няма недостижими граници.

В бюлетин Международна информация – длъжностен “ на Българска телеграфна агенция, има любопитни аспекти от задачата „ Аполо -11 “:

Джодръл Бенк за двата галактически кораба

Джодръл Бенк, 19 юли 1969 година ( Спец. кор. на Франс прес Вони де Тору ) (…) За първи път два галактически кораба – единият американски с трима души на борда, а другият авте­нтичен руски – ще обикалят по всяка възможност по едно и също време към Луната. В реалност 28-та обиколка на „ Луна 15 “ не беше маркирана с никаква смяна на траекторията, когато руската станция се появи още веднъж в 16:10 ч. по Гринуич.

Според представителя на обсерваторията Джодръл Бенк, това значи, че в този момент е доста късно да се пристъпи към завръщане на „ Луна 15 “ на Земята, преди „ Аполо-11 “ да влезе в лунна орбита, само че че съществува към момента теоретическа опция тя да се прилуни. (…)

***
Никсън беседва с космонавтите на Луната
Вашингтон, 21 юли 1969 година /Франс прес/ Следва диалог на президента на Съединени американски щати Ричард Никсън с двамата космонавти Армстронг и Олдрин при първата и историческа телефонна връзка на Белия дом с Морето на спокойствието.

„ Този телефонен диалог ще бъде несъмнено най-историческият, който в миналото се е водил от Белия дом. Не мога да намеря думи, с цел да ви кажа какъв брой сме горди от това, което направихте за всички нас, американците. Този ден ще остане най-славният в нашия живот. Сигурен съм, че всички нации в света ще признаят дружно с американците големия героизъм, който преди малко извършихте, тъй като с помощта на вас в този момент небесата са част от нашия свят. Докато ни говорите от Морето на спокойствието, това ни предизвиква да удвоим напъните си, с цел да установим мир и успокоение на Земята. За един миг, който има неоценимо значение за историята на човечеството, всички нации в света се сплотиха “. По нататък президентът продължи: „ Една  от успехите на човечеството е успеха, която вие постигнахте, една от нашите молитви е да се завърнете на Земята. Ще се забележим в четвъртък “.

Нийл Армстронг, който дружно с Олдрин слушаше президента, отговори просто: „ Благодаря, господин президент. Голяма чест и привилегия е за нас да бъдем тук, представляващи освен Съединени американски щати, само че и миролюбивите народи, които демонстрират интерес към бъдещето “.

След като приключи диалога, президентът се обърна към малцината присъстващи и съобщи: „ Надявам се, че няма да ми изискат да платя за тази телефонна връзка “.

***
Отзиви от целия свят за задачата на „ Аполо-11 “
Хамбург, 21 юли 1969 година  /ДПА/ Цяла Америка и светът през днешния ден ликуват по отношение на историческата лунна разходка на американските космонавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин.

В Космическия център на НАСА в Хюстън и в Белия дом непрестанно се получават приветствени телеграми от ръководителите на държавни управления и от изтъкнати персони от целия свят.

Естествено най-голямо е ликуването в Съедине­ните щати, където тържествените отсечени гласове по радиото от Луната бяха излъчени във всеки публичен парк, стадион и плаж.

Милиони други хора по целия свят се присъединя­ват към насладата на американците, изразявайки своето въз­хищение от подвига на американските космонавти. (…)

(…) Мисията на „ Aпoло -11 може да се съпостави единствено с откритията на Христофор Колумб, декларира ПАП.

Директорът на НАСА Томас Пейн съобщи, че триумфът на задачата на „ Аполо – 11 “, реализиран до момента, „ повдига духа на цялото човечество “. Пейн изрече убеждението си пред публицисти, незабавно след стъпването на космонавтите на Луната, че „ индивидът ще може да откри обитаеми места отвън Земята “.

Поместваме телеграмата изпратена от българското държавно управление до президента Никсън, оповестена в бюлетин „ Вътрешна информация “ на Българска телеграфна агенция:
Поздравителна депеша
Председателят на Президиума на Народното събрание Георги Трайков е изпратил приветствена депеша до президента на Съединените американски щати Ричард Никсън по случай сполучливото привършване на полета на „ Аполо-11 “ до Луната.

В телеграмата се споделя:

„ Предайте моите поздрави и на смелите синове на американския народ Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинс и възхищението ми от техния героизъм, както и на основателите на „ Аполо-11 “, които помогнаха с напъните си да се направи една огромна крачка по пътя към завладяването на Космоса и към общочовешкия напредък “. 

Отново в бюлетин „ Международна информация – длъжностен “ на Българска телеграфна агенция четем за „ Аполо -11 “ и екипажа му:
Камерата, която откри прозореца към Луната
Космически център, Хюстън, 21 юли 1969 година /АП/ Инже­нерите опаковаха в пакет, огромен колкото кутия за пури, струващото четвърт милион $ съоръжение, което даде опция на земните поданици да следят това изключи­телно трагично телевизионно предаване за първите стъпки на човек по Луната.

„ Това беше прекрасен апарат “, сподели публично лице от НАСА през днешния ден. „ Картината беше толкоз добра, колкото и очак­вахме, само че не по-добра от предстоящата “.

Когато „ Ийгъл “ излетя наред в 17:54 часа по Гринуич, камерата беше оставена на Луната. Кабелите, свързващи черно-бялата камера с нейната антена, ориентирана към Земята, бяха прекратени преди нейното изстрелване и по тази причина жителите на Земята не можаха да следят изди­гането от лунната повърхнина. Цветната телевизионна камера обаче към момента се намираше в командната кабина, с цел да мо­гат да се предават изгледи от Земята и от Луната, когато космонавтите се върнат вкъщи. (…)

(…) По време, когато Армстронг и Олдрин се разхождаха на Луната, тя се намираше на 384 000 км от планетата Земя. (…)

***
Самотникът в Космоса
Космически център Хюстън, 22 юли /АП/ Светът се вслушваше в унес, с цел да чуе думите на двамата души, които правеха невероятни скокове по лунната повърхнина. Изведнъж се чу някакъв прегракнал глас:

„ Бъдете по този начин положителни да ми кажете, когато стане време за обяд “.

„ Какво? “, попита слисано един от операторите на Земята.

„ О, няма значение “, чу се в отговор.

Това беше гласът на Майкъл Колинс – забравеният човек в „ Аполо-11 “, който кръжеше на 69 благи над главите на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин, докато те подскачаха леко по лунната повърхнина. Самотен и може би малко печален, Колинс пилотираше командната кабина на кораба-майка и слушаше заедно с останалите хора по света гласовете на своите сътрудници изпод.

„ Това беше чиста работа момчета! “, радираха от контролния център на екипажа на лунната кабина, откакто Армстронг извести на света, че „ Ийгъл е кацнал “. В съобще­нието се споделяше, че и на Земята, и на Луната по лицата на хората греят усмивки. В този миг Колинс още веднъж вмъкна: „ Не забравяйте и тази усмивка в командната кабина “ (...)

***
Полетът на „ Аполо – 11 “
Хюстън, 23 юли 1969 година /Ройтер/ Наблюдателите в кон­тролния център в Хюстън бяха озадачени от някакви странни звуци, получени от галактическия транспортен съд „ Аполо – 11 “, който се връща към Земята.

Звуците – сходни на бойния зов на хиляди индианци, подправен с безчовечен смях – стреснаха слушателите през предходната нощ, когато „ Аполо – 11 “ се нами­раше към момента на 160 000 морски благи /около 296 000 км/ от Земята.

Но няколко часа наред не можа да се даде обяс­нение на необикновените звуци, уловени от радиовръзката. Те бяха единственият чудноват епизод по време на протичащото напълно безпрепятствено връщане към Земята.

Обикновената работа и интервалите на отмора на космонавтите ще бъдат прекъснати на два пъти от едно теле­визионно предаване и една последна промяна на траектория­та на кораба.

Вчера ‚Аполо-11 “ напусна гравитационното поле на Луната и стартира да се спуска гладко към Земята. Той ще се приводни на следващия ден в 16:49 часа – две минути по-рано, отколкото бе запланувано авансово.

След приемането на космонавтите и техните лунни проби, те ще бъдат карантинирани за три седмици в специал­на лаборатория.

Тази изолираност има за цел да предотврати евентуал­ното разпространение на микроби от Луната или вируси, кои­то могат да заразят Земята.

***
Кой води?
Космически център Хюстън, 25 юли 1969 година /Кор. на Франс прес Серж Берг/ Със сполучливото завръщане на Земята на тримата космонавти от „ Аполо -11 “ Съединените щати освен завоюваха облога, признат от президента Кенеди, само че и потвърдиха безспорното си предимство над Съюз на съветските социалистически републики в региона на космоса. До 1965 година, когато бяха осъществени първите пилоти­рани полети с двуместните кабини „ Джемини “, Съветите заемаха първото място. (…)

(…) Днес преднината на американците в пилотираните полети е още по-подчертана. Като се има поради полетът „ Аполо-11 “, картината е следната:

                                                                                               САЩ           СССР

Брой на полетите                                                                 21                  12

Брой на космонавти, летели в космоса                             41                   17

Брой на часовете, прекарани в космоса                         4804                 868

Брой на полетите към Луната                                                 3                0

 /с едно кацане/

Брой на „ излизания “ в космоса                                                 10                3          

 /с две кацания на Луната/

***

Рекордите на „ Аполо -11 “

Вашингтон, 27 юли 1969 година /Франс прес/ Националната американска асоциация по аеронавтика удостовери върховете, открити по време на полета на „ Аполо-11 “ и изпрати листата на Международната федерация по аеронавтика в Париж.
Рекордите
Рекорд за време, прекарано на Луната отвън косми­чески транспортен съд: Нийл Армстронг 2 ч. 21’16’’.

Рекорд за време, прекарано независимо в лунна орбита: Майкъл Колинс в кабината-майка 59 ч. 27’55 ”.

Рекорд за време, прекарано на повърхността на Луната: Нийл Армстронг и Едуин Олдрин 21ч.36’16 ”.

Рекорд за време, прекарано на Луната на борда на галактически транспортен съд: Едуин Олдрин 19ч. 45’52 ”.

Рекорд за най-голямата маса, кацнала на Луната: 7211 кг.

Рекорд за най-голямата маса, изхвърчала от Луната: 2648 кг.

***
Лунният прахуляк
Космически център Хюстън, 29 юли 1969 година /Франс прес/ Поне една трета от лунния прахуляк, донесен от американските космонавти, е формиран от доста дребни стъкленообразни сфери, диаметърът на които варира от няколко микрона до една десета от милиметъра. Прахът съдържа също по този начин криста­ли като фелдшпат, оливин и пироксен, които са непрозрачни и съдържат учудващо огромен % – минимум пет - титанов оксид. Такова наличие на исполин не се среща на Земята, с изключение на в някои редки вулканични скали.

Тези детайлности бяха обявени нощес в Хюстън от единадесетте американски учени, които направиха първия, напълно лекомислен, анализ в „ лунната “ лаборатория. (…)

На 20 юли е Международният ден на Луната, който се отбелязва от 2022 година с резолюция A/RES/76/76 на Общото заседание на Организация на обединените народи (ООН) от 9 декември 2021 година, за да се увеличи информираността на интернационалната общественост за устойчивото проучване и потребление на Луната. Мотото на деня за 2024 година е: „ Осветяване на сенките “, ориентирано към проучването на Луната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР