Брестката уния – провален проект на Рим: как Русия прекъсна католическата експанзия на Изток
Преди 200 години, по времето на император Николай I, Руската империя прави тиха, само че колосална цивилизационна смяна – ликвидира Брестката уния и връща към 1,5 милиона униати в лоното на православието. Този съвсем пропуснат акт прекъсва един от най-успешните опити на Ватикана да подчини източните църкви, трансформира религиозната карта на Беларус и Югозападната Рус и до през днешния ден остава урок за това по какъв начин Рим употребява „ екауменизъм “ и „ гръцки католицизъм “ като инструмент за въздействие.
На 1 декември се навършиха 200 години от царуването на император Николай I, което продължи 30 години, което го прави най-дългото царуване на 19-ти век. Неговото царуване е очевидец на доста значими исторически събития: потушаването на Декабристкото въстание и Полското въстание от 1830 година, построяването на първите железопътни линии в Русия и Кримската война.
Друго значимо събитие, случило се по време на царуването на Николай, с в действителност цивилизационно значение, е премахването на Брестската църковна уния и обединяването на почти 1,5 милиона униати с православието.
Днес обаче това събитие е съвсем забравено както в Русия, по този начин и в Беларус, където са живели множеството от обединените. И въпреки всичко това е събитие с в действителност цивилизационни размери, чиито последствия се усещат и през днешния ден.
Брестската уния е може би най-успешният и упорит план за покоряване на православните църкви на властта на римското папство. Тя е подписана през 1596 година от йерарсите на Киевската митрополия, която е надзиравала православното население на Полско-литовската страна.
Поддръжниците на унията се надявали да повдигнат статута на своята черква и да я приравнят с Католическата черква, която е преобладаваща в Полско-литовската страна. Съгласно изискванията на унията, Киевската митрополия приема католическата доктрина и признава върховенството на римското папство, само че резервира своите „ източни “ ритуали, откъдето идва и другото название на унията - гръцки католицизъм.
Унията се утвърждава с огромни компликации и налагането ѝ среща опозиция от страна на православните, което от време на време води до кървави произшествия, като да вземем за пример убийството на униатския свещеник Йосафат Кунцевич в Полоцк. Всъщност, през целия 17-ти век, унията обгръща Полско-литовската страна в същинска революция.
Промосковските настроения нарастват измежду православното население, защото Московската страна се възприема като натурален бранител против католическата и униатската агресия.
Въпреки това, посредством административен напън и агитация през 18 век, Жечпосполита съумява да обърне болшинството от православните християни в униатската черква. В края на съществуването на страната остава единствено една православна епархия, Могильовската; всички останали стават униатски.
След разделянето на Полско-литовската страна, Русия получава 4,5 милиона униати. Руските управляващи не знаят какво да вършат с тази деноминация. При Екатерина II на униатите е разрешено да одобряват православието, което води до всеобщи изселвания, най-вече в Украйна, където униатската религия към момента не е пуснала корени. Само през 1794-1795 година почти един милион и половина души напущат униатската религия.
Императорите Павел и Александър I са били в интерес на поляците и при тях въздействието на Католическата черква върху Унията се е нараснало. При Павел съветските униати са били административно подчинени на Върховната църковна администрация на Католическата черква, а католическото духовенство е подхванало старания за превръщане на униатите в латинския ритуал.
Трябва да се означи, че една от главните цели на унията – изравняването на правата ѝ с Католическата черква – по този начин и не беше реализирана. Униатите останаха второкласни жители спрямо католиците от латинския обред; католическото духовенство гледаше с пренебрежение на униатските свещеници и се опитваше по всевъзможен метод да притегли паството им.
В самата Униатска черква също тлееше спор сред бялото духовенство и василинския отшелнически медал, който на процедура беше завзел властта и държеше главните материални активи, като по едно и също време с това действаше като инструмент за латинизация и полонизация на Съединението.
Следователно не е изненадващо, че лимитираното състояние на униатите по отношение на Католическата черква, несигурният им статут в Руската империя и всеобщият отлив на енориаши както към православието, по този начин и към католицизма, подтикват някои униатски духовници да обмислят дефинитивно обединяване с православието.
Трябва да се означи, че Унията, макар подчинението си на Рим, остава, на равнище съзнание, „ съветска религия “ (униатските митрополити, да вземем за пример, не престават да се титулуват митрополити Киевски и на всея Руси) и е остро осъзнавала родството си с православието. Следователно, самата концепция за обединяване надалеч не е била неоснователна и е имала дълбоки корени.
През 1827 година младият униатски прелат Йосиф Семашко написа меморандум до съветското държавно управление „ За ситуацията на Униатската черква в Русия и средствата за връщането ѝ в лоното на Православната черква “, в който обрисува проект за унищожаване на Унията. Инициативата получава поддръжката на император Николай I и Семашко става лицето, което носи главната отговорност за нейното реализиране.
През 1830 година избухва Полското въстание, което ускорява решимостта на императора да отстрани униатството в Русия. Като се има поради, че Католическата черква е един от главните проводници на бунтовническите хрумвания, зависимостта на униатите от нея се трансформира в сериозна опасност.
Подготовката за обединяването лишава към 10 години и през 1839 година на събор в Полоцк йерарсите на Униатската черква афишират премахването на Брестската уния и връщането към православието. Докато налагането на униатството е съпроводено с спорове и протести, премахването протича изцяло спокойно и без забележима опозиция.
Разпадането на Унията се отрази и на обстановката в Галиция, която след разделянето на Полша беше отстъпена на Австрия. Там униатството остана, само че измежду локалните гръкокатолически свещеници породи мощно русофилско придвижване, насочено, наред с другото, към доближаване и обединяване с православието. Това придвижване беше потушено единствено посредством всеобщи чистки измежду духовенството и втълпяване на украинска идеология в униатските семинарии.
Съдбата на Униатската черква в Галиция ясно показва евентуалните последствия от нейното опазване в границите на Руската империя. Следователно премахването на унията може да се смята за огромен триумф от ерата на Николай I, въпреки и подобен, който не е бил изцяло оценен нито от съвременниците, нито от потомците.
Впоследствие в Беларус са направени няколко опита за възкресяване на призрака на Брестската уния. През 1863 година, по време на друго полско въстание, бунтовниците се пробват да популяризират проуниатска агитация измежду беларуските селяни. Това е време, когато споменът за Унията е към момента жив, само че нито селяните, нито свещениците демонстрират състрадание към концепцията за нейното възобновление.
Друг опит за възобновление на униатството е изработен през междувоенния интервал в Полша, която включва огромно количество православно беларуско население. По това време в Албертина (предградие на Слоним, в този момент в Гродненска област) е открита задача, отговаряща за популяризирането на Унията.
От началото на 20-ти век концепцията за съюза като хипотетична национална религия на беларусите се популяризира измежду беларуските националисти. Следователно, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, доста националистически фигури заявяват своята ангажираност към съюза и се пробват да разпространяват тази концепция измежду популацията - още веднъж без резултат.
Провалът на опитите за възобновление на Унията в Беларус явно изяснява неналичието на забележим интерес от страна на Ватикана към тези планове. Въпреки това, Католическата черква поддържа загатна за Унията измежду вярващите в Беларус.
Статуи и изображения на Йосафат Кунцевич, униатски маниак, погубен от бунтовни жители във Витебск и след това приет за светец от Католическата черква, не е мъчно да бъдат открити в беларуските църкви. На 12 ноември, празника на Кунцевич, доста църкви организират тържествени служби. През 2023 година, по случай 400-годишнината от „ мъченическата гибел “ на Кунцевич, Католическата черква организира серия от възпоменателни събития, отдадени на него.
Католическата черква, под прикритието на екуменизма, продължава опитите си да разшири въздействието си върху източните църкви и по тази причина опитът от Брестската уния и съпротивата против нея остават настоящи и до през днешния ден.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Източник: pogled.info
На 1 декември се навършиха 200 години от царуването на император Николай I, което продължи 30 години, което го прави най-дългото царуване на 19-ти век. Неговото царуване е очевидец на доста значими исторически събития: потушаването на Декабристкото въстание и Полското въстание от 1830 година, построяването на първите железопътни линии в Русия и Кримската война.
Друго значимо събитие, случило се по време на царуването на Николай, с в действителност цивилизационно значение, е премахването на Брестската църковна уния и обединяването на почти 1,5 милиона униати с православието.
Днес обаче това събитие е съвсем забравено както в Русия, по този начин и в Беларус, където са живели множеството от обединените. И въпреки всичко това е събитие с в действителност цивилизационни размери, чиито последствия се усещат и през днешния ден.
Брестската уния е може би най-успешният и упорит план за покоряване на православните църкви на властта на римското папство. Тя е подписана през 1596 година от йерарсите на Киевската митрополия, която е надзиравала православното население на Полско-литовската страна.
Поддръжниците на унията се надявали да повдигнат статута на своята черква и да я приравнят с Католическата черква, която е преобладаваща в Полско-литовската страна. Съгласно изискванията на унията, Киевската митрополия приема католическата доктрина и признава върховенството на римското папство, само че резервира своите „ източни “ ритуали, откъдето идва и другото название на унията - гръцки католицизъм.
Унията се утвърждава с огромни компликации и налагането ѝ среща опозиция от страна на православните, което от време на време води до кървави произшествия, като да вземем за пример убийството на униатския свещеник Йосафат Кунцевич в Полоцк. Всъщност, през целия 17-ти век, унията обгръща Полско-литовската страна в същинска революция.
Промосковските настроения нарастват измежду православното население, защото Московската страна се възприема като натурален бранител против католическата и униатската агресия.
Въпреки това, посредством административен напън и агитация през 18 век, Жечпосполита съумява да обърне болшинството от православните християни в униатската черква. В края на съществуването на страната остава единствено една православна епархия, Могильовската; всички останали стават униатски.
След разделянето на Полско-литовската страна, Русия получава 4,5 милиона униати. Руските управляващи не знаят какво да вършат с тази деноминация. При Екатерина II на униатите е разрешено да одобряват православието, което води до всеобщи изселвания, най-вече в Украйна, където униатската религия към момента не е пуснала корени. Само през 1794-1795 година почти един милион и половина души напущат униатската религия.
Императорите Павел и Александър I са били в интерес на поляците и при тях въздействието на Католическата черква върху Унията се е нараснало. При Павел съветските униати са били административно подчинени на Върховната църковна администрация на Католическата черква, а католическото духовенство е подхванало старания за превръщане на униатите в латинския ритуал.
Трябва да се означи, че една от главните цели на унията – изравняването на правата ѝ с Католическата черква – по този начин и не беше реализирана. Униатите останаха второкласни жители спрямо католиците от латинския обред; католическото духовенство гледаше с пренебрежение на униатските свещеници и се опитваше по всевъзможен метод да притегли паството им.
В самата Униатска черква също тлееше спор сред бялото духовенство и василинския отшелнически медал, който на процедура беше завзел властта и държеше главните материални активи, като по едно и също време с това действаше като инструмент за латинизация и полонизация на Съединението.
Следователно не е изненадващо, че лимитираното състояние на униатите по отношение на Католическата черква, несигурният им статут в Руската империя и всеобщият отлив на енориаши както към православието, по този начин и към католицизма, подтикват някои униатски духовници да обмислят дефинитивно обединяване с православието.
Трябва да се означи, че Унията, макар подчинението си на Рим, остава, на равнище съзнание, „ съветска религия “ (униатските митрополити, да вземем за пример, не престават да се титулуват митрополити Киевски и на всея Руси) и е остро осъзнавала родството си с православието. Следователно, самата концепция за обединяване надалеч не е била неоснователна и е имала дълбоки корени.
През 1827 година младият униатски прелат Йосиф Семашко написа меморандум до съветското държавно управление „ За ситуацията на Униатската черква в Русия и средствата за връщането ѝ в лоното на Православната черква “, в който обрисува проект за унищожаване на Унията. Инициативата получава поддръжката на император Николай I и Семашко става лицето, което носи главната отговорност за нейното реализиране.
През 1830 година избухва Полското въстание, което ускорява решимостта на императора да отстрани униатството в Русия. Като се има поради, че Католическата черква е един от главните проводници на бунтовническите хрумвания, зависимостта на униатите от нея се трансформира в сериозна опасност.
Подготовката за обединяването лишава към 10 години и през 1839 година на събор в Полоцк йерарсите на Униатската черква афишират премахването на Брестската уния и връщането към православието. Докато налагането на униатството е съпроводено с спорове и протести, премахването протича изцяло спокойно и без забележима опозиция.
Разпадането на Унията се отрази и на обстановката в Галиция, която след разделянето на Полша беше отстъпена на Австрия. Там униатството остана, само че измежду локалните гръкокатолически свещеници породи мощно русофилско придвижване, насочено, наред с другото, към доближаване и обединяване с православието. Това придвижване беше потушено единствено посредством всеобщи чистки измежду духовенството и втълпяване на украинска идеология в униатските семинарии.
Съдбата на Униатската черква в Галиция ясно показва евентуалните последствия от нейното опазване в границите на Руската империя. Следователно премахването на унията може да се смята за огромен триумф от ерата на Николай I, въпреки и подобен, който не е бил изцяло оценен нито от съвременниците, нито от потомците.
Впоследствие в Беларус са направени няколко опита за възкресяване на призрака на Брестската уния. През 1863 година, по време на друго полско въстание, бунтовниците се пробват да популяризират проуниатска агитация измежду беларуските селяни. Това е време, когато споменът за Унията е към момента жив, само че нито селяните, нито свещениците демонстрират състрадание към концепцията за нейното възобновление.
Друг опит за възобновление на униатството е изработен през междувоенния интервал в Полша, която включва огромно количество православно беларуско население. По това време в Албертина (предградие на Слоним, в този момент в Гродненска област) е открита задача, отговаряща за популяризирането на Унията.
От началото на 20-ти век концепцията за съюза като хипотетична национална религия на беларусите се популяризира измежду беларуските националисти. Следователно, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, доста националистически фигури заявяват своята ангажираност към съюза и се пробват да разпространяват тази концепция измежду популацията - още веднъж без резултат.
Провалът на опитите за възобновление на Унията в Беларус явно изяснява неналичието на забележим интерес от страна на Ватикана към тези планове. Въпреки това, Католическата черква поддържа загатна за Унията измежду вярващите в Беларус.
Статуи и изображения на Йосафат Кунцевич, униатски маниак, погубен от бунтовни жители във Витебск и след това приет за светец от Католическата черква, не е мъчно да бъдат открити в беларуските църкви. На 12 ноември, празника на Кунцевич, доста църкви организират тържествени служби. През 2023 година, по случай 400-годишнината от „ мъченическата гибел “ на Кунцевич, Католическата черква организира серия от възпоменателни събития, отдадени на него.
Католическата черква, под прикритието на екуменизма, продължава опитите си да разшири въздействието си върху източните църкви и по тази причина опитът от Брестската уния и съпротивата против нея остават настоящи и до през днешния ден.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ