Преди 226 години заработва гилотината като най-хуманното за времето си

Преди 226 години заработва гилотината като най-хуманното за времето си средство за осъществяване на смъртни присъди. Поне по разбиранията на водачите на Великата Френска гражданска война. Наричат Жозеф Гилотен  “баща ” на гилотината, само че това напълно не е по този начин.

Професорът по анатомия и народен представител от революционното Учредително събрание доктор Гилотен има индиректно отношение към това оръдие за смъртни присъди. 

И въпреки всичко счита, че в ера на революционни промени не може тотално да се откажат от използването на такава мярка. Това го подтиква да стартира концепцията: в случай че се резервира смъртното наказване, то дано осъществяването му бъде бързо, безболезнено и еднообразно за всички слоеве от популацията.

Смятало се, че най-хуманният от всички способи е отсичането на главата. Но и освен това си имало тънкости и всичко зависело от майсторството на палача. Да се отсече главата на човек с един удар, не е толкоз елементарно, по тази причина и положителните палачи се радвали на положително възнаграждение.

Случвало се представители на знатните среди дотолкоз да ядосат монарх, че на ешафода вместо професионален главорез се качвал елементарен боец или безусловно неопитен човек, вследствие на което последните минути на наказания се превръщали в същински пъкъл.

Жозеф Гилотен също счита, че най-хуманен метод за осъществяване на смъртната присъда си остава отсичането на главата, по тази причина предлага да се сътвори механизъм, който да прави обезглавяването бързо и безболезнено за жертвата.

Националното заседание на Франция разпорежда създаването на такава машина на известния с трудовете си по хирургия доктор Антоан Луи. Доктор Луи прави схема на машината, а превръщането на чертежа в действителен механизъм е дело на немския монтьор Тобиас Шмит, който се “консултирал ” с известния главорез на Париж - Анри Сансон.

Главен подробност в механизма на гилотината е тежкият полегат нож, който пада от височина 2-3 метра върху врата на наказания. Тялото на жертвата се фиксирало върху специфична скамейка, а палачът дърпал лост, който освобождава ножа.

На 20 март 1792 година новата машина е одобрена от Националната асамблея на Франция като “официален ” апарат за осъществяване на смъртните присъди.

Първата екзекуция с гилотина се прави на 25 април 1792 година в Париж, а жертвата е убиецът Жан Никола Пелитие. Зрителите, събрали се да гледат новото приспособление, остават разочаровани поради скоротечността на цялата процедура.

Сред известните имена, екзекутирани на гилотината, са кралят на Франция Луи XVI и брачната половинка му Мария Антоанета, революционерите Дантон, Робеспиер и Демулен и даже създателят на актуалната химия Антоан Лавоазие.

Любопитното е, че като инструмент за изтезания гилотината се употребява и в следвоенна Германия - както в ГРФ, по този начин и в Германска демократична република, като на Запад се отхвърлят от нея през 1949 година, а комунистическата част - чак през 1966 година.

Последният човек, екзекутиран във Франция на гилотината, е тунизийският преселник Хамид Джандуби. На 10 октомври 1977 година е изпълнена смъртната му присъда поради това, че убива своята 21-годишна позната Елизабет Буске.

През 1981 година президентът Франсоа Митеран подписва закон, с който във Франция се забраняват смъртните присъди. Последният държавен главорез Марсел Шефалие почива през 2008 година.

Интересното е, че Шевалие наследява длъжността на държавен главорез от чичо си и имал желание да съобщи “занаята ” на своя наследник Ерик, който работел като асистент на татко си в осъществяването на смъртните присъди.