Преди 30 г. България първа призна Република Македония. Но оттогава

Преди 30 година България първа призна Република Македония. Но от този момент не направи нищо за икономическото и човешко доближаване и в този момент берем горчивите плодове на тези неточности, споделя пред Дъждовни води във връзка годишнината Стефан Тафров.

Политик и посланик: Стефан Тафров

Господин Тафров, предвид на последните събития: Възможно ли е 2022-а да е годината, в която България ще даде зелена светлина на Северна Македония за започване на договарянията за присъединение към Европейски Съюз?  

Възможно е, в случай че всяка страна извърви своята част от пътя. България съобщи при какви условия ще предприеме това, чакаме дейности от страна на. Това е в полза на двете страни, на Европейския съюз и би осуетило проектите на сили отвън Европейски Съюз да забавят интеграцията на Западните Балкани.

Ще Ви върна 30 години обратно, когато България става първата страна, признала тогава Република Македония. По това време Вие бяхте заместник-външен министър. Как се стигне до декларацията от 15 януари 1992 година? 

На среща в Лисабон страните членки на европейската общественост щяха да вземат решение за признаването на някои от четирите някогашни югославски републики, които бяха оповестили самостоятелност - Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония. България не можеше да остави Македония сама в тази обстановка, защото в Германия и в Австрия се бе наложило едно ранно признание на Словения и Хърватия заради исторически връзки, до момента в който за Македония не се говореше нищо.

Там продължаваше да има военно наличие на някогашната югославска войска под контрола на режима на Милошевич. В Гърция имаше мощно неодобрение от името, Атина беше наложила несъгласие върху признаването на Македония от страна на европейската общественост. Като значим районен фактор България трябваше да вземе позиция и да помогне на Македония. Имахме диалози с министър-председателя Филип Димитров и президента Желев по тематиката. В Съюз на демократичните сили имаше едно крило, което се противопоставяше на премиера Димитров. Част от него беше и тогавашният външен министър Стоян Ганев. Но сега на признаването на Македония Стоян Ганев не беше в страната и аз изпълнявах длъжността на министър на външните работи.

Нямаше ли тогава апели да се слагат избрани условия на Скопие, с цел да признае София независимостта на Република Македония?  

Имаше една обща угриженост за ориста на Македония. Виждахме, че е доста нападателен, не знаехме дали той няма да прибегне до кръвопролития. Тревожехме се от дипломатическата изолираност на Македония поради Гърция. Ядрото на нашето държание, в това число на министър-председателя и президента, беше разбирането, че самостоятелна Македония е доста добър резултат за България и за района, който би решил дълголетни несъгласия на Балканите. Видяхме и ясно изразеното предпочитание на македонските жители да изградят своя самостоятелна страна. Ние трябваше да го уважим, както уважихме желанието на словенци, хървати и босненци.
Редакцията предлага
Съществуваше чувството, че по този начин българите ще изпратят едно обръщение на другарство към македонците, че милеем за тях и че ориста им не ни е безразлична. И че по този метод ще разрушим дълголетните пропагандни клишета, създавали злост към България и по време на кралска Югославия, и. Започваше една нова ера, в която България трябваше да влезе с образа на страна, която мисли за бъдещето, а не за предишното. Българо-гръцките връзки бяха значимо основание, само че в последна сметка взехме лично решение без да се съобразяваме с гръцката позиция. И направихме добре, тъй като решението ни бе разбрано от останалите членове на Европейски Съюз и от Съединени американски щати.

Решаващо въздействие оказа мнението на комисията „ Бадентер “ - арбитражната комисия на европейската общественост, която трябваше да даде своето мнение кои от четирите някогашни югославски републики да бъдат приети. Тя се оглавяваше от ръководителя на френския Конституционен съд и някогашен правосъден министър Робер Бадентер - светла фигура, която остава в историята с това, че анулира смъртното наказване във Франция. Тази комисия даде мнение, че би трябвало да бъдат приети Словения и Македония, а не Хърватия, както се очакваше. Когато разбрах това по мои канали преди публично да бъде оповестено решението и оповестих тази вест в Министерския съвет, доста министри станаха и започнаха да се прегръщат. Самият Бадентер имаше връзка с България и съветваше страната за новата ни конституция. Той добре познаваше и мен като негов консултант. И по време на тези диалози съм споменавал и Македония.

Защо Хърватия - не, а Словения и Македония - да?

В случая с Хърватия ориста на огромното сръбско малцинство беше проблем, до момента в който в Македония нямаше подобен проблем. Няма да не помни момента, в който чух новината по телефона и ми стана ясно, че нямаме причина да не признаем Македония. Откриваше ни се пътят да реализираме това, което толкоз мощно желаехме. Това решение на държавното управление беше доста известно. След десетилетия на изкуствено отчуждение, болшинството от българите желаеха да кажем на македонците: Ние не сме ви врагове!

Наистина ли президентът Желев изиграва основна роля и за последвалото признание от страна на Турция и Русия? 

Признаването на нови страни е прерогатив на държавното управление и историческата заслуга се пада на. Министерският съвет упълномощи министър-председателя да вземе това решение, когато откри за добре, и той го взе в същия ден - вечерта на 15 януари 1992 година. Тогава той отиде в Народното събрание и съобщи, че България признава и четирите някогашни югославски републики, с което пое историческа отговорност. Той беше подсилен и от президента Желев.

Относно Турция - това беше съглашение, което беше реализирано авансово. За България беше значимо да не остане сама в това признание. От турска страна то беше уговорено в мои диалози с тогавашния турски дипломат в София, който пристигна в министерството и изиска България да признае Босна и Херцеговина, против което ние нямахме кардинални възражения. Но ние помолихме Турция да признае и Македония. Те също нямаха възражения. Но трябваше да изчакат, тъй като тогавашният министър председател Демирел имаше посещаване в Белград и не желаеха да го вършат преди него. Но Турция последва България и не останахме сами на Балканите.

За Русия - това се дължи на персонално решение на президента Елцин, който беше признателен на президента Желев, че е бил първият държавен глава, който по време на - б.р.) се свързва с него по телефона и показва своята поддръжка. Елцин не беше не запомнил това и се отзова на молбата на президента Желев макар мнението на съветския външен министър по това време. От борда на самолета, излитайки от София, той подписа указа, с който Русия признава Македония за самостоятелна страна. Това се дължи напълно на президента Желев.

И макар тези дипломатически жестове, макар Декларацията за добросъседство от 1999 година и Договора за другарство, добросъседство и съдействие от 2017-а двете страни по този начин и не съумяха да изгладят търканията и разногласията между тях. Къде, съгласно Вас, е най-голямата неточност на българската, и къде на македонската политика?  

Май 2021: българският президент Румен Радев гостува в Скопие на македонския си сътрудник Стево Пендаровски

От македонска страна продължава да има една настройка, че България е опасност за идентичността. Има едни безпочвени обвинявания, че не разрешаваме на жителите на Северна Македония да се дефинират като македонци, а езика си - като македонски. Понякога те преиграват с тези страхове и омаловажават доброжелателността в България, която през годините поредно е пособия за укрепването на македонската държавност. В началото на 1990-те години имаше заплаха Македония да бъде откъсната от света, тъй като на север имаше война, а на юг Гърция бе затворила Солунското пристанище. Тогава България откри Бургаското пристанище за Македония и в първите години на битие на страната с помощта на България Македония имаше изход към външния свят. След това по време на Косовската рецесия и държавните управления на в България и Любчо Георгиевски в Македония страните се сближиха, тъй като България оказа доста сериозна поддръжка.

Има такива жестове, само че България не направи нищо за създаване на инфраструктура, за икономическото и човешко доближаване. Сега берем горчивите плодове от тези неточности.

На човешко ниво връзките, несъмнено, са положителни. Всеки българин, който отиде в Северна Македония, и всеки македонец, който пристигна в България, знае, че ще бъде посрещнат добре. Но елитите постоянно са привързани към едни остарели настройки на неприязън, които не разрешават връзките сред двете самостоятелни страни да се движат в посока на доближаване, както е редно за две толкоз близки страни.