Ирина Никулчина пред БНТ: Всеки иска да е на олимпийския връх, чувството е уникално
Преди 21 години биатлониската Ирина Никулчина популяризира България и Банско, като завоюва и донесе в планинското градче бронзовия орден от Зимните Олимпийски игри в Солт Лейк Сити. Българката приключи на трето място в преследването на 10 км. Ирина Никулчина има още сребърно отличие със щафетата на европейското състезание през 2006 година в Лангдорф и бронзов орден на 10 километра гонене самостоятелно на шампионата на Стария континент в Банско през 2007 година
Спомените от огромния конгрес не престават да и носят наслада и задоволство от постигнатото в Солт Лейк Сити.
" Човек не може да опише тези страсти, които се случват на това огромно съревнование, само че някак си, може би това е задоволство от работата. Всеки желае да е на олимпийския връх и да види, че тези старания имат реализация и дай боже всеки да изпита това нещо, тъй като възприятието е неповторимо ", споделя пред Българска национална телевизия през днешния ден именитата ни спортистка.
Всичко за Ирина Никулчина стартира със ски тичане. Преходът към биатлона на пръв взор наподобява елементарен, само че не е толкоз равномерен в реалност.
" За мен отиването в биатлона беше една случка, на 24 години към този момент трябваше да се преориентирам в различен спорт. Трудно се сменят нещата, непосредствен спорт е, само че има и много характерни неща, които да се учат в придвижване, само че за мен беше шанс, че беше златното потомство на българския биатлон. Имах опцията да работя с Катя, с Ива Шкодрева, с Мария Манолова ", споделя Никулчина.
На същата Олимпиада в Солт Лейк Сити дружно с Павлина Филипова, Ива Карагьозова и Екатерина Дафовска заемат четвъртото място в щафетата 4 х 7,5 км. Въпреки, че биатлонистката с усмивка си спомня момента, в който женската ни щафета за малко не взима бронза, към момента в погледа и може да се долови болката, че медала им се изплъзва безусловно за един изстрел време.
" Това беше най-тежката ни щафета, действително трябваше да сме сред 6 и 8 място. Така се получи, че тръгнахме добре първоначално, имахме хубави ски, потегли при всички стрелбата, някои народи не устояха на напрежението, залогът беше огромен. Павлина беше на първи пост, аз на втори, Катя на трети и Ива на четвърти. Много беше комплицирано, да се създадат по този начин нещата, тъй че, всеки да е в максимума си в същото време, всеки стреляше добре, не ни стигна един изстрел ", споделя Ирина Никулчина.
Състезателките от тогавашното „ златно потомство “ към момента поддържат връзка, тъй като не са единствено тим от състезатели, а другари за цялостен живот.
" Това са най-близките ми хора, с които сме претърпели и тежки и доста хубави моменти, и до ден сегашен се чуваме, поддържаме връзка, една част са в спорта, другите не са, само че се интересуваме какво се случва към нас в спорта ", изяснява Никулчина.
В момента тя предава опита и уменията си на младите гении в школата си в родния Банско.
" Групата е от деца от първи до шести клас. Определено доста забавно се получава, тъй като работиш с доста разнообразни характери, доста разнообразни деца, които би трябвало да намериш по какъв начин да мотивираш. Доста е занимателно, само че мъчно и отговорно ", споделя биатлонистката.
Според нея зимните спортове и като цяло спортът у нас през последните години остават на назад във времето, а младите състезатели мъчно намират мотивация да се занимават със спорт професионално.
" Тогава може би спорта беше политика, имаше доста спортни учебни заведения. Много се работеше тогава, в този момент физическата интензивност е на назад във времето ", изяснява Никулчина.
Вече 15 години Ирина Никулчина не се състезава. Надява се, обаче България още веднъж да се гордее с нови победи в биатлона. Според нея има задоволително млади и надарени състезатели в зимните спортове, които с вярната мотивация са способни да реализират фантазиите си.
Автори: Владислава Миланова, Димитър Балджиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Спомените от огромния конгрес не престават да и носят наслада и задоволство от постигнатото в Солт Лейк Сити.
" Човек не може да опише тези страсти, които се случват на това огромно съревнование, само че някак си, може би това е задоволство от работата. Всеки желае да е на олимпийския връх и да види, че тези старания имат реализация и дай боже всеки да изпита това нещо, тъй като възприятието е неповторимо ", споделя пред Българска национална телевизия през днешния ден именитата ни спортистка.
Всичко за Ирина Никулчина стартира със ски тичане. Преходът към биатлона на пръв взор наподобява елементарен, само че не е толкоз равномерен в реалност.
" За мен отиването в биатлона беше една случка, на 24 години към този момент трябваше да се преориентирам в различен спорт. Трудно се сменят нещата, непосредствен спорт е, само че има и много характерни неща, които да се учат в придвижване, само че за мен беше шанс, че беше златното потомство на българския биатлон. Имах опцията да работя с Катя, с Ива Шкодрева, с Мария Манолова ", споделя Никулчина.
На същата Олимпиада в Солт Лейк Сити дружно с Павлина Филипова, Ива Карагьозова и Екатерина Дафовска заемат четвъртото място в щафетата 4 х 7,5 км. Въпреки, че биатлонистката с усмивка си спомня момента, в който женската ни щафета за малко не взима бронза, към момента в погледа и може да се долови болката, че медала им се изплъзва безусловно за един изстрел време.
" Това беше най-тежката ни щафета, действително трябваше да сме сред 6 и 8 място. Така се получи, че тръгнахме добре първоначално, имахме хубави ски, потегли при всички стрелбата, някои народи не устояха на напрежението, залогът беше огромен. Павлина беше на първи пост, аз на втори, Катя на трети и Ива на четвърти. Много беше комплицирано, да се създадат по този начин нещата, тъй че, всеки да е в максимума си в същото време, всеки стреляше добре, не ни стигна един изстрел ", споделя Ирина Никулчина.
Състезателките от тогавашното „ златно потомство “ към момента поддържат връзка, тъй като не са единствено тим от състезатели, а другари за цялостен живот.
" Това са най-близките ми хора, с които сме претърпели и тежки и доста хубави моменти, и до ден сегашен се чуваме, поддържаме връзка, една част са в спорта, другите не са, само че се интересуваме какво се случва към нас в спорта ", изяснява Никулчина.
В момента тя предава опита и уменията си на младите гении в школата си в родния Банско.
" Групата е от деца от първи до шести клас. Определено доста забавно се получава, тъй като работиш с доста разнообразни характери, доста разнообразни деца, които би трябвало да намериш по какъв начин да мотивираш. Доста е занимателно, само че мъчно и отговорно ", споделя биатлонистката.
Според нея зимните спортове и като цяло спортът у нас през последните години остават на назад във времето, а младите състезатели мъчно намират мотивация да се занимават със спорт професионално.
" Тогава може би спорта беше политика, имаше доста спортни учебни заведения. Много се работеше тогава, в този момент физическата интензивност е на назад във времето ", изяснява Никулчина.
Вече 15 години Ирина Никулчина не се състезава. Надява се, обаче България още веднъж да се гордее с нови победи в биатлона. Според нея има задоволително млади и надарени състезатели в зимните спортове, които с вярната мотивация са способни да реализират фантазиите си.
Автори: Владислава Миланова, Димитър Балджиев
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ