30 години от рождението на Доли - клонираната овца, която промени науката
Преди 30 години на днешна дата на бял свят се появява овцата Доли - първият бозайник, клониран сполучливо от стара соматична клетка. Постижението се подрежда измежду най-значимите научни пробиви на 20-и век и бележи началото на нов стадий в развиването на молекулярната биология, биотехнологиите и регенеративната медицина, предизвиквайки в същото време международен спор за етичните граници на клонирането.
Родена на 5 юли 1996 година в Института " Розлин " към Университета на Единбург в Шотландия, Доли се трансформира в един от най-разпознаваемите знаци на научните достижения. И макар полемиките към нея, тя води относително елементарен живот дружно с останалите овце във фермата на института, напомня Българска телеграфна агенция.
Доли в действителност не е първото клонирано животно, а първият бозайник, клониран от стара клетка. Преди нея към този момент са били клонирани животни от ембрионални кафези. Именно това прави Доли революционна - тя е първият бозайник, основан от зряла клетка, което до тогава се е считало за невероятно.
Раждането й остава загадка до 27 февруари 1997 година, когато основателите й разгласяват резултатите от опита в влиятелното научно списание " Нейчър ". Причината е, че екипът желае първо да приключи научната обява и да бъде сигурен, че опитът е сполучлив и резултатите могат да устоят на научна инспекция. Това е извънредно дълъг интервал на секретност за толкоз значимо достижение.
След новината за раждането на Доли светът безусловно " полудява ". Само за пет дни след публикуването на научната публикация в института са получени към 3000 телефонни позвънявания от публицисти и жители от целия свят, съгласно Университета на Единбург.
Екипът, клонирал Доли, е управителен от професор Иън Уилмът, а водеща роля в създаването на технологията има ембриологът Кийт Кембъл. Проектът е сбъднат в Института " Розлин " в съдействие с биотехнологичната компания PPL Therapeutics.
През 2013 година Уилмът написа публикация за своя сътрудник Кембъл, умрял предната година, в която го разказва като индивида с решителен принос за научната концепция зад Доли. В публичното пространство най-често се загатва името на Иън Уилмът, само че самият той неведнъж е подчертавал, че без работата на Кийт Кембъл опитът надали би бил сполучлив.
Първоначалната цел въобще не е да се " сътвори клонинг ". Проектът е създаден с доста по-практична устременост - основаването на генетично модифицирани овце, които да създават в млякото си белтъци за лекуване на човешки болести като хемофилия и муковисцидоза. Клонирането е средство за тази цел, а не самоцел.
Според Института " Розлин " екипът включва ембриолози, ветеринарни лекари, хирурзи, животновъди и фермери. Успехът е резултат от взаимната работа на експерти от разнообразни области, а освен на генетици.
Доли е основана посредством метода на нуклеарен трансфер от соматична клетка. Соматични са всички кафези в тялото на многоклетъчните организми, които построяват органите, кожата, кръвта, костите и тъканите (съединителна, епителна, мускулна и нервна тъкан), като се изключи половите кафези (гаметите).
Животът на Доли стартира като една-единствена клетка в епруветка. Ядрото на клетка, взета от млечната жлеза на 6-годишна овца от породата Фин Дорсет, е трансферирано в яйцеклетка, от която авансово е отхвърлен личният й генетичен материал. След стимулация ембрионът стартира да се развива и е вграден в сурогатна майка от породата Шотландска черноглава овца, написа на уеб страницата си Институтът " Розлин ".
Експериментът е извънредно сложен. От употребяваните общо 277 кафези в ембриони се развиват 29. От тях оцелява единствено един - бъдещата Доли. Именно този невисок % на успеваемост демонстрира какъв брой комплицирана е технологията.
Белият цвят на Доли незабавно издава, че опитът е сполучлив. Донорската клетка е от бяла овца, а сурогатната майка е черноглава. Ако агнето беше генетично нейно, щеше да има черна глава. Вместо това Доли се ражда с присъщата бяла глава на овцата донор.
Проявявайки възприятие за комизъм, учените кръщават клонираното животно, в началото наречено просто 6LL3, на американската кънтри певица Доли Партън, известна с обилния си бюст, защото клетката, употребена за клонирането, е от млечната жлеза. Самият Иън Уилмът по-късно признава, че не са могли да се сетят за по-впечатляващи млечни жлези от тези на Партън.
Доли е първият бозайник, клониран от зряла клетка. Преди раждането й това се е считало за невероятно. Учените са вярвали, че профилираните кафези на възрастните организми - тези, които извършват съответна функционалност (като клетките на кожата или черния дроб), съдържат само информацията, нужна за осъществяването на тази задача.
До основаването на Доли доминира схващането, че след диференцирането си зрелите кафези необратимо губят способността си да дават начало на нов организъм. Успешното клониране демонстрира, че генетичната информация в профилираната клетка от възрастен организъм се резервира и при подобаващи условия може да бъде " препрограмирана ", тъй че да даде началото на нов организъм. Това изобретение слага основите на редица следващи проучвания върху клетъчното препрограмиране, стволовите кафези и регенеративната медицина.
Така Доли бележи повратна точка в науката, а не е просто " клонирана овца ". Според Националните здравни институти на Съединени американски щати най-голямото значение на опита е, че дефинитивно потвърждава опцията за генетично препрограмиране на зряла клетка.
Освен че провокира необятен публичен интерес, научният пробив поражда и съществени етични въпроси. Постижението дава вяра за развиване на регенеративната медицина, трансплантологията и лекуването на наследствени болести, само че с него идват и опасенията, че технологията може да бъде употребена за клониране на хора.
В края на 90-те години стартира деен интернационален спор за допустимите граници на клонирането, изключително във връзка с индивида. Постепенно редица страни одобряват законодателство, което не разрешава репродуктивното клониране на хора, като в същото време позволява научни проучвания при строго избрани условия.
Самият Иън Уилмът разказва вероятността за клониране на хора като " противна ", казвайки пред " Ню Йорк таймс ", че работата му " няма нищо общо със основаването на копия на човешки същества ". Вместо това по личните му думи " този пробив ще разреши на учените да изследват генетични болести, за които към момента няма известно лекуване ".
След триумфа с Доли учени в разнообразни страни клонират и други животни - говеда, кози, свине, мишки, зайци, котки, кучета, мулета, коне, вълци, примати. Въпреки насъбрания опит обаче клонирането остава комплицирана, скъпа и нискоефективна технология, която не намира необятно приложение.
Днес тя е от голяма важност главно за фундаменталната просвета и е обвързвана с биомедицинските проучвания, опазването на скъпи скотски линии и създаването на модели на човешки болести и нови лечения, отбелязва " Лайв сайънс ".
Интересен факт, който се загатва на уеб страницата на Нобеловите награди, е, че Доли трансформира живота на японския академик Шиня Яманака. Носителят на Нобелова премия за физиология или медицина за 2012 година нееднократно е казвал, че точно историята на клонираната овца го убеждава, че зрелите кафези могат да бъдат " върнати обратно " в развиването си. Това го стимулира да стартира проучванията, довели до откриването на индуцираните плурипотентни стволови кафези - едно от най-големите достижения в актуалната медицина.
Доли живее шест години и половина. През живота си ражда шест агнета по натурален път - Бони, близначките Сали и Роузи и трите близначета Луси, Дарси и Котън, което потвърждава, че клонираните животни могат да бъдат плодовити. На 14 февруари 2003 година тя е евтаназирана поради прогресиращо белодробно заболяване, както и артрит.
Иън Уилмът умира на 79-годишна възраст през 2023 година По мотив кончината му ректорът на Университета на Единбург Питър Матисън, споделя за в. " Гардиън ": " Той беше исполин на научния свят. Неговият опит промени научното мислене по това време ".
Доли и до ден сегашен остава една от най-големите шотландски звезди. Препарираното й тяло е изложено в Националния музей на Шотландия в Единбург и е измежду най-посещаваните експонати.
Според проучвания, направени след гибелта на Доли, болесттите й не са необикновени за овце на нейната възраст и не могат еднопосочно да бъдат свързани с процеса на клониране, който съгласно някои е довел до " преждевременното й остаряване ". По-късни проучвания на други клонирани овце също демонстрират, че при подобаващи условия те могат да живеят естествен живот.
Три десетилетия след раждането си Доли остава знак на един от най-големите пробиви в актуалната просвета. Разработените в резултат на този опит технологии намират приложение в регенеративната медицина, проучванията на стволови кафези, генната терапия, фармацевтиката и биотехнологиите и не престават да оказват въздействие върху развиването на персонализираната медицина през 21-ви век.
Макар клонирането на индивида да остава неразрешено в множеството страни и да поражда съществени етични въпроси, наследството на клонираната овца Доли, родена през лятото на 1996 година, продължава да оказва въздействие върху актуалната биология и здравната просвета и научни проучвания, ориентирани към лекуването на болести, които по това време са изглеждали труднопреодолими.
Родена на 5 юли 1996 година в Института " Розлин " към Университета на Единбург в Шотландия, Доли се трансформира в един от най-разпознаваемите знаци на научните достижения. И макар полемиките към нея, тя води относително елементарен живот дружно с останалите овце във фермата на института, напомня Българска телеграфна агенция.
Доли в действителност не е първото клонирано животно, а първият бозайник, клониран от стара клетка. Преди нея към този момент са били клонирани животни от ембрионални кафези. Именно това прави Доли революционна - тя е първият бозайник, основан от зряла клетка, което до тогава се е считало за невероятно.
Раждането й остава загадка до 27 февруари 1997 година, когато основателите й разгласяват резултатите от опита в влиятелното научно списание " Нейчър ". Причината е, че екипът желае първо да приключи научната обява и да бъде сигурен, че опитът е сполучлив и резултатите могат да устоят на научна инспекция. Това е извънредно дълъг интервал на секретност за толкоз значимо достижение.
След новината за раждането на Доли светът безусловно " полудява ". Само за пет дни след публикуването на научната публикация в института са получени към 3000 телефонни позвънявания от публицисти и жители от целия свят, съгласно Университета на Единбург.
Екипът, клонирал Доли, е управителен от професор Иън Уилмът, а водеща роля в създаването на технологията има ембриологът Кийт Кембъл. Проектът е сбъднат в Института " Розлин " в съдействие с биотехнологичната компания PPL Therapeutics.
През 2013 година Уилмът написа публикация за своя сътрудник Кембъл, умрял предната година, в която го разказва като индивида с решителен принос за научната концепция зад Доли. В публичното пространство най-често се загатва името на Иън Уилмът, само че самият той неведнъж е подчертавал, че без работата на Кийт Кембъл опитът надали би бил сполучлив.
Първоначалната цел въобще не е да се " сътвори клонинг ". Проектът е създаден с доста по-практична устременост - основаването на генетично модифицирани овце, които да създават в млякото си белтъци за лекуване на човешки болести като хемофилия и муковисцидоза. Клонирането е средство за тази цел, а не самоцел.
Според Института " Розлин " екипът включва ембриолози, ветеринарни лекари, хирурзи, животновъди и фермери. Успехът е резултат от взаимната работа на експерти от разнообразни области, а освен на генетици.
Доли е основана посредством метода на нуклеарен трансфер от соматична клетка. Соматични са всички кафези в тялото на многоклетъчните организми, които построяват органите, кожата, кръвта, костите и тъканите (съединителна, епителна, мускулна и нервна тъкан), като се изключи половите кафези (гаметите).
Животът на Доли стартира като една-единствена клетка в епруветка. Ядрото на клетка, взета от млечната жлеза на 6-годишна овца от породата Фин Дорсет, е трансферирано в яйцеклетка, от която авансово е отхвърлен личният й генетичен материал. След стимулация ембрионът стартира да се развива и е вграден в сурогатна майка от породата Шотландска черноглава овца, написа на уеб страницата си Институтът " Розлин ".
Експериментът е извънредно сложен. От употребяваните общо 277 кафези в ембриони се развиват 29. От тях оцелява единствено един - бъдещата Доли. Именно този невисок % на успеваемост демонстрира какъв брой комплицирана е технологията.
Белият цвят на Доли незабавно издава, че опитът е сполучлив. Донорската клетка е от бяла овца, а сурогатната майка е черноглава. Ако агнето беше генетично нейно, щеше да има черна глава. Вместо това Доли се ражда с присъщата бяла глава на овцата донор.
Проявявайки възприятие за комизъм, учените кръщават клонираното животно, в началото наречено просто 6LL3, на американската кънтри певица Доли Партън, известна с обилния си бюст, защото клетката, употребена за клонирането, е от млечната жлеза. Самият Иън Уилмът по-късно признава, че не са могли да се сетят за по-впечатляващи млечни жлези от тези на Партън.
Доли е първият бозайник, клониран от зряла клетка. Преди раждането й това се е считало за невероятно. Учените са вярвали, че профилираните кафези на възрастните организми - тези, които извършват съответна функционалност (като клетките на кожата или черния дроб), съдържат само информацията, нужна за осъществяването на тази задача.
До основаването на Доли доминира схващането, че след диференцирането си зрелите кафези необратимо губят способността си да дават начало на нов организъм. Успешното клониране демонстрира, че генетичната информация в профилираната клетка от възрастен организъм се резервира и при подобаващи условия може да бъде " препрограмирана ", тъй че да даде началото на нов организъм. Това изобретение слага основите на редица следващи проучвания върху клетъчното препрограмиране, стволовите кафези и регенеративната медицина.
Така Доли бележи повратна точка в науката, а не е просто " клонирана овца ". Според Националните здравни институти на Съединени американски щати най-голямото значение на опита е, че дефинитивно потвърждава опцията за генетично препрограмиране на зряла клетка.
Освен че провокира необятен публичен интерес, научният пробив поражда и съществени етични въпроси. Постижението дава вяра за развиване на регенеративната медицина, трансплантологията и лекуването на наследствени болести, само че с него идват и опасенията, че технологията може да бъде употребена за клониране на хора.
В края на 90-те години стартира деен интернационален спор за допустимите граници на клонирането, изключително във връзка с индивида. Постепенно редица страни одобряват законодателство, което не разрешава репродуктивното клониране на хора, като в същото време позволява научни проучвания при строго избрани условия.
Самият Иън Уилмът разказва вероятността за клониране на хора като " противна ", казвайки пред " Ню Йорк таймс ", че работата му " няма нищо общо със основаването на копия на човешки същества ". Вместо това по личните му думи " този пробив ще разреши на учените да изследват генетични болести, за които към момента няма известно лекуване ".
След триумфа с Доли учени в разнообразни страни клонират и други животни - говеда, кози, свине, мишки, зайци, котки, кучета, мулета, коне, вълци, примати. Въпреки насъбрания опит обаче клонирането остава комплицирана, скъпа и нискоефективна технология, която не намира необятно приложение.
Днес тя е от голяма важност главно за фундаменталната просвета и е обвързвана с биомедицинските проучвания, опазването на скъпи скотски линии и създаването на модели на човешки болести и нови лечения, отбелязва " Лайв сайънс ".
Интересен факт, който се загатва на уеб страницата на Нобеловите награди, е, че Доли трансформира живота на японския академик Шиня Яманака. Носителят на Нобелова премия за физиология или медицина за 2012 година нееднократно е казвал, че точно историята на клонираната овца го убеждава, че зрелите кафези могат да бъдат " върнати обратно " в развиването си. Това го стимулира да стартира проучванията, довели до откриването на индуцираните плурипотентни стволови кафези - едно от най-големите достижения в актуалната медицина.
Доли живее шест години и половина. През живота си ражда шест агнета по натурален път - Бони, близначките Сали и Роузи и трите близначета Луси, Дарси и Котън, което потвърждава, че клонираните животни могат да бъдат плодовити. На 14 февруари 2003 година тя е евтаназирана поради прогресиращо белодробно заболяване, както и артрит.
Иън Уилмът умира на 79-годишна възраст през 2023 година По мотив кончината му ректорът на Университета на Единбург Питър Матисън, споделя за в. " Гардиън ": " Той беше исполин на научния свят. Неговият опит промени научното мислене по това време ".
Доли и до ден сегашен остава една от най-големите шотландски звезди. Препарираното й тяло е изложено в Националния музей на Шотландия в Единбург и е измежду най-посещаваните експонати.
Според проучвания, направени след гибелта на Доли, болесттите й не са необикновени за овце на нейната възраст и не могат еднопосочно да бъдат свързани с процеса на клониране, който съгласно някои е довел до " преждевременното й остаряване ". По-късни проучвания на други клонирани овце също демонстрират, че при подобаващи условия те могат да живеят естествен живот.
Три десетилетия след раждането си Доли остава знак на един от най-големите пробиви в актуалната просвета. Разработените в резултат на този опит технологии намират приложение в регенеративната медицина, проучванията на стволови кафези, генната терапия, фармацевтиката и биотехнологиите и не престават да оказват въздействие върху развиването на персонализираната медицина през 21-ви век.
Макар клонирането на индивида да остава неразрешено в множеството страни и да поражда съществени етични въпроси, наследството на клонираната овца Доли, родена през лятото на 1996 година, продължава да оказва въздействие върху актуалната биология и здравната просвета и научни проучвания, ориентирани към лекуването на болести, които по това време са изглеждали труднопреодолими.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ