Мечта за нулев дълг: Икономическият възход на 90-те и бюджетният излишък на САЩ
Преди 25 години Вашингтон съществено обсъждаше по какъв начин да изплати целия народен дълг на Съединени американски щати. Днес тази сума пораства с 3 милиарда $ дневно... и то единствено за лихви.
През януари 2001 година Бюджетната работа на Конгреса разгласява прогноза, която и до през днешния ден наподобява като обръщение от паралелна галактика. Според документа, в случай че съществуващите политики се запазят, федералното правителство ще натрупа над 5 трилиона $ бюджетни остатъци през идващото десетилетие.
Националният дълг - тази свещена крава на американската политика, можеше да бъде изцяло изплатен още преди тогавашните студенти да завършат университет.
Източник:
Прогнозата стъпва върху четири поредни години бюджетни остатъци. Това е положение, което не се е случвало от края на 60-те години на предишния век. Бил Клинтън тогава е планувал остатък от 69 милиарда $ през 1998 година, 124 милиарда през 1999 година и рекордни 236 милиарда $ през 2000 година
И въпреки всичко, до момента в който четете тази публикация, националният дълг на Щатите преминава прага от 39 трилиона $. Само за обслужване на лихвите по този дълг американското Министерство на финансите харчи към 3 милиарда $ дневно.
Перфектната стихия на 90-те
През 1993 година Бюджетната работа на Конгреса предвиждаше, че през 1998 година бюджетният недостиг ще доближи 357 милиарда $. Само пет години по-късно същият този бюджет беше на остатък.
Зад това стоят няколко припокриващи се сили.
Първо, законът за бюджетното равнене от 1993 година, който Клинтън прокара макар гневната опозиция на републиканците, усили налозите за най-високите приходи и наложи строги тавани върху дискреционните разноски.
Второ, " дивидентът от мира " след рухването на Съветския съюз разреши фрапантно стесняване на отбранителните разноски. От 4,3% от Брутният вътрешен продукт през 1993 година доближават до 2,9% през 2000 година
Технологичният взрив
Дотком фирмите, с изключение на работни места, създаваха акционери. Експлозията на цените на акциите генерира доходи от налози върху финансовите облаги.
Източник:
Между 1994 и 1998 година делът на най-богатите 1,6% от данъкоплатците (тези с приходи над 200 000 долара) скочи от 30% до 40% от общата данъчна тежест. Държавната хазна се изпълни не толкоз поради напъните на бюрократите, колкото поради иронията на финансовия пазар, който в последна сметка щеше да се срине.
Алън Грийнспан, тогавашен ръководител на Федералния запас, стартира обществено да изяснява, че прекомерно бързото погашение на държавния дълг може да навреди на финансовите пазари. Защото държавните облигации са фундаментът на международната финансова система.
От остатък към... дълг
Малко след огромните данъчни облекчения на администрацията на Джордж Буш през 2001 и 2003 година пристигнаха събитията от 11 септември, войните в Афганистан и Ирак, рецесии, а най-после и финансовата рецесия от 2008 година, която погреба дефинитивно концепцията за фискална дисциплинираност.
Източник:
През фискалната 2026 година американското държавно управление предвижда недостиг от над 2 трилиона $. Средната рента по националния дълг в този момент е 3,37%, по отношение на едвам 1,49% преди пет години.
Според прогнози до 2028 година съвсем 14,5% от всички федерални разноски ще отиват за лихви. След по-малко от две години американското държавно управление ще изразходва почти 1 на всеки 7 $ от своя бюджет само за заплащане на остарели лихви без тези пари да отиват за действителни публични услуги, инфраструктура или сигурност.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
През януари 2001 година Бюджетната работа на Конгреса разгласява прогноза, която и до през днешния ден наподобява като обръщение от паралелна галактика. Според документа, в случай че съществуващите политики се запазят, федералното правителство ще натрупа над 5 трилиона $ бюджетни остатъци през идващото десетилетие.
Националният дълг - тази свещена крава на американската политика, можеше да бъде изцяло изплатен още преди тогавашните студенти да завършат университет.
Източник:
Прогнозата стъпва върху четири поредни години бюджетни остатъци. Това е положение, което не се е случвало от края на 60-те години на предишния век. Бил Клинтън тогава е планувал остатък от 69 милиарда $ през 1998 година, 124 милиарда през 1999 година и рекордни 236 милиарда $ през 2000 година
И въпреки всичко, до момента в който четете тази публикация, националният дълг на Щатите преминава прага от 39 трилиона $. Само за обслужване на лихвите по този дълг американското Министерство на финансите харчи към 3 милиарда $ дневно.
Перфектната стихия на 90-те
През 1993 година Бюджетната работа на Конгреса предвиждаше, че през 1998 година бюджетният недостиг ще доближи 357 милиарда $. Само пет години по-късно същият този бюджет беше на остатък.
Зад това стоят няколко припокриващи се сили.
Първо, законът за бюджетното равнене от 1993 година, който Клинтън прокара макар гневната опозиция на републиканците, усили налозите за най-високите приходи и наложи строги тавани върху дискреционните разноски.
Второ, " дивидентът от мира " след рухването на Съветския съюз разреши фрапантно стесняване на отбранителните разноски. От 4,3% от Брутният вътрешен продукт през 1993 година доближават до 2,9% през 2000 година
Технологичният взрив
Дотком фирмите, с изключение на работни места, създаваха акционери. Експлозията на цените на акциите генерира доходи от налози върху финансовите облаги.
Източник:
Между 1994 и 1998 година делът на най-богатите 1,6% от данъкоплатците (тези с приходи над 200 000 долара) скочи от 30% до 40% от общата данъчна тежест. Държавната хазна се изпълни не толкоз поради напъните на бюрократите, колкото поради иронията на финансовия пазар, който в последна сметка щеше да се срине.
Алън Грийнспан, тогавашен ръководител на Федералния запас, стартира обществено да изяснява, че прекомерно бързото погашение на държавния дълг може да навреди на финансовите пазари. Защото държавните облигации са фундаментът на международната финансова система.
От остатък към... дълг
Малко след огромните данъчни облекчения на администрацията на Джордж Буш през 2001 и 2003 година пристигнаха събитията от 11 септември, войните в Афганистан и Ирак, рецесии, а най-после и финансовата рецесия от 2008 година, която погреба дефинитивно концепцията за фискална дисциплинираност.
Източник:
През фискалната 2026 година американското държавно управление предвижда недостиг от над 2 трилиона $. Средната рента по националния дълг в този момент е 3,37%, по отношение на едвам 1,49% преди пет години.
Според прогнози до 2028 година съвсем 14,5% от всички федерални разноски ще отиват за лихви. След по-малко от две години американското държавно управление ще изразходва почти 1 на всеки 7 $ от своя бюджет само за заплащане на остарели лихви без тези пари да отиват за действителни публични услуги, инфраструктура или сигурност.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ