Руската армия в Париж
Преди 203 години, през 1814г., войната против Наполеон към този момент се водела на територията на самата Франция. Гениален военачалник, само че интернационален политически авантюрист, Бонапарт се намирал в залеза на белязаната от него ера.
Отбрана на заставата при Клиши в Париж
На 20 март 1814г. Наполеон придвижил армията си към североизточните френски замъци, надявайки се да я укрепи с локални гарнизони. Съюзниците – руснаци, австрийци, пруси, го преследвали компактно. Но тогава съветският император Александър I получил записка от Талейран – министъра на външните работи на Наполеон. Той упорито препоръчвал съюзническите войски да се насочат непосредствено в Париж, защото френската столица не можела да се съпротивлява дълго. Талейран съзнавал, че рухването на империята на Наполеон е неизбежно, по тази причина от дълго време си „ сътрудничил “ с съветския цар.
Сражение при Париж през 1814 година
Съюзниците тръгнали към Париж на 25 март. В покрайнините на френската столица почнали яростни боеве. Само за един ден обединението изгубила 8 000 души, от които над 6 000 руснаци. Но численото предимство на съюзническите армии било толкоз огромно, че френското командуване в Париж решило да договаря. Руският император дал отговор: „ Ако Париж се съобщи, борбата ще спре. Иначе, вечерта няма да проличава къде се е намирала френската столица “.
В 2 часа сутринта на 31 март капитулацията била подписана и френските войски напуснали града. На обяд съветската конница триумфално влезнала в Париж отпред с император Александър І. Полковник Михаил Орлов си спомня: „ Всички улици, по които трябваше да преминат съдружниците, и всички прилежащи дребни улички бяха препълнени с хора. Някои бяха насядали даже по покривите на къщите “.
Руската войска влиза в Париж
Наполеон разбрал за рухването на Париж във Фонтенбло, където чакал армията си. Той бил подготвен да продължи да се бори, само че неговите маршали решили трезво ситуацията и отказали. На 4 април Бонапарт подписал абдикация от престола.
Още преди този момент, незабавно щом съветските войски навлезли на територията на Франция, император Александър I декларирал, че води война не с жителите на страната, а с Наполеон. Преди тържественото си влизане в Париж той приел делегация на градския съвет и декларирал, че взема града под персоналната си отбрана.
Подир съветската конница, на 31 март 1814 година, с барабанен пердах, музика и с развети флагове, през портите „ Сен Мартен “ почнали да влизат и всички други съюзнически армии. Сред челните елементи бил лейб-гвардейският Казашки полк. После мнозина си спомняли, че казаците качвали момчетата на конете си за голям техен екстаз.
Руският император спрял пред тълпата и споделил на френски: „ Аз не съм зложелател. Аз ви нося мир и търговия “. В отговор се разнесли овации и крясъци: „ Да живее мирът! Да живее Александър! Да живеят руснаците! “
Парадът траял 4 часа. Парижани, които с боязън очаквали срещата със „ скитските варвари “, видели естествена европейска войска. Освен това, съвсем всички съветски офицери говорели добре френски. (Това е добре илюстрирано от Лев Толстой във „ Война и мир “).
Руският цар извършил обещанието си. Всеки обир и мародерство се наказвали сурово. Били подхванати ограничения за отбрана на паметниците на културата, изключително Лувъра. Разликата с държанието на френските бойци в Москва, постоянно по разпореждане на самия Наполеон, била шокираща.
Казашките полкове устроили своите лагери в градската градина на Шан-з-Елизе. Казаците къпели конете си и плували в Сена. Тълпи любопитни парижани се стичали, с цел да гледат по какъв начин те пекат месо, варят чорба на огъня или спят със седла под главите си вместо възглавници. В популярните езера на двореца Фонтенбло казаците изловили всички шарани.
Жените се плашели от камилите, които калмиките довели със себе си. Младите дами припадали при типа на татарските или башкирски воини с техните кафтани, високи шапки, лъкове през рамо и колчани стрели.
Французите се смеели над навика на руснаците да ядат с самун даже супата от фиде – а руснаците се погнусявали от жабешките бутчета в заведенията за хранене.
В Русия познавали кафето още през XVIII-ти век, само че било едва публикувано. Когато обаче съветските офицери видели, че богатите французи не могат и ден без него, решили, че това е симптом на добър звук. След завръщането им в родината, кафето бързо навлязло в съветския обичай.
Трите години кървави борби били забравени. Бъдещият стихотворец и журналист Фьодор Глинка си спомнял по този начин за Париж: „ Сбогом, благи, прелестни хубавици, с които Париж е толкоз прочут! Брадатият казак и азиатецът-башкирец бяха обичани на вашите сърца – за пари! Винаги сте уважавали звонковите добродетели! “ А руснаците тогава имали пари: Александър І заповядал да се изплатят заплатите на армията за 1814г. в троен размер!
„ Добре си поживяхме в Париж “, – спомня си прапоршчикът от лейб-гвардейския Семьоновски полк И. Казаков. – Въобще не ни минаваше през главата, че се намираме в вражески град “.
До ден-днешен, освен Париж, само че и цяла Франция пази от загатна за съветския поход, останал в названието на заведенията „ бистро “. То идва от съветската дума „ быстро “ – „ бързо “. Когато казашките патрули обикаляли града за поддържане на реда, нерядко се отбивали в заведенията по маршрута си, с цел да хапнат и пийнат. Но тъй като не бивало да се бавят, нали службата си е работа, подканвали нетърпеливо личния състав: „ Быстро, быстро! “ Оттогава и до през днешния ден френските заведенията за бързо хранене се назовават: „ бистро “.
