На този ден снайперист екзекутира Сараевски Ромео и Жулиета
Преди 29 години на моста Връбаня на река Миляцка снайперист прострелва Адмира Исмич и Бошко Бркич, наричани Сараевските Ромео и Жулиета.
Адмира е бошнячка, а Бошко - сърбин. Завършват дружно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е доста мъчно смесени двойки да оцелеят.
Решават да избягат в Сърбия.
Влюбените дават 18 000 марки на влиятелния Исмет Байрамович, по прякор Кело, да подкупи снайперистите, с цел да подпуки снайперистите да не стрелят, до момента в който Адмира и Бошко претичат през моста, който дели мюсюлманските от сръбските позиции.
На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко потеглят да прекосят реката.
В средата на моста снайперисти откриват огън, Бошко е погубен на място, а Адмира - ранена смъртоносно, съумява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.
Влюбените остават да лежат непогребани цели шест дни - до 24 май 1993 година, и никой не може да се добере до телата им, с цел да ги погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и ридаят.
Трагедията на Адмира и Бошко става известна с помощта на голям брой чужди репортери. Пред тях и двете страни си трансферират виновността за убийството им. Родителите им научават за гибелта им със забавяне от два дни. Бащата на Адмира се обръща към ЮНПРОФОР за подпомагане да приберат труповете. Обаче от ЮНПРОФОР отхвърлят с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.
Така Адмира и Бошко остават да лежат непогребани цели шест дни – от 18 до 24 май 1993 година и никой не може да се добере до телата им, с цел да ги прибере и погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да създадат нищо. На шестата нощ сръбски бойци съумяват да се промъкнат единствено на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно излиза наяве, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. биват ексхумирани и заровени в Сараево, още веднъж дружно.
Адмира е бошнячка, а Бошко - сърбин. Завършват дружно гимназия, след което се сгодяват. Следват заедно химия. След започване на гражданската война в Босна и Херцеговина през 1992 г. те остават в обсаденото Сараево, където е доста мъчно смесени двойки да оцелеят.
Решават да избягат в Сърбия.
Влюбените дават 18 000 марки на влиятелния Исмет Байрамович, по прякор Кело, да подкупи снайперистите, с цел да подпуки снайперистите да не стрелят, до момента в който Адмира и Бошко претичат през моста, който дели мюсюлманските от сръбските позиции.
На 18 май 1993 г. през нощта Адмира и Бошко потеглят да прекосят реката.
В средата на моста снайперисти откриват огън, Бошко е погубен на място, а Адмира - ранена смъртоносно, съумява да се добере до Бошко и да го прегърне, след което издъхва.
Влюбените остават да лежат непогребани цели шест дни - до 24 май 1993 година, и никой не може да се добере до телата им, с цел да ги погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и ридаят.
Трагедията на Адмира и Бошко става известна с помощта на голям брой чужди репортери. Пред тях и двете страни си трансферират виновността за убийството им. Родителите им научават за гибелта им със забавяне от два дни. Бащата на Адмира се обръща към ЮНПРОФОР за подпомагане да приберат труповете. Обаче от ЮНПРОФОР отхвърлят с претекста, че бронираните им коли са уязвими от бронебойни снаряди.
Така Адмира и Бошко остават да лежат непогребани цели шест дни – от 18 до 24 май 1993 година и никой не може да се добере до телата им, с цел да ги прибере и погребе. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да създадат нищо. На шестата нощ сръбски бойци съумяват да се промъкнат единствено на двадесет и пет метра от бошняшките позиции. По-късно излиза наяве, че сърбите са принудили босненски военнопленници да издърпат двамата мъртви към сръбската страна и да ги погребат на гробището Вранеш в Лукавица, в общ гроб. По-късно, през април 1996 г. биват ексхумирани и заровени в Сараево, още веднъж дружно.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ