Докога държавата ще бяга от отговорността за висшето образование?
Преди 25 години група академични админи и политици създават и прокарват един циничен Закон за висшето обучение (ЗВО). В първата глава на този закон страната се задължава “да подсигурява академичната автономност на висшите училища” и по едно и също време с това - да ги финансира, да им дава парцели и така нататък В идната глава се схваща, че под “академична автономия” трябвало да се схваща затворено самоуправление и че страната не може по никакъв метод да взе участие в ръководството на висшите учебни заведения.
И в този момент – иди, че доказвай, че “академична автономност “ и “самоуправление “ са две разнообразни неща и че затворено самоуправление на държавни университети няма на никое място по света.
При основаването на този закон веят разнообразни ветрове.
От една страна е популисткият вятър на тодорживковото самоуправление на някои държавни предприятия, което някои преглеждат като демонстрация на народна власт, която трябвало да се резервира.
От друга страна е лобисткият вятър на новоизлюпени пазарни бизнесмени, които смятат, че висшето обучение би трябвало да бъде пазарно насочено и си приготвят почвата за бизнес в тази сфера.
Основен фактор, обаче, е безветрието от страна на страната – завладени от дилемите и терзанията на почналия преход, политици и държавни админи избират да не поемат отговорност за висшето обучение и са склонни да принизят ролята, отговорностите и отговорностите на страната в одобрявания закон.
Порочните положения, залегнали в ЗВО, са годни до ден сегашен. Уникалният модел на ръководство сътвори статукво с което университетските сформира са витално обвързани и основаният Съвет на ректорите е подготвен да го брани с нокти и зъби. Те, ректорите, нямат никаква отговорност към страната и обществото, а само към общите събрания на необятните академични сформира.
Това, което университетските сформира желаят от тях, е на първо място по-добро възнаграждение. И те търсят разширение на правата си (което назовават разширение на академичната автономия) за реализиране финансово подсилване на университетите с комерсиализиране на знанието, което продават. Започнаха да се редят скандал след скандал свързани със основаване на противозаконни филиали и други форми на комерсиализация.
Оказа се че страната в лицето на Министерството на образованието и науката няма никакви законови механизми за надзор и наказания в случаи на всевъзможни нарушавания, даже и най-фрапиращи.
Висшите учебни заведения се оказаха феодални владения . Да си напомним свадите в Свищовската стопанска академия, свързани с името на ректора Величко Адамов. Обвинен е в плагиатство, в корупционни записвания в академията , взимане на изпити и отбрани на дисертации, в поръчки за мним ремонт на студентски общежития от доближени компании. Открити са фаллшиви дипломи с неговия автограф, афишира се самичък за професор, пази професура при закрити порти и строга защита... Оказа се, че министърът на образованието и науката не може да глоби тези нередности, а още по малко пък да в профил ректора.
Да си напомним по какъв начин многочислени противозаконни филиали на Великотърновския университет никнеха като гъби по времето на ректора Иван Харалампиев. Министърът на образованието и науката се оказа още веднъж беззащитен.
Броят на висшите учебни заведения настойчиво растеше , зад техните стени ръката на Министерството на образованието не можеше да проникне. Последваха нови кавги, само че сякаш и Министерството нямаше изключително предпочитание да се намесва.
Христоматийна илюстрация стана някогашният ректор на МУ-София и дълготраен ръководител на Съвета на ректорите Ваньо Митев с неговите груби нарушавания в приема на задгранични студенти , нелегално образование в изнесените центрове на университета в чужбина и скандални покупко-продажби. Ваньо Митев най-после стана обвиняем, той твърди в своя отбрана, че оставил на университета близо 100 милиона лв..
Рекапитулацията за обществото е, че Турция и Гърция престанаха да признават българските медицински дипломи.
Вместо законодателни ограничения от страна на страната, които да лимитират университетския феодализъм и “макдоналдизация” на висшето обучение, Съветът на ректорите под управлението на Ваньо Митев стартира да упорства за още по-голяма автономност, за “развързване на ръцете”, за цялостна независимост на университетите за комерсиална активност и публично-частни партньорства.
Председателят записал Съвета на ректорите като частно съдружие на висшите учебни заведения, макар вложените държавни активи в тях и макар че законът ясно споделя (чл.23), че това е орган на ректорите (а не на училищата) за общо показване на мнения и отзиви. Никъде не е казано, че този съвет би трябвало да бъде сдружение-юридическо лице на висшите учебни заведения, с който държавните институции наложително да се преценяват.
Оказва се че настъпателността на ректорите минава, страната отстъпва. Ректорите блокираха предлагането за внедряване на “финансови мениджъри” в управленията на висшите учебни заведения, блокираха и импортирания в Народно събрание план за изменение и допълнение на Закона за развиване на университетския състав (ЗРАС).
Съветът на ректорите се разгласи в отбрана даже на плагиатството.
Неотдавна бе разкрито, че в Софийския университет чиновници и преподаватели си раздали близо 20 млн лв. над заплатите. АДФИ и прокуратурата се заемат със случая, МОН още веднъж се оказва неправоспособно да се намеси.
Наистина ли страната в лицето на МОН е с толкоз крепко вързани от закона ръце или в някои случаи се бяга от борба, от отговорност?
Съвсем скоро на спорен конгрес, проведен от МОН, представител на еврокомисаря за науката показа отчет с рекомендации към министерството от партньорско проучване по европейската стратегия “Хоризонт 2020 “. Те включват внезапно понижаване на броя на 52-те български висши учебни заведения.
Седмица по-късно Съветът на ректорите се събира на съвещание и приема решение, че 52 университета на територията на страната не били доста – нужен бил единствено самобитен мораториум върху бъдещото разгръщане на мрежата на висшите учебни заведения.
Може ли Съветът да взема такива “решения”? Новият ръководител на Съвета на ректорите Любен Тотев на съвещание на Комисията за обучение и просвета на Народно събрание уведомява комисията за това “важно решение” на Съвета и присъстващият министър не възразява. Въпросът се оказва завършил – ректорите не позволяват, нищо не може да се направи...
Държавата позволи преди време закон, който й връзва ръцете тъй като бягаше от отговорност за висшето обучение и две десетилетия се оправдава с този закон. Все още бяга от борба с жадните за автономност ректори. Проблемите, обаче, се задълбочиха, българските университети все по очевидно не задоволяват публичните потребности .
Правителството издигна през тази година образованието в стратегически народен приоритет.
Приоритет с вързани ръце? Време е страната да развърже ръцете си и да поеме отговорността си за висшето обучение . МОН би трябвало да стартира да употребява интензивно и най-малките благоприятни условия за интервенция и надзор над ръководството на университетите, които законът разрешава.
Но на първо място – време е Министерството и политиците-законодатели в тази област да се замислят за нов закон за висшето обучение , който да въдвори нов модел на ръководство.
Министерските админи би трябвало да търсят самостоятелни специалисти, а не Съвета на ректорите. Защото този съвет е част от казуса.
Един законопроект би трябвало да може да бъде признат и без благословията на този съвет, без “консенсус в необятната академична общност”. Това се назовава промяна.
*Авторът е лекар на химическите науки, някогашен Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, създател и модератор на уеб страницата ‘bulgarianscienceproblems’. Заглавието е на редакцията.
И в този момент – иди, че доказвай, че “академична автономност “ и “самоуправление “ са две разнообразни неща и че затворено самоуправление на държавни университети няма на никое място по света.
При основаването на този закон веят разнообразни ветрове.
От една страна е популисткият вятър на тодорживковото самоуправление на някои държавни предприятия, което някои преглеждат като демонстрация на народна власт, която трябвало да се резервира.
От друга страна е лобисткият вятър на новоизлюпени пазарни бизнесмени, които смятат, че висшето обучение би трябвало да бъде пазарно насочено и си приготвят почвата за бизнес в тази сфера.
Основен фактор, обаче, е безветрието от страна на страната – завладени от дилемите и терзанията на почналия преход, политици и държавни админи избират да не поемат отговорност за висшето обучение и са склонни да принизят ролята, отговорностите и отговорностите на страната в одобрявания закон.
Порочните положения, залегнали в ЗВО, са годни до ден сегашен. Уникалният модел на ръководство сътвори статукво с което университетските сформира са витално обвързани и основаният Съвет на ректорите е подготвен да го брани с нокти и зъби. Те, ректорите, нямат никаква отговорност към страната и обществото, а само към общите събрания на необятните академични сформира.
Това, което университетските сформира желаят от тях, е на първо място по-добро възнаграждение. И те търсят разширение на правата си (което назовават разширение на академичната автономия) за реализиране финансово подсилване на университетите с комерсиализиране на знанието, което продават. Започнаха да се редят скандал след скандал свързани със основаване на противозаконни филиали и други форми на комерсиализация.
Оказа се че страната в лицето на Министерството на образованието и науката няма никакви законови механизми за надзор и наказания в случаи на всевъзможни нарушавания, даже и най-фрапиращи.
Висшите учебни заведения се оказаха феодални владения . Да си напомним свадите в Свищовската стопанска академия, свързани с името на ректора Величко Адамов. Обвинен е в плагиатство, в корупционни записвания в академията , взимане на изпити и отбрани на дисертации, в поръчки за мним ремонт на студентски общежития от доближени компании. Открити са фаллшиви дипломи с неговия автограф, афишира се самичък за професор, пази професура при закрити порти и строга защита... Оказа се, че министърът на образованието и науката не може да глоби тези нередности, а още по малко пък да в профил ректора.
Да си напомним по какъв начин многочислени противозаконни филиали на Великотърновския университет никнеха като гъби по времето на ректора Иван Харалампиев. Министърът на образованието и науката се оказа още веднъж беззащитен.
Броят на висшите учебни заведения настойчиво растеше , зад техните стени ръката на Министерството на образованието не можеше да проникне. Последваха нови кавги, само че сякаш и Министерството нямаше изключително предпочитание да се намесва.
Христоматийна илюстрация стана някогашният ректор на МУ-София и дълготраен ръководител на Съвета на ректорите Ваньо Митев с неговите груби нарушавания в приема на задгранични студенти , нелегално образование в изнесените центрове на университета в чужбина и скандални покупко-продажби. Ваньо Митев най-после стана обвиняем, той твърди в своя отбрана, че оставил на университета близо 100 милиона лв..
Рекапитулацията за обществото е, че Турция и Гърция престанаха да признават българските медицински дипломи.
Вместо законодателни ограничения от страна на страната, които да лимитират университетския феодализъм и “макдоналдизация” на висшето обучение, Съветът на ректорите под управлението на Ваньо Митев стартира да упорства за още по-голяма автономност, за “развързване на ръцете”, за цялостна независимост на университетите за комерсиална активност и публично-частни партньорства.
Председателят записал Съвета на ректорите като частно съдружие на висшите учебни заведения, макар вложените държавни активи в тях и макар че законът ясно споделя (чл.23), че това е орган на ректорите (а не на училищата) за общо показване на мнения и отзиви. Никъде не е казано, че този съвет би трябвало да бъде сдружение-юридическо лице на висшите учебни заведения, с който държавните институции наложително да се преценяват.
Оказва се че настъпателността на ректорите минава, страната отстъпва. Ректорите блокираха предлагането за внедряване на “финансови мениджъри” в управленията на висшите учебни заведения, блокираха и импортирания в Народно събрание план за изменение и допълнение на Закона за развиване на университетския състав (ЗРАС).
Съветът на ректорите се разгласи в отбрана даже на плагиатството.
Неотдавна бе разкрито, че в Софийския университет чиновници и преподаватели си раздали близо 20 млн лв. над заплатите. АДФИ и прокуратурата се заемат със случая, МОН още веднъж се оказва неправоспособно да се намеси.
Наистина ли страната в лицето на МОН е с толкоз крепко вързани от закона ръце или в някои случаи се бяга от борба, от отговорност?
Съвсем скоро на спорен конгрес, проведен от МОН, представител на еврокомисаря за науката показа отчет с рекомендации към министерството от партньорско проучване по европейската стратегия “Хоризонт 2020 “. Те включват внезапно понижаване на броя на 52-те български висши учебни заведения.
Седмица по-късно Съветът на ректорите се събира на съвещание и приема решение, че 52 университета на територията на страната не били доста – нужен бил единствено самобитен мораториум върху бъдещото разгръщане на мрежата на висшите учебни заведения.
Може ли Съветът да взема такива “решения”? Новият ръководител на Съвета на ректорите Любен Тотев на съвещание на Комисията за обучение и просвета на Народно събрание уведомява комисията за това “важно решение” на Съвета и присъстващият министър не възразява. Въпросът се оказва завършил – ректорите не позволяват, нищо не може да се направи...
Държавата позволи преди време закон, който й връзва ръцете тъй като бягаше от отговорност за висшето обучение и две десетилетия се оправдава с този закон. Все още бяга от борба с жадните за автономност ректори. Проблемите, обаче, се задълбочиха, българските университети все по очевидно не задоволяват публичните потребности .
Правителството издигна през тази година образованието в стратегически народен приоритет.
Приоритет с вързани ръце? Време е страната да развърже ръцете си и да поеме отговорността си за висшето обучение . МОН би трябвало да стартира да употребява интензивно и най-малките благоприятни условия за интервенция и надзор над ръководството на университетите, които законът разрешава.
Но на първо място – време е Министерството и политиците-законодатели в тази област да се замислят за нов закон за висшето обучение , който да въдвори нов модел на ръководство.
Министерските админи би трябвало да търсят самостоятелни специалисти, а не Съвета на ректорите. Защото този съвет е част от казуса.
Един законопроект би трябвало да може да бъде признат и без благословията на този съвет, без “консенсус в необятната академична общност”. Това се назовава промяна.
*Авторът е лекар на химическите науки, някогашен Хумболтов стипендиант, работил в няколко американски университета, създател и модератор на уеб страницата ‘bulgarianscienceproblems’. Заглавието е на редакцията.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ