Преди 2020 г. Дания беше най-големият производител на кожи от

Преди 2020 година Дания беше най-големият производител на кожи от норки в света. Тази промишленост бе добре разбработена, беше превзела пазари и се развиваше. Тогава обаче пристигна международната ковид пандемия. През пролетта и лятото на 2020 година Covid-19 към този момент вилнееше из Европа и вземаше хиляди жертви, изключително в страни като Италия и Испания. Беше ясно, че всички ги чака тежка зима, тъй като нито имаше одобрена формула за лекуване, нито пък създадени ваксини.    По това време се оказа, че норките също се заразяват с коронавирус, само че вирусът мутира. Опасенията бяха, че новият вариант ще може да заобикаля ваксиналния имунитет и по този начин да го обезсмисли още преди имунизацията да е почнала. Тогава датското държавно управление разгласи коренно решение на казуса – избиването на всички животни. Това бе направено в големи мащаби - съгласно разнообразни оценки в страната са избити сред 13 и 15 млн. животни.    На процедура промишлеността по развъждане на норки бе ликвидирана със размах. До през днешния ден този бизнес не се е възстановил и надали това ще се случи скоро.    Собствениците на тогавашните ферми към момента чакат компенсации от страната. Някои от тях са съумели да се преквалифицират, само че на всички е ясно, че обстановката в сектора е радикално друга от преди две години.   Днес на доста места в Дания могат да бъдат открити така наречен призрачни ферми. Това са огромни пространства, употребявани за развъждане на норки. Сега са пусти. И в случай че тази мярка може да бъде оправдана с грижа за общото здраве, за обособени хора тя трансформира радикално метода им на живот – притежателите на ферми.    Един подобен е Мартин Мерилд от малко градче на датския полуостров Ютланд, споделя TheGuardian. Той се занимава с развъждане на норки цели 40 години и животът му се подчинява на техния витален цикъл. В началото на март женските са подготвени за размножаване, а няколко седмици по-късно се раждат дребните. През лятото те порастват до 3-4 килограмови екземпляри. През ноември биват убивани поради кожата им. Това са животни, отглеждани само и единствено с тази цел. Кожите им се продават най-вече в Азия и Русия. А Дания създава към 40% от цялата международна популация на животните.    По времето, когато страната взема решение да ги ливидира, с мутиралия вид на ковид са се заразили 12 души. Основното безпокойство е, че той може да компрометира имунизациите.    Затова през ноември 2020 година стартира всеобщото изтребване на норки от ветеринарите. Това въобще не е лесна организация. Месеци по-късно държавното управление ще признае, че толкоз са бързали, че екарисажите е нямало по какъв начин да работят с нужния потенциал. Затова се пристъпва към закопаване на животните. Но това са милиони екземпляри.    През пролетта на идната година от няколко места в страната, където са били заровени норките, стартират недоволства от непоносима воня поради разлагането. Тогава държавното управление е насила да „ ексхумира “ останките и да ги изгори.    „ Ние бяхме късметлии, тъй като във фермата се занимавахме и с други неща “, споделя през днешния ден Мерилд. За разлика от други, неговият парцел въпреки всичко не е безлюден напълно. Той отглежда зеленчуци и птици.  Има обаче хора, които са се занимавали единствено с норки. Днес нямат нищо. Работниците във фермите са си намерили друго прехранване, постройките стоят празни, оборудването не се употребява.   „ Просто желая всичко това да завърши. С бизнеса е свършено, тъй че би трябвало да продължим напред “, споделя притежател на компания за развъждане на норки.    Продължаването напред се оказва сложна задача. Повече от 1000 души към момента чакат компенсации от страната за ликвидирания им бизнес. Без средства не могат да разглобят старите съоръжения или пък да влагат в нещо друго.    Някои пък се сблъскват и със разнообразни проблеми, въпреки и подбудени отново от избиването на норките. Възрастната Асе Раск да вземем за пример се тревожи за здравето на 70-годишния си брачен партньор. До 2020 година той се е занимавал единствено с развъждане на норки. Тогава остава без прехранване и въобще без нещо, с което да се занимава. Той обаче си намира нова пристрастеност и през днешния ден отглежда ягоди. Продава продукцията край пътя през лятото.    „ Това е повече от занимание, нещо, което кара мозъка ми да продължи да работи. А и е по-евтино от визити при психолог “, споделя мъжът.    Наскоро датското държавно управление даде знак, че е готово да позволи още веднъж развъждането на норки. След ликвидирането на цяла промишленост единствено преди две години обаче това надали ще се случи толкоз елементарно и бързо.