Конституционната измама на ГЕРБ тръгна внезапно и приключи така
Преди 3 месеца министър председателят Бойко Борисов разгласи пред нацията, че е пристигнало време да “рестартираме страната и демокрацията”. И очерта пътя – разработване на нова конституция, диспути сред жители, учени и политици, и избори за Велико Народно заседание (ВНС), което да удовлетвори “дълбокото предпочитание за промяна”. За да подслади концепцията, даде обещание това, което бунтуващите се жители желаеха най-вече – тръгне ли се към промяна на модела, ще подаде оставка. Сега, в края на ноември, е пределно ясно, че “рестартът” беше цялостна неистина.
От ГЕРБ не се постараха да положат и минимум изпитание да прикрият, че става въпрос за измама, която целеше да уталожи краткотрайно политическите пристрастености, до момента в който наближат постоянните избори. Ето, сякаш новата конституция се оказа съвсем 100 % преписана от остарялата. Обществени разисквания нямаше – ръководещите не си дадоха напън даже една кръгла маса да създадат. В Народното събрание конституционният план не мръдна и на йота. Накрая герберите внезапно вкараха предлагането за избори за Велико народно събрание в пленарната зала – ей по този начин, от през днешния ден за на следващия ден, все едно се присетиха за някаква досадна дреболия, която би трябвало небрежно да се разкара. И премиерската историйка за “голямата промяна” завърши също по този начин ненадейно, както и стартира.
Разбира се, ръководещите ще кажат – но, по какъв начин по този начин? Ние направихме, каквото зависеше от нас, само че Българска социалистическа партия не желае рестарта, Движение за права и свободи – също. Какво да създадем? За поддръжниците на ГЕРБ сходно опрощение евентуално ще бъде задоволително. За всички обаче, които са си създали труда да проследят късата и печална история на конституционния опит от 2020 година, това е следващата гола неистина
Откъде да стартираме? Да речем от плана на конституцията. При публикуването му той провокира не любознание, а неспокойствие. Толкова приличаше на настоящия главен закон, че беше необикновено мъчно (и досадно) да се търси из него какво в действителност го отличава. Борисов сложи преди всичко съкращаването на депутатите от 240 на 120 души. Добре, това всички го желаят, само че за какво на 120? Защо не на 180 или 100, или 60? Предложеното число беше хубаво, кръгло – и тотално неаргументирано. Ясно беше, че няма конституционалист, който би си рискувал репутацията като застане зад сходно предложение без доста солидна обосновка (освен може би депутатът от ГЕРБ Георги Марков). Въобще неналичието на подробна, дълбока аргументация пронизваше целия план. Това оставяше усещането, че зад него прозира мисълта: дайте да кажем нещо на народа, все едно какво, едвам го залъжем, пък нали по този начин и по този начин нищо няма да се одобри.
Че ръководещите не гледат съществено на конституционния план се видя, когато се сътвори краткотрайната комисия, която трябваше да го прегледа, добави и предложи на пленарната зала. Първо, никому не хрумна, че би трябвало да се направи авансово допитване до Конституционния съд (КС) – може ли изобщо комисията да работи по импортирания от държавното управление план и да прави промени по него. Така се стигна до конфузния за ръководещите миг, в който президентът Румен Радев внесе тъкмо такова запитване до Конституционен съд. Държавният глава се беше усетил, че това е подобаващ мотив да натрие носа на своите съперници. И най-вероятно ще излезе прав – нищо, че всичко към този момент завърши.
Второ, герберите изцяло лишиха от политическа легитимност комисията, когато одобриха в съвещанията й да вземат участие единствено 10 души – техни депутати, представители на сътрудниците им от „ Обединени патриоти” и подправената съпротива в лицето на „ Воля”, както и изгоненият от парламентарнтата група на „ Българска социалистическа партия за България” Спас Панчев. В момента, в който стана ясно, че Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи няма да влязат в комисията, ръководещите трябваше да се откажат от основаването й. Но нали всичко беше проформа – тъй че какво значение имаше за ГЕРБ дали членовете на комисията ще бъдат 10 или един? Че никой няма да се занимава действително с конституционно строителство, стана явно и от подбрания състав – едвам половината имаха някакво юридическо обучение. Вероятно поради това ръководещите взеха решение да основат публичен съвет към комисията, в който да привлекат приети престижи в региона. За този съвет се приказва единствено един път (на единственото заседание) и нито дума не се издума повече. Изглежда юристите с качества и добро име не желаеха да имат нищо общо с плитката политическа игра на герберите.
И за похлупак на всичко самата комисия нищо не свърши.
А, пардон, одобри правила, по които да работи. Това в този момент наподобява като смешка, като се вземе поради, че организира единствено едно съвещание, на което гласоподава въпросните правила. И защото не работи, най-после нямаше и отчет, който да показа в пленарната зала. Най-вероятно тази феноменална липса на интензивност се корени в питането на Румен Радев до Конституционен съд. На ръководещите просто не им се рискува да се изложат пред цяла България, като одобряват формален документ – какъвто би бил отчетът, а по-късно конституционалстите да им кажат: извинявайте, само че цялата ви комисия поначало е противоконституционна.
И по този начин – било заради ленивост или политически съображения, ръководещите пропиляха близо два месеца парламентарно време, без да покажат никакъв резултат. За какво им трябваше да се напъват и в пленарната зала, където беше ясно, че предлагането да се проведат избори за Велико народно събрание няма да има, откакто Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи оставаха твърдо срещу. Така, за час и нещо, необикновено дълбоката и комплицирана тематика за конституционната промяна беше скоростно претупана – за удовлетворение на ръководещите, които опазиха държавното управление и се приближиха до изборите с два месеца.
Остава въпросът – ще оставим ли ГЕРБ да се отърве без последици от измамата, която сътвори? Три месеца разиграваха цяла България с конституционната измислица. Междувременно прескочиха най-критичния от политическа позиция миг в митингите против държавното управление. Наказание би трябвало да има. И то би трябвало да бъде наложено на изборите, пред урните, от българските гласоподаватели.
Людмил Илиев, "Сега "
От ГЕРБ не се постараха да положат и минимум изпитание да прикрият, че става въпрос за измама, която целеше да уталожи краткотрайно политическите пристрастености, до момента в който наближат постоянните избори. Ето, сякаш новата конституция се оказа съвсем 100 % преписана от остарялата. Обществени разисквания нямаше – ръководещите не си дадоха напън даже една кръгла маса да създадат. В Народното събрание конституционният план не мръдна и на йота. Накрая герберите внезапно вкараха предлагането за избори за Велико народно събрание в пленарната зала – ей по този начин, от през днешния ден за на следващия ден, все едно се присетиха за някаква досадна дреболия, която би трябвало небрежно да се разкара. И премиерската историйка за “голямата промяна” завърши също по този начин ненадейно, както и стартира.
Разбира се, ръководещите ще кажат – но, по какъв начин по този начин? Ние направихме, каквото зависеше от нас, само че Българска социалистическа партия не желае рестарта, Движение за права и свободи – също. Какво да създадем? За поддръжниците на ГЕРБ сходно опрощение евентуално ще бъде задоволително. За всички обаче, които са си създали труда да проследят късата и печална история на конституционния опит от 2020 година, това е следващата гола неистина
Откъде да стартираме? Да речем от плана на конституцията. При публикуването му той провокира не любознание, а неспокойствие. Толкова приличаше на настоящия главен закон, че беше необикновено мъчно (и досадно) да се търси из него какво в действителност го отличава. Борисов сложи преди всичко съкращаването на депутатите от 240 на 120 души. Добре, това всички го желаят, само че за какво на 120? Защо не на 180 или 100, или 60? Предложеното число беше хубаво, кръгло – и тотално неаргументирано. Ясно беше, че няма конституционалист, който би си рискувал репутацията като застане зад сходно предложение без доста солидна обосновка (освен може би депутатът от ГЕРБ Георги Марков). Въобще неналичието на подробна, дълбока аргументация пронизваше целия план. Това оставяше усещането, че зад него прозира мисълта: дайте да кажем нещо на народа, все едно какво, едвам го залъжем, пък нали по този начин и по този начин нищо няма да се одобри.
Че ръководещите не гледат съществено на конституционния план се видя, когато се сътвори краткотрайната комисия, която трябваше да го прегледа, добави и предложи на пленарната зала. Първо, никому не хрумна, че би трябвало да се направи авансово допитване до Конституционния съд (КС) – може ли изобщо комисията да работи по импортирания от държавното управление план и да прави промени по него. Така се стигна до конфузния за ръководещите миг, в който президентът Румен Радев внесе тъкмо такова запитване до Конституционен съд. Държавният глава се беше усетил, че това е подобаващ мотив да натрие носа на своите съперници. И най-вероятно ще излезе прав – нищо, че всичко към този момент завърши.
Второ, герберите изцяло лишиха от политическа легитимност комисията, когато одобриха в съвещанията й да вземат участие единствено 10 души – техни депутати, представители на сътрудниците им от „ Обединени патриоти” и подправената съпротива в лицето на „ Воля”, както и изгоненият от парламентарнтата група на „ Българска социалистическа партия за България” Спас Панчев. В момента, в който стана ясно, че Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи няма да влязат в комисията, ръководещите трябваше да се откажат от основаването й. Но нали всичко беше проформа – тъй че какво значение имаше за ГЕРБ дали членовете на комисията ще бъдат 10 или един? Че никой няма да се занимава действително с конституционно строителство, стана явно и от подбрания състав – едвам половината имаха някакво юридическо обучение. Вероятно поради това ръководещите взеха решение да основат публичен съвет към комисията, в който да привлекат приети престижи в региона. За този съвет се приказва единствено един път (на единственото заседание) и нито дума не се издума повече. Изглежда юристите с качества и добро име не желаеха да имат нищо общо с плитката политическа игра на герберите.
И за похлупак на всичко самата комисия нищо не свърши.
А, пардон, одобри правила, по които да работи. Това в този момент наподобява като смешка, като се вземе поради, че организира единствено едно съвещание, на което гласоподава въпросните правила. И защото не работи, най-после нямаше и отчет, който да показа в пленарната зала. Най-вероятно тази феноменална липса на интензивност се корени в питането на Румен Радев до Конституционен съд. На ръководещите просто не им се рискува да се изложат пред цяла България, като одобряват формален документ – какъвто би бил отчетът, а по-късно конституционалстите да им кажат: извинявайте, само че цялата ви комисия поначало е противоконституционна.
И по този начин – било заради ленивост или политически съображения, ръководещите пропиляха близо два месеца парламентарно време, без да покажат никакъв резултат. За какво им трябваше да се напъват и в пленарната зала, където беше ясно, че предлагането да се проведат избори за Велико народно събрание няма да има, откакто Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи оставаха твърдо срещу. Така, за час и нещо, необикновено дълбоката и комплицирана тематика за конституционната промяна беше скоростно претупана – за удовлетворение на ръководещите, които опазиха държавното управление и се приближиха до изборите с два месеца.
Остава въпросът – ще оставим ли ГЕРБ да се отърве без последици от измамата, която сътвори? Три месеца разиграваха цяла България с конституционната измислица. Междувременно прескочиха най-критичния от политическа позиция миг в митингите против държавното управление. Наказание би трябвало да има. И то би трябвало да бъде наложено на изборите, пред урните, от българските гласоподаватели.
Людмил Илиев, "Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ