Преди 33 години, на 26 април 1986 г., се случва

Преди 33 години, на 26 април 1986 година, се случва една от най-големите нуклеарни произшествия в историята на човечеството - избухва четвърти реактор на руския АЕЦ Чернобил. Причината за случая се крие в опит, целящ да ревизира работата на реактора при затруднени условия. По-специално екипът е трябвало да тества самозахранващата му система. Учението е подбудено от случай, станал няколко години по-рано, при който израелска ракета удря иракска атомна централа, строяща се със същия вид РБМК реактор.

Персоналът на АЕЦ Чернобил взема решение да имитира повреда в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото ръководство не получават ток извън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да създава ток още няколко часа, задоволителен за личните потребности на реактора. През тези няколко часа личният състав би трябвало да изключи реактора.

Тестът

При теста ръководещите графитни пръти, които контролират скоростта на нуклеарната реакция, са извадени от дейната зона на реактора над допустимата височина съгласно инструкциите за сигурност. Циркулацията на охлаждащата вода в реактора бива понижена, вследствие на което се образуват парни джобове в тръбите, пренасящи охладителната течност.

Заради нарасналата температура мощността бързо се усилва. Операторите пробват да спрат реактора като подреждат ръчно прекъсване - бързо и цялостно вкарване на ръководещите реакцията графитни пръти в реактора.

Бавната скорост на механизма, задвижващ прътите и тяхното изваждане над допустимото преди този момент са една от повода за злополуката.
Другата по-съществена причина е градивна неточност в дизайна на реактора, комбинирана със създалите се преди този момент парни джобове. Оказва се, че при сходна обстановка вкарването на графитните пръти усилва, а не забавя скоростта на реакцията.

По време на градежа на централата Комитет за Държавна сигурност (на СССР) подава няколко отчета за процедурни нарушавания в построяването, които обаче са подминати безмълвно.

Активирането на спешната отбрана става в 01 ч. 23 мин. 40 сек. на 26 април. Взривът се случва едвам 20 секунди по-късно.

Автоматичната спешна система, заливаща реактора с вода, също е била дезактивирана поради опита, като дезактивирането е станало по меко казано чудноват метод - посредством премахване на електрическите връзки на системата. Заради това е било невероятно тя да се задейства бързо след първите забележими белези на задаващата се злополука.

В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача неведнъж повече от мощността в естествен режим. Прътите с нуклеарно гориво стартират да се топят, а налягането на парата бързо се усилва и провокира огромен гърмеж. Този гърмеж изхвърля и унищожава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и унищожава част от покрива. Когато въздухът влиза в прикосновение с графитните пръти навътре в реактора те се възпламеняват.
Последвалото радиоактивно замърсяване е резултат най-вече от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Счита се, че процедурните нарушавания и конструкционните дефекти на реактора са главната причина за случая. Роля играе и незадоволителната връзка сред операторите и чиновниците, отговарящи за сигурността.

Будните хора в Припят виждат блестящо зарево над 4-ти реактор. Те стават първите очевидци на злополуката.

Борбата с радиацията

Последвалата борба с нуклеарната злополука е доста тежка. Разтопеният графит, нуклеарно гориво и други материали образували самобитна лава с температура от 1200°C. Ако тя влезе в допир с вода, то можела до последва доста по-сериозна, даже нуклеарна детонация.

Доброволци копаят тунели безусловно под реактора, като там се излива течен азот. Над реактора летят хеликоптери, а по покрива служащи разчистват отломките и вършат мерки за построяването на бетонен " капак ". Максимално допустимото време, за което може да се работи там е единствено 2 минути. В разследване от радиацията доста от електрониката дефектира, което в допълнение затруднява трудът на " ликвидаторите ".

Според данни на Украинското министерство общият брой на " ликвидатори ", взели участие в оправянето с следствията от повредата, доближава 650 000 души. От тях към 25 000 са умряли под 40 година възраст, а 200 000 са оповестени за инвалиди.

В следствие реакторът е " облицован " с пясъчни торби, олово и облян с борна киселина. През декември 1986 е приключен и бетонният саркофаг, а в края на 2016 година бе приключен новият саркофаг, който ще защищава централата до 2116 година.

Информацията

Жителите на намиращият се единствено на 3 километра от АЕЦ-а град Припят не са известени незабавно за злополуката и на процедура прекарват целия 26 април в незнание за станалото. Много от тях стартират да усещат главоболие и да усещат чудноват металичен усет в устата си.

В 11 часа преди обед на 27 април по високоговорителите на град Припят звучи известие, известяващо хората за повредата. Гласът оповестява, че ще бъде осъществена краткотрайна евакуация на жителите, като рейсовете ще чакат жителите на града в 14 часа следобяд.
В 9 часа вечерта на 28 април в ефира на предаването " Время " на Първи канал в Съветския съюз единствено за 20 секунди е обявено за повредата. " В Чернобилската АЕЦ е станала повреда. Един от реакторите е развален. Последиците от случая се отстраняват. Предоставя се помощ на засегнатите хора. Съставена е проверяваща комисия ", гласи декларираната информация.

Международните новинарски излъчвания съобщили за нещастието по същото време, като базирали информацията си на отчети за нараснала радиация, засечена от Швеция .

На незабавно съвещание на Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз, свикано на 30 април, било решено майските тържества в Киев, Москва и останалите градове в европейската част на Съюз на съветските социалистически републики да се проведат, като времетраенето им бъде понижено с един час.
В последна сметка над 100 000 души напущат родните си места, а към Припят е образувана необятна зона, неразрешена за достъп.

У нас - празник за 1 май и цялостно осведомително затъмнение

В България също има осведомително затъмнение, като за повредата е обявено чак 3 дни след нея. Не са взети ограничения за предотвратяване на популацията, а доста от хората вземат участие в манифестациите за 1-ви май. Манифестиращите тогава си спомнят, че в София даже се е изсипал дъжд в този ден, а хората са били изпратени да крачат бодро по жълтите павета под дъжда. Никой не е предизвестил и хората тогава да спрат да употребяват свежи салати и други хранителни артикули.
Информацията е била известна единствено на стеснен кръг хора от политческия хайлайф, частите в радиозаглушителните станции и част от личния състав на АЕЦ " Козлодуй ". Уредите тогава са отчели нараснала радиация, само че партията в София не е разрешила оповестяването на данните.

Равносметката

Около 0.1% от популацията на Земята е директно наранено и към 1% е индиректно потърпевшо от повредата.Случаите на рак нарастват доста, изключително в териториите, в които е паднал радиоактивен дъжд. Най-големи вреди понася Беларус, към където се насочва най-смъртоносния радиоактивен облак.

Катастрофата повлиява и на дизайна на новото потомство нуклеарни реактори и трансформира процедурите за работа в АЕЦ, като задачата е сходен случай да се повтори в никакъв случай.

Противно на публикуваното мнение обаче, до момента в който в Припят не живее никой, в Чернобил към момента живеят към 500 индивида, като на улиците и в постройките равнищата на радиация са сходни с тези в София, поради направеното разчистване. В момента хиляди туристи се стичат всяка година на екскурзия в града и покрайнините му. Достъпът до централата остава мощно стеснен.

Любопитно е, че до момента в който 4-ти блок на чернобилската АЕЦ е опустошен, а централата - радиоактивна, то останалите първи, втори и трети блок не престават да действат. Всъщност Чернобилската АЕЦ създава електричество до самият завършек на 2000 година, само че и в този момент има експерти, чиято работа включва посещаване на авариралата централа.

Чернобил към този момент е естествен резерват

33 години по-късно отцепената 30-километрова зона към АЕЦ Чернобил се е трансформирала в истински естествен резерват.

Забележителният поврат в региона кара учените да считат, че радиационното замърсяване не пречи на дивия свят да процъфтява. Наблюдава обилие от разнообразни типове елени, лосове и диви свине, като броят им е почти същият като в 4 незасегнати от радиация естествени резервата в региона.

Популацията на вълци в отцепената зона на Чернобил е 7 пъти по-висока по отношение на тази в естествените резервати в района, демонстрират още данните на изследването.

Тези данни карат някои учени да заключат, че човешкото влияние е доста по-опасно за животинското царство от радиационното.

След повредата, на 45 км от Припят е издигнат град Славутич, който подслонява по-голямата част от евакуираните поданици на Припят.