Преди 50 години в Италия на всяко дете на възраст

Преди 50 години в Италия на всяко дете на възраст до 6 години се падаше по един човек над 65 години. Точно преди Коледа националната статистическа работа на Италия, Istat, разкри, че в този момент съотношението е 5,6 към 1. Пирамидата на популацията се е обърнала, като 24% от италианското население към този момент е над 65 години.

С повишаването на смъртността всяка година популацията на Италия понижава с към 180 000 души годишно. Населението е спаднало под 59 млн. души и в случай че актуалните трендове се запазят, евентуално до 2070 година ще намалее до 48 млн. души.

Това може да се види ясно и с просто око. В италианските градове има толкоз доста възрастни мъже, че феноменът " umarell " се е трансформирал в мем: това е вежлив термин за пенсионерите, които с ръце зад тила се събират към строителните обекти, с цел да следят напредъка.

В същото време основата на пирамидата на популацията става все по-тънка. През 2022 година в цялата страна са се родили единствено 392 500 деца, а коефициентът на плодовитост към този момент е 1,25. В Сардиния обстановката е още по-отчетлива, като коефициентът на плодовитост е 0,95.

Затова в страната непрестанно се закриват учебни заведения: през последните девет години са закрити 2600 детски и младежки учебни заведения, а съгласно изчисленията в границите на десетилетие учениците ще бъдат с милион и половина по-малко, което значи още повече закривания. Много отдалечени провинциални селища са превърнати в градове-призраци, които се пълнят единствено по време на дългите летни ваканции.

По съвсем всички статистически индикатори, засягащи раждаемостта, Италия към този момент е в отклоняване. Страната държи европейския връх за най-висока възраст на майките, които раждат за първи път (31,4 години). Това частично се дължи на обстоятелството, че 70,5 % от италианците на възраст сред 18 и 34 години към момента живеят с родителите си - ефикасен контрацептив, в случай че въобще има подобен.

Липсата на раждания се дължи и на съществени стопански аргументи: съгласно Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) Италия е единствената страна, в която действителните заплати в действителност са намалели сред 1990 и 2020 година: междинната брутна заплата от съвсем 27 000 евро годишно е с 12 % по-ниска от междинната за Европа и с 23 % по-ниска от тази в Германия. " Няма по какъв начин да си разреша да имам дете ", сподели Киара, 32-годишна жена, интервюирана от „ Гардиън “.

Подобни минимални заплати значат, че множеството искащи да станат родители и двамата би трябвало да работят, само че в реалност единствено 51,3 % от дамите в трудоспособна възраст в Италия са фактически заети (в съпоставяне с над 70 % в Германия и Обединеното кралство и 68 % във Франция).

Професор Арнщайн Аасве, демограф от норвежки генезис от университета " Бокони " в Милано, твърди: " Има нещо, което просто не работи в Италия. Сякаш младежите не могат да започват по някакъв метод ".

Той акцентира обстоятелството, че Италия е на второ място по дял на младежите сред 15 и 29 години в Европейския съюз: 19 %, при приблизително 11,7 % за Европейски Съюз. В същото време доста от най-способните и амбициозни италианци са избягали в чужбина в търсене на по-добри благоприятни условия: от 5,8 милиона италианци, които живеят в чужбина, 36,3 % са на възраст под 34 години.

Често се изрича догатката, че в Италия се раждат по-малко деца, тъй като парадоксално фамилията е толкоз преобладаващо. Като се има поради, че в Италия обществената система е доста слаба, фамилиите са обременени от това да се грижат за родителите или внуците си, да обезпечават превоз, детски градини и жилища. Сякаш отговорностите към едно семейство попречват основаването на друго.

Въпросът за демографската рецесия в страната се издига в политическия дневен ред, защото националистическото държавно управление на Джорджа Мелони вижда в раждаемостта знак на патриотична мощ. В предишното тя постоянно се позоваваше на доктрина на конспирацията, известна като " огромната замяна ", съгласно която елитите съзнателно заменят локалните бели европейци с имигранти. Така че за нея раждаемостта е обвързвана с расовото оцеляване. Тя назначи министър на фамилията, който е срещу абортите, и участва на манифестации за увеличение на броя на новородените до 500 000 годишно.

Мусолини вкара углавен налог върху ергените, а Мелони понижи на половина Данък добавена стойност върху пелените и бебешкото мляко. Но да се подбуден масите към основаване на фамилии е доста мъчно. А даже и хората да решат да имат повече деца, те стартират да работят и стават данъкоплатци едвам две десетилетия по-късно.

Има едно доста по-бързо решение, което постоянно се акцентира от италианските демографи, само че то е политически проблематично за едно дясно държавно управление: имиграцията. Линда Лаура Сабадини, шеф в Istat беше безапелационна, че в този момент това е единственият отговор.

" Имаме потребност от мигранти ", сподели тя. " Само с повече мигранти в трудоспособна възраст популацията ще нарасне неотложно и ще подсигурява изплащането на пенсиите на бързо застаряващото население. "

Някои обаче считат, че Италия даже не би трябвало да търси решение. FutuRes е финансиран от Европейски Съюз проучвателен план, който оспорва познатото разбиране, че възрастните хора са проблем, а отговорът е младежта. Вместо да се пробва да обърне неизбежна социална наклонност, екипът от демографи, икономисти и специалисти по политики проучва цифрите, с цел да покаже, че казусът не е във възрастта, а в здравето, или че грижите за възрастните хора не са безусловно задължение, а бизнес опция.

След един век несполучливи политики във връзка с раждаемостта може би това е най-разумният метод: да се одобри, че пирамидата на популацията към този момент е обърната, и да се изготвят политики, които регистрират тази действителност, вместо да се надяват да я извърнат./БГНЕС

----

Тобиас Джоунс, „ Гардиън “