Преди 30 години: Русе се вдигна срещу обгазяването
Преди 30 години на залеза на тоталитарния режим будните жители на Русе се подвигат на митинг против безогледното замърсяване на въздуха. Над 500 души се събират на площад „ Свобода “, с цел да стачкуват против бездействието на властта, която не реагира по никакъв метод на хлорните облаци, които надвисват над града. Това е невиждано предизвикателство за това време и предвестител на бурята, която след няколко години опустошава окончателно от ръководството комунистическата партия отпред с Тодор Живков.
Протестиращите носят лозунги: „ Мирна проява за въздух “, „ Стига празни обещания! “, „ Искаме крепко потомство “. Обгазяването идва от Гюргево, където е издигнат химическият цех „ Верахим “.
Предприятието безмилостно трови здравето на хората в продължение на съвсем 10 години. Некачествената апаратура е главната повода за хлор и хлорни съединения, които вятърът донася всеки ден в Русе. Градът тъне в гъста синя мъгла по цели дни и нощи. Анализът демонстрира интензивно обгазяване до 72 дни годишно. Някои от замерените концентрации на хлор са девет пъти над допустимите. Отровният газ нервира очите, белите дробове и кожата. Обостря алергията. Регистрираните болести на дихателната система за седем години нарастват от близо 66 000 на 148 366.
Протестът на пл. " Свобода " е първата улична проява по време на комунистическата тирания в България. В Русе се основава Обществен комитет за екологична отбрана на Русе, зад чиято идея застават редица български интелектуалци. Правителството на Тодор Живков не желае да скапва връзките с тоталитарната Румъния и не подхваща никакви дейности. Но и русенците не отстъпват. На 10 февруари 1988 година в града се организира най-масовият митинг - така наречената „ проява на майките с количките “. Демократично настроената интелигенция учредява Независимо съдружие „ Екогласност “. Междувременно румънският цех стартира да работи с минимални мощности и до 1991 година обгазяванията стопират.
Но и в годините на демокрацията русенци непрестанно излизат на митинг против замърсяването на въздуха. През предходната година те се бунтуваха против обгазяването на града от локалния цех за авточасти, който по техни думи бълвал задушлива миризма на пластмаси.
В началото на септември над 200 души бяха се събрали още веднъж пред постройката на общината, проведени посредством обществените мрежи. С плакати „ Русе желае да диша “ и с маски на лицата русенци скандираха, че упорстват най-сетне да се постави завършек на обгазяванията на града и да се вземат незабавни и съответни ограничения за чистия въздух. Очевидно казусът с мръсния въздух в градовете продължава да е настоящ и освен в Русе.
Протестиращите носят лозунги: „ Мирна проява за въздух “, „ Стига празни обещания! “, „ Искаме крепко потомство “. Обгазяването идва от Гюргево, където е издигнат химическият цех „ Верахим “.
Предприятието безмилостно трови здравето на хората в продължение на съвсем 10 години. Некачествената апаратура е главната повода за хлор и хлорни съединения, които вятърът донася всеки ден в Русе. Градът тъне в гъста синя мъгла по цели дни и нощи. Анализът демонстрира интензивно обгазяване до 72 дни годишно. Някои от замерените концентрации на хлор са девет пъти над допустимите. Отровният газ нервира очите, белите дробове и кожата. Обостря алергията. Регистрираните болести на дихателната система за седем години нарастват от близо 66 000 на 148 366.
Протестът на пл. " Свобода " е първата улична проява по време на комунистическата тирания в България. В Русе се основава Обществен комитет за екологична отбрана на Русе, зад чиято идея застават редица български интелектуалци. Правителството на Тодор Живков не желае да скапва връзките с тоталитарната Румъния и не подхваща никакви дейности. Но и русенците не отстъпват. На 10 февруари 1988 година в града се организира най-масовият митинг - така наречената „ проява на майките с количките “. Демократично настроената интелигенция учредява Независимо съдружие „ Екогласност “. Междувременно румънският цех стартира да работи с минимални мощности и до 1991 година обгазяванията стопират.
Но и в годините на демокрацията русенци непрестанно излизат на митинг против замърсяването на въздуха. През предходната година те се бунтуваха против обгазяването на града от локалния цех за авточасти, който по техни думи бълвал задушлива миризма на пластмаси.
В началото на септември над 200 души бяха се събрали още веднъж пред постройката на общината, проведени посредством обществените мрежи. С плакати „ Русе желае да диша “ и с маски на лицата русенци скандираха, че упорстват най-сетне да се постави завършек на обгазяванията на града и да се вземат незабавни и съответни ограничения за чистия въздух. Очевидно казусът с мръсния въздух в градовете продължава да е настоящ и освен в Русе.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ