Преди 5 години в Пауда, Италия, срещнахме за първи път

Преди 5 години в Пауда, Италия, срещнахме за първи път Микеле Коради. Помоли ни да открием биологичната му майка.

„ Когато открих документите за моето осиновяване, се запитах какъв човек, какъв чужденец е моята майка “, споделя Микеле Коради.

Осиновен от дом в България, когато е на 2 година, Микеле израства в Италия. Има грижовни родители, хубав дом в предградията, личен кон, подкрепяща среда, хубаво учебно заведение. Когато става младеж губи себе си, стартират проблемите.

На Микеле е назначен психолог, подкрепящ преподавател, даже нравствен ментор в католическата черква, само че нищо не оказва помощ. Той се усеща загубен. Всички се питат: Какво не е наред.

Открива и среща биологичната си майка в плевенското село Бъркач за първи път преди 5 години, когато е на 20. Зарязва уредения си живот в Италия и заживя в циганското махала.

5 години по-късно той още веднъж е в Падуа, с цел да ни опише какъв брой дълъг път е извървял в търсене на себе си.

- Ти си станал момиче?
- От една година, почти, стартирам терапия, с цел да може да умират мъжки хормони и да станат женски.
- Ти към този момент си момиче…
- Мишел.
- Мишел?
- Да.

Италианското момче желае да е циганска жена. Консервативното католическо семейство в Италия не приема това. Никога не съумява да накара Микеле да се почувства признат.

- Майка ми и татко ми тук, в Италия, не одобряват, че ги пия тези медикаменти, че желая да бъда жена. А майка ми в България сподели: Не ме интересува дали си жена или момче. Не ми е споделила неприятни думи в никакъв случай, все реве за мен.
- А какви са ти възприятията към майка ти тук?
- Майка ми Адриана тук ме е порстнала, но още ми е мъчно. Не може да си споделям нещо намерено пред нея.
- Не си свободна да бъдеш себе си пред нея?
- Точно по този начин. А с майка ми в България е друго.
- Там си свободна да бъдеш себе си?
- Да. Защото излизам и в центъра в Бъркач с рокля. С моите облекла.
- В Бъркач по какъв начин те гледат?
- Как да гледат… в началото малко се смеят хората, тъй като бях с брада, с мускули и без женски облекла, а в този момент да се променям толко бързо е малко мъчно.
- Циганите са по-толерантни към тази половост, по този начин ли?
- Да.

След като я открива, той прости всичко на дамата, която го е родила и изоставила. Решава да стане подобен, какъвто твърди, че постоянно се е чувствал - жена. Но преди този момент в Бъркач открива своята сродна душа. Своя племенник Васко.

„ Да, той ми е станал другар доста близко. Не желая да знае всички мои усеща. Аз ще си го обичам, тъй като той, помагал ми с езика, срещна ме с негови другари. Уважаваме се. Каквото яде той, хапвам и аз. Каквото пие той, пия и аз, каквото пуша аз и той пуши. Каквото имам аз, ще го давам на него.

Но Васко влиза в пандиза.

- Сега той е в пандиза, да ви кажа. Заедно бяхме, ние отидохме да се разкарваме, да си купуваме нещо. И където има пазар в Плевен, на спирката го хванаха с 1 грам трева. Само че той не е за първи път влиза в пандиза и по тази причина бързо-бързо, хайде на отмора.
- А той защо е влизал в пандиза?
- За дърва и за кражба, за желязо, за такива работи. Като нямаш работа в България, като нямаш пари, от кое място да вземаме ние.

Финансовите и персонални проблеми карат Микеле да потърси шанса си из Европа. Така попада в Испания.

- Като отидох в Испания да бера грозде, не ми заплатиха нищо.
- В Испания си ходил да береш грозде?
- Да. Във Валядолид. Там беше с един прочут, обаче ми направи машинация.
- Каква машинация?
- Че не ми е платила каквото съм работила.

Тогава Микеле поема на север - към Германия. Разказва, че в началото има концепцията да сервира в ресторант, само че нещата поемат в друга посока.

„ Ако искаш да бъдеш с тялото ми, би трябвало да плащаш. Това са хубави пари “, изяснява Микеле.

Казва, че повода да търси хубавите пари е интервенцията, която желае да си направи, с цел да стане жена. Италианската страна заплаща по здравна пътека единствено за хормоналната терапия да стане жена, а интервенция за промяна на пола коства 20 000 евро.

Но с тези 20 хиляди единствено ще се отстранят непотребните органи на дамата в мъжко тяло. За да се създадат женски е още по-скъпо.

- Всичко да стане готово, 100 хиляди лв..
- Да станеш жена е 100 хиляди лв.?
- Да. Исках да работя такава работа, с цел да могат да стават по-бързи пари.
- Колко пари изкарваш там на вечер? На месец?
- Зависи какъв брой клиенти, какъв брой хора ще идват, зависи си от теб. Горе-долу по 1000-1500 евро на вечер.
- 1500 евро на вечер?
- Да, да, да.
- Лева или евро?
- Евро. Това са 3000 лв. дневно.

„ За мен, не съм подобен човек, дето да прави такива нелепости с хора, които не познава. Ама по-добре да си работя, като фамилията ми в България, същинското ми семейство. Защото от моето семейство няма такива хора, дето работят такава работа “, споделя Микеле.

Така Микеле се връща в Италия, да си откри елементарна работа и да стане жена. Връща се при своите осиновители, в дома, в който е израснал като момче, само че нищо към този момент не е същото.

„ Баща ми си мислил, че като се съм се срещнал с майка ми, ще кажа довиждане и няма да се върна. Но това е доста по-силно от мен. Кръвта си е кръв. Мен не ме интересува, че майка ми ме е изоставила, тъй като тя беше болна, не можеше да ме гледа. Като съм си научил бързо-бързо български и цигански. И всички ме питат по какъв начин си научил по този начин бързо цигански и български, викат кръвта си е кръв. Отвътре ми е “, описа Микеле.

И осиновителите се отчуждили от него след срещата с биологичното семейство, и той се отчуждил от тях.

- Не те желая към този момент тук, не си синът ми. Някой път стартират да ми споделят, някой път, като се нервират доста, че ще ме изгонят и викат: Нали в този момент знаеш майка си и татко си, отивай, откри си работа там, нали към този момент ги знаеш кои са, нали имаш къща.
- Ти купи къща там?
- Да. Аз съм ги събрала и съм купила къщата.

Купил къщата в Бъркач с пари от италиански обществени помощи. Спомня си времето, когато е бил италианско момче, когато се е тровил с медикаменти и е имал меланхолия. Но споделя, че е към този момент е благополучен, като циганско момиче.

„ Сега не мисля да се обеся, не пия медикаменти, в този момент мисля да идва положително, оптимист съм “, безапелационен е Микеле.

Разказва ни, че разкрил свободата в Бъркач.

- В селата са по-либерта. Там, в България, е друго, тъй като там можем да усилим музиката на оптимално, да играем, да викаме, и в селото никой нищо не споделя.
- А тук, в този квартал, в случай че усилиш?
- Оооо, незабавно идва инспекцията. А аз, като станем с кафенце, си пущам музиката.
- Каква музика си пускаш?
- Ами кючеци, доста слушам София Маринова, тъй като тя има песните любовни и й благодаря, тъй като и поради нея съм почнал да приказвам български език, тъй като, като чуя музиката по телефона, съм го схванал бързо-бързо.
- А ти ставаш заран и си пускаш един кючек, и хората какво споделят?
- Тук си мия лицето, пия си кафе, пуша си цигара, играя малко, виждам си огледалото и си играя.
- А там бабите не ги ли тормозите с тези кючеци по цяла нощ?
- Не, не е проблем.
- Харесва ти този живот, българският?
- Да.

Само бащата на Микеле се съгласява на къс коментар. Питаме го по какъв начин прави оценка резултата от срещата на Микеле с биологичното си семейство преди 5 години.

„ Беше неизбежно, на фона на тази отдаденост на Микеле да открие предишното си, това да се случи. Но не бих споделил, че резултатът е позитивен. Защото Микеле не съумява да ръководи добре тези нови връзки със фамилията си “, счита Сандро Коради.

Сандро Коради не има вяра, че момчето, което е осиновил, ще реши проблемите си, като стане момиче.

„ Мисля, че той търси някаква удобна зона, да откри решение на своите компликации без да осъзнава, че пътят, който той желае да поеме, ще усили неговите проблеми, вместо да ги реши. Мисля, че това е срамно, тъй като Микеле има доста положителни качества, които могат да му оказват помощ да живее добре, само че той постоянно търси нещо отвън себе си. Нещо, което не съществува. Аз не насърчавам Микеле да върви по този път, само че се постанова да го приема, тъй като Микеле е на 24 години и той взема решение “, добави Сандро Коради.

Италианското момче, живяло в тялото на циганско момиче, има вяра, че към този момент е на финалната права по пътя към себе си. Той към този момент мечтае за бъдещето, когато ще е същинска жена.

- Искам да се оженя.
- Да се омъжиш?
- Да, да взимам едно дете от дом, както майка ми и татко ми ме взеха мене, и да му оказвам помощ, в случай че той или тя желае да знае от кое място идва. Да си откри неговото семейство. Пак аз съм добре с нея и тя да е добре с мен. Пак да си продължа да си работя. Зависи, може по-нататък, може да не работя като сервитьор. Да си имам моето семейство, да си имам моята фамилия, да не съм… да нямам разлика. Да ме гледат като една жена, а не като един транс. Аз се усещам доста, доста по-добре в този момент. Добре съм.

Така италианското момче стана циганско момиче, само че се върна в Италия, само че тя към този момент е бежанец в страната, в която израства.