Преди 25 години завърши обсадата на Сараево от сръбската армия.

Преди 25 години приключи обсадата на Сараево от сръбската войска. През четирите години на гнет, апетит и убийства там починаха над 11 000 души. Тези жертви през днешния ден са значително забравени, написа Мелина Борчак.

Босненският стихотворец Абдулах Сидран ненапразно споделя: " Нашето минало в никакъв случай не може да отмине ". Защото последствията от него са забележими и до през днешния ден. В края на 1991 година, който тогава е ръководител на Сръбската демократична партия, намерено заплашва в Народното събрание да унищожи военно “мюсюлманския народ ”.

На жителите на Босна не им остава друго, с изключение на да се борят за независимостта си от Югославия. В отговор на това сръбският президент Слободан Милошевич изпраща югославската войска против обявилата към този момент самостоятелност Босна. Мирните демонстрации на босненците са окървавени от патроните на югославската войска.
Редакцията предлага
Сараево става жертва на най-дългата блокада в по-новата история на Европа - четири години гнет, апетит, изтезания. Половин милион бомби и снаряди унищожават града. 11 541 души, измежду които и 1 601 деца, биват убити. 50 000 души са ранени. Сараево е бил обкръжен от всички страни с танкове, ракетни установки и снайперисти. Градът е ситуиран в котловина, тъй че убийците в планината са имали съвършена видимост към беззащитните жертви.

Раните на войната са забележими и до през днешния ден

И до през днешния ден в Сараево се виждат разрушените къщи и руините. Усещат се и нелечимите контузии на хората, претърпелите обсадата, написа Мелина Борчак в прочувствено есе за „ Тагесцайтунг “. Гледката към планината Требевич също й припомня за  осъществения тогава геноцид, тъй като точно там се събирали бойците на Милошевич, Караджич и Шешел.

Сред тях бил и един млад мъж, който непринудено напуснал мирната Сърбия, с цел да замине за Босна и да се включи в борбата в помощ на своите съпартийци. По-късно той става министър на информацията в държавното управление на Милошевич. Според Human Rights Watch, таман по негово време е заведено дело против петима основни редактори, чиито вестници си разрешили да нарекли избитите албанци “хора ”. Обвинението против основните редактори било, че са позволили дезинформация.

„ Този мъж се споделя Александър Вучич и през днешния ден е президент на Сърбия. Той и до през днешния ден отхвърля да е имало геноцид в Босна и поддържа сръбските сепаратисти и националисти. Въпреки това европейски функционери театралничат пред камерите с него, без даже да загатват за осъществените закононарушения “, отбелязва с мъка Борчак.

Паметник с имената на убитите деца по време на обсадата в Сараево

Показателно е, че депутати от хърватските и сръбските партии в босненския парламент анулираха закон, оповестил отричането на геноцида и прославата на военните нарушители за наказуемо действие. Политиците от Европейски Съюз мълчат и по този въпрос.

Отричането на закононарушенията води до нови закононарушения

Името на Милошевич се е трансформирало в синоним за геноцид, всеобщи убийства и войни. Но той не е бил самичък в тези закононарушения. И през днешния ден по-голямата част от сърбите отхвърлят геноцида и всеобщо настояват, че е ставало дума за Гражданска война, в която всички забъркани страни са били еднообразно забъркани и жестоки.

Случилото се в Босна обаче продължава да поражда принуждение и до през днешния ден.

Избиването на мюсюлмани по времето на войните в някогашна Югославия де факто служи като ентусиазъм за крайнодесни националисти от по-ново време - за нарушителите, избили почтени хора в Ютьоя, Крайстчърч, Хале. Затова геноцидът в Босна си остава настояща тематика и през днешния ден, написа в умозаключение Мелина Борчак.