Преди 23 години ракета на от войната в Косово навлиза

Преди 23 години ракета на от войната в Косово навлиза във въздушното пространство на България и пада в „ Горна Баня “. Жертви няма, единствено материални вреди. В паметта на локалните обаче остава загатна за преживения априлски ден.

Годината е 1999. Месецът - март. НАТО удря ръководената от Слободан Милошевич остатъчна Югославия. България отваря небето си за американските самолети. Месец по-късно войната в Косово е в разгара си.

На 28 април обаче София попада в „ другарски огън “ от страна на НАТО. По време на офанзива по цели в Югославия американски изтребител е осветлен от радар. Пилотът изстрелва ракета, която губи задачата си и се насочва към българската столица.

Ракетата пада в столичния квартал „ Горна баня “ на улица „ Роза “ №15. Отнася покрива на къщата, а фамилията се разминава по знамение без драскотина.

23 години по-късно къщата продължава да е обитаема. Собствениците й обаче отхвърлиха да се срещнат с нас и да си спомнят за претърпяното тогава. На същата улица срещаме 77-годишната Ани. Живее в прилежаща къща и още помни тътена от падналата ракета.

„ Това беше преди 20 и какъв брой години. Бяхме си у дома, тресна бомбата, таванът и единият етаж им падна, след това от долу откриха бомбата под един бор. Мисля, че беше Петър Стоянов тогава и индивидът пристигна, събраха се хората. Аз помислих, че несъмнено с газовата печка или с бойлера нещо е станало. Дойдоха една-две компании и на всички, които има бяха счупени стъклата се смениха ", спомня си Ани.

23 години по-късно никой по нищо не може да разграничи, че къщата е била ударена от ракета. Събитията от оня ден обаче още живеят в спомените на локалните

„ Синът ми беше отишъл в някакво заведение, което беше покрай мястото на рухване. Всичко живо се изплаши, тъй като гърмът беше доста огромен. Мисля, че имаше паднал комин и някаква сграда беше потърпевша. По-скоро страхът и шумът бяха допълнително. Можете да си визиите каква е била реакцията... за какво НАТО се намесва тук в Югославия “, споделя Александра Ангелова.

През 1999-та година синът на Ирена е първокласник в локалното учебно заведение, намиращо се на метри от падналата ракета.

„ Естествено, че има боязън. Като има война близо постоянно е ужасно. Само малкия екран пристигна и това беше. Никой не реагира. Грешка и това е “, споделя Ирена Величкова.

„ То беше огромна вест. От какво да се опасяваме. Имаме си защита, имаме си всичко “, споделя Маргарита Петрова.

А през днешния ден не липсват и аналогиите с войната в Украйна.

„ Много е неприятно, доста е ужасно, рисково е за хората, починали са двама души, тук нямаше жертви. Връща мемоари “, счита Василка Захариева.

23 години по-късно следите липсват, само че спомените за войната от другата страна на границата остават, с цел да припомнят какъв брой е скъп мирът.