Херо: В България на 60 те броят за пенсионер, а на тези години Анчелоти и Гасперини печелят европейски купи
Преди 25 години Димитър Димитров навърши 40 лета и в същия ден изведе националния ни тим на стадион „ Българска войска “ в подготовка против Англия. Мачът приключи 1:1. Днес Херо към този момент е на 65 години. В момента той няма футболни задължения, само че не е подготвен да одобри всяко предложение, повлиян и от раздялата на Юрген Клоп с Ливърпул. Ето какво съобщи Херо в изявление пред " Тема Спорт ".
Прочетете още
- Г-н Димитров, цветущ празник! Помните ли си 40-ия си рожден ден?
- Благодаря! Как да не помня?! Бях на тъчличията слещу Англия, на „ Армията “. Тогава стадионите се пълнеха. 20 хиляди вътре и още не знам какъв брой искащи без билети извън. Имах двегодишен контракт за народен селекционер, само че за трети или четвърти път ми се обадиха от Левски. И си споделих – ами те повече няма да ме потърсят, въпреки всичко не съм Ален Делон. И в този момент от дистанцията на времето, в случай че се обърна обратно, щеше да е пропуск да не съм водил тима, на който съчувствува. Млад и зелен тогава, не съм мислил доста. Но метода, по който си потеглих тогава след шампионска купа и купа, ме караше по-скоро да скърбя. За месец и нещо три пъти бихме ЦСКА и на финала купата с моите хора от Нефтохимик.
- Тогава имаше ярки фигури и в България и в Англия. Всеки земляк знаеше разширения състав на Англия, за нашия да не приказваме?
- Сега има някакво разводняване. Англичаните сега имат хора за 3-4 национални тима и непрекъснато вършат някакви ротации. А тогава имаха 7-8 индивида, които не се вадеха от състава. Но не съм се замислял, че в този момент в действителност не е по този начин. При мен стартира промяна на поколенията, дебют направиха Стилиян Петров, Мартин Петров, Бербатов, Гошо Пеев, Илиян Стоянов, много хора. И нямаше изразен състав. Но имаше избор, беше мъчно от 30 индивида да отсееш 18. Някои хора несправедливо оставаха отвън листата. Имаше по-добри, по-изразени футболисти, играеха в мощни европейски тимове. Стилиян не бе главен футболист в ЦСКА, само че играеше в младежкия тим и аз го качих горе.
- Тогава без Интернет и актуалните връзки, по какъв начин се случваше разузнаването? Сега примерно в случай че искаш да знаеш всичко за Фил Фоудън, за 5 минути ще имаш цялата информация в най-дребни елементи.
- Провокирате ме да кажа нещо, което не е за казване. Качих се предния ден на стадиона срещу разпоредбите и гледах цялата тактическа подготовка. Не знам по какъв начин минах през офицерите им по сигурността, само че беше неразрешено. Признавам си, отговорен съм и се оправдавам на Кевин Кигън, който тогава водеше Англия. И знаех състава, схемата на игра, че ще играят с двама централни напатели. В първия им мач треньор им беше Глен Ходъл.
- Помните ли за какво го смениха? Ходъл бе споделил нещо за инвалидите, че изкупуват грехове поради предходен живот, някаква такава нефутболна изцепка направи в медиите, сграбчиха го и за 2 дни го сготвиха.
- Имаше нещо такова, да. Идеята ми е, че Кигън тук излезе с Шиърър и Шерингам. Тогава се играеше с 3-5-2 и ние бяхме по този начин, беше съвременно. Бяхме с огледални схеми. В България се играеше с либеро и двама стопери. И Мъри Стоилов бе отбранителен халф пред тази двойка. Либеро мисля, че беше Загорчич. Росен Кирилов беше сянка на Шиърър, който ни вкара гола, а Гошо Марков, Бог да го елементарни – с Шерингам. Стоилов довърши мача с бинтована глава, англичаните постоянно играят крепко.
- Помните ли пропуща на Йовов?
- Даже някой път го сънувам този пропуск, съществено. Стоичков направи необикновен рейд, мисля че Илиан Илиев му я даде, прескачаше ги и я даде паралелно на аутлинията на Йовов. Той след мача ми сподели, че му е тупнала топката от бабуна и беше по този начин, гледах го. Смених Йовов на полувремето и влезе Мартин Петров, за който това бе дебют. Изкараха му два жълти картона за няма нищо и останахме с човек по-малко. Мартин предния ден трябваше да играе за младежите във Враца, само че имаше някакви неуредици по картотеката.
- Тогава, с цел да играе българин в Англия, се искаше присъединяване в 75 % от мачовете за националния тим за последните 2 години. Точно в мача на „ Армията “ май се опече една договорка?
- Мисля, че тъкмо тогава Селтик харесаха Стилиян Петров. Кишишев също направи усещане, също и Милен Петков. Двамата играха халфбекове. Лека бавно си изредих състава, останаха единствено Мариян Христов, който и на „ Уембли “ игра като нападател и Иванков на вратата.
- Тогава имаше ли проблем с мотивацията, казано на смешка?
- Е, мотивация?! Ние играхме със самочувствие, тъй като за „ Уембли “ беше терзанието, тъй като вървяха тук анкети и прогнози, че ще паднем с 4 гола и нагоре. Но направихме 0:0. Тук пък играхме несъмнено половин час с човек по-малко и си стояхме добре. Когато изгониха Мартин, обикновено англичаните започнаха да ни заграждат. И смених Илиан Илиев с Бримиров.
- И след това Илиан каза…
- Да, знам по какъв начин продължава въпроса. Бил съм го сменил под давлението на Стоичков. Глупости! Вкарах Боримиров, тъй като е по-висок и здрав и да скача, тъй като бе ясно, че ни чакат много центрирания пред вратата от игра и от статични положения. Няма по какъв начин на мен който и да е да ми подреди промяна! Уточнихме го с него този въпрос.
- С Георги Марков заучена обстановка ли беше?
- Христо Стоичков с ляв крайник центрира на далечна греда, направихме блок и Георги остана самичък. Имахме си отработени разновидности на статичните, хората по непознатите медии се чудеха по какъв начин сме вкарали с глава на Англия.
- Този мач бе точно на 40-ия ви празник и няма по какъв начин да не е било по-така чувството?
- Не единствено това, мачът бе и финален за Христо Стоичков за националния тим. Беше поканен и Йохан Кройф, доста специфичен посетител, както и Димитър Пенев. Вечерта имахме събиране.
- И настръхнахте ли при срещата с Кройф?
- Чакайте, аз преди тази среща бях ходил у тях, на посетители. Когато бях на специализация в Барселона, близо месец бях там, треньор им беше Ван Гаал. И Стоичков ми уреди да се видя с Кройф, той ме предложения у дома и говорихме 4 часа. Бях извънредно впечатлен. И след мача на „ Армията “ сподели, че в случай че не е бил аления картон, сме могли да победим. Че е харесал играта.
- 25 години след този мач по какъв начин се чувствате?
- Като на един мирис мина това време. Тук като минеш 60 и те броят за пенсионер. Но на тези години вижте носителите на европейски купи този сезон – Анчелоти, с който имаме разлика един ден, взе Шампионска лига. Гасперини е с година по-голям от мен. На Олимпиакос треньора е с 2 години по-малък.
- На Европейското какво да чакаме?
- Франция и Англия са с най-дълги скамейки и огромен капацитет. Германия като домакини също са настоящи.
- Това лято за какво се случиха такива покупко-продажби на треньорския пазар, доста от топ клубовете в Европа направиха промени?
- Никога в историята не е било трима или четирима треньори да откажат на Байерн. Винаги като има позвъняване, треньорите спринтират към Мюнхен. Странно е. Не го свързам с унизителното показване на тима този сезон, само че е забавно никой да не желае да отиде в Байерн. Но Юве, Барса, Ман Юнайтед, Ливърпул, Челси… Обаче изпращането на Клоп, изключително това в залата… Колко пъти го гледах и се разплаквам. Кога ще стане такова нещо в България?! Ей по този начин, някакъв треньор да изправят с такива почести и внимание. Голяма персона, извънредно харизматичен и готин човек. Но там футболната културан е друга.
- Но ето го и човешкият фактор, Клоп желае да бъде брачен партньор, татко, съсед…
-Всеки има право на персонален живот. Да си легне на плажа, да изключи телефона, да не мисли за прехвърляния, за лагери, за подготовки. Аз като се замисля, в никакъв случай не съм имал време за себе си. Тази година разследване на интервенция за промяна на ставата и възобновяване сякаш е по-различно. Преди това не съм имал опция да отида съм фамилията на лятна отмора. Човек има потребност да бъде част от фамилията, съседите, роднините, внуците, а не от фамилията на футбола. Вече се възнамерявам, изключително в случай че става въпрос за чужбина, дали съм подготвен да си събера сака за 10 минути и да кажа на всички – ще се забележим на паузата по Нова година. Широката маса мъчно го схваща това.
Прочетете още
- Г-н Димитров, цветущ празник! Помните ли си 40-ия си рожден ден?
- Благодаря! Как да не помня?! Бях на тъчличията слещу Англия, на „ Армията “. Тогава стадионите се пълнеха. 20 хиляди вътре и още не знам какъв брой искащи без билети извън. Имах двегодишен контракт за народен селекционер, само че за трети или четвърти път ми се обадиха от Левски. И си споделих – ами те повече няма да ме потърсят, въпреки всичко не съм Ален Делон. И в този момент от дистанцията на времето, в случай че се обърна обратно, щеше да е пропуск да не съм водил тима, на който съчувствува. Млад и зелен тогава, не съм мислил доста. Но метода, по който си потеглих тогава след шампионска купа и купа, ме караше по-скоро да скърбя. За месец и нещо три пъти бихме ЦСКА и на финала купата с моите хора от Нефтохимик.
- Тогава имаше ярки фигури и в България и в Англия. Всеки земляк знаеше разширения състав на Англия, за нашия да не приказваме?
- Сега има някакво разводняване. Англичаните сега имат хора за 3-4 национални тима и непрекъснато вършат някакви ротации. А тогава имаха 7-8 индивида, които не се вадеха от състава. Но не съм се замислял, че в този момент в действителност не е по този начин. При мен стартира промяна на поколенията, дебют направиха Стилиян Петров, Мартин Петров, Бербатов, Гошо Пеев, Илиян Стоянов, много хора. И нямаше изразен състав. Но имаше избор, беше мъчно от 30 индивида да отсееш 18. Някои хора несправедливо оставаха отвън листата. Имаше по-добри, по-изразени футболисти, играеха в мощни европейски тимове. Стилиян не бе главен футболист в ЦСКА, само че играеше в младежкия тим и аз го качих горе.
- Тогава без Интернет и актуалните връзки, по какъв начин се случваше разузнаването? Сега примерно в случай че искаш да знаеш всичко за Фил Фоудън, за 5 минути ще имаш цялата информация в най-дребни елементи.
- Провокирате ме да кажа нещо, което не е за казване. Качих се предния ден на стадиона срещу разпоредбите и гледах цялата тактическа подготовка. Не знам по какъв начин минах през офицерите им по сигурността, само че беше неразрешено. Признавам си, отговорен съм и се оправдавам на Кевин Кигън, който тогава водеше Англия. И знаех състава, схемата на игра, че ще играят с двама централни напатели. В първия им мач треньор им беше Глен Ходъл.
- Помните ли за какво го смениха? Ходъл бе споделил нещо за инвалидите, че изкупуват грехове поради предходен живот, някаква такава нефутболна изцепка направи в медиите, сграбчиха го и за 2 дни го сготвиха.
- Имаше нещо такова, да. Идеята ми е, че Кигън тук излезе с Шиърър и Шерингам. Тогава се играеше с 3-5-2 и ние бяхме по този начин, беше съвременно. Бяхме с огледални схеми. В България се играеше с либеро и двама стопери. И Мъри Стоилов бе отбранителен халф пред тази двойка. Либеро мисля, че беше Загорчич. Росен Кирилов беше сянка на Шиърър, който ни вкара гола, а Гошо Марков, Бог да го елементарни – с Шерингам. Стоилов довърши мача с бинтована глава, англичаните постоянно играят крепко.
- Помните ли пропуща на Йовов?
- Даже някой път го сънувам този пропуск, съществено. Стоичков направи необикновен рейд, мисля че Илиан Илиев му я даде, прескачаше ги и я даде паралелно на аутлинията на Йовов. Той след мача ми сподели, че му е тупнала топката от бабуна и беше по този начин, гледах го. Смених Йовов на полувремето и влезе Мартин Петров, за който това бе дебют. Изкараха му два жълти картона за няма нищо и останахме с човек по-малко. Мартин предния ден трябваше да играе за младежите във Враца, само че имаше някакви неуредици по картотеката.
- Тогава, с цел да играе българин в Англия, се искаше присъединяване в 75 % от мачовете за националния тим за последните 2 години. Точно в мача на „ Армията “ май се опече една договорка?
- Мисля, че тъкмо тогава Селтик харесаха Стилиян Петров. Кишишев също направи усещане, също и Милен Петков. Двамата играха халфбекове. Лека бавно си изредих състава, останаха единствено Мариян Христов, който и на „ Уембли “ игра като нападател и Иванков на вратата.
- Тогава имаше ли проблем с мотивацията, казано на смешка?
- Е, мотивация?! Ние играхме със самочувствие, тъй като за „ Уембли “ беше терзанието, тъй като вървяха тук анкети и прогнози, че ще паднем с 4 гола и нагоре. Но направихме 0:0. Тук пък играхме несъмнено половин час с човек по-малко и си стояхме добре. Когато изгониха Мартин, обикновено англичаните започнаха да ни заграждат. И смених Илиан Илиев с Бримиров.
- И след това Илиан каза…
- Да, знам по какъв начин продължава въпроса. Бил съм го сменил под давлението на Стоичков. Глупости! Вкарах Боримиров, тъй като е по-висок и здрав и да скача, тъй като бе ясно, че ни чакат много центрирания пред вратата от игра и от статични положения. Няма по какъв начин на мен който и да е да ми подреди промяна! Уточнихме го с него този въпрос.
- С Георги Марков заучена обстановка ли беше?
- Христо Стоичков с ляв крайник центрира на далечна греда, направихме блок и Георги остана самичък. Имахме си отработени разновидности на статичните, хората по непознатите медии се чудеха по какъв начин сме вкарали с глава на Англия.
- Този мач бе точно на 40-ия ви празник и няма по какъв начин да не е било по-така чувството?
- Не единствено това, мачът бе и финален за Христо Стоичков за националния тим. Беше поканен и Йохан Кройф, доста специфичен посетител, както и Димитър Пенев. Вечерта имахме събиране.
- И настръхнахте ли при срещата с Кройф?
- Чакайте, аз преди тази среща бях ходил у тях, на посетители. Когато бях на специализация в Барселона, близо месец бях там, треньор им беше Ван Гаал. И Стоичков ми уреди да се видя с Кройф, той ме предложения у дома и говорихме 4 часа. Бях извънредно впечатлен. И след мача на „ Армията “ сподели, че в случай че не е бил аления картон, сме могли да победим. Че е харесал играта.
- 25 години след този мач по какъв начин се чувствате?
- Като на един мирис мина това време. Тук като минеш 60 и те броят за пенсионер. Но на тези години вижте носителите на европейски купи този сезон – Анчелоти, с който имаме разлика един ден, взе Шампионска лига. Гасперини е с година по-голям от мен. На Олимпиакос треньора е с 2 години по-малък.
- На Европейското какво да чакаме?
- Франция и Англия са с най-дълги скамейки и огромен капацитет. Германия като домакини също са настоящи.
- Това лято за какво се случиха такива покупко-продажби на треньорския пазар, доста от топ клубовете в Европа направиха промени?
- Никога в историята не е било трима или четирима треньори да откажат на Байерн. Винаги като има позвъняване, треньорите спринтират към Мюнхен. Странно е. Не го свързам с унизителното показване на тима този сезон, само че е забавно никой да не желае да отиде в Байерн. Но Юве, Барса, Ман Юнайтед, Ливърпул, Челси… Обаче изпращането на Клоп, изключително това в залата… Колко пъти го гледах и се разплаквам. Кога ще стане такова нещо в България?! Ей по този начин, някакъв треньор да изправят с такива почести и внимание. Голяма персона, извънредно харизматичен и готин човек. Но там футболната културан е друга.
- Но ето го и човешкият фактор, Клоп желае да бъде брачен партньор, татко, съсед…
-Всеки има право на персонален живот. Да си легне на плажа, да изключи телефона, да не мисли за прехвърляния, за лагери, за подготовки. Аз като се замисля, в никакъв случай не съм имал време за себе си. Тази година разследване на интервенция за промяна на ставата и възобновяване сякаш е по-различно. Преди това не съм имал опция да отида съм фамилията на лятна отмора. Човек има потребност да бъде част от фамилията, съседите, роднините, внуците, а не от фамилията на футбола. Вече се възнамерявам, изключително в случай че става въпрос за чужбина, дали съм подготвен да си събера сака за 10 минути и да кажа на всички – ще се забележим на паузата по Нова година. Широката маса мъчно го схваща това.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ