Когато гърците въстанаха срещу Османската империя
Преди 200 години, на 25 март 1821, патренският митрополит Герман благославя знамето със наследник кръст на бял декор. Именно издигането на този байрак слага началото на протеста на гърците против османското господство, почнал публично напролет на 1821 година. Девизът на въстанието гласи „ Свобода или гибел “.
Поданици второкласен
Гърците живеят като жители на Османската империя в продължение на съвсем четири века. Но част от тях се радват на специфични привилегии - най-много търговците и православното духовенство. Официалният църковен език е гръцкият, а гръцките елити имат относително елементарен достъп до османските йерархии. Тези елити са съсредоточени в истанбулския квартал „ Фанар “, където е и седалището на Вселенския патриарх - оттова идва и определението „ фанариоти “. Дълбоката историческа контузия от завладяването на Константинопол през 1453 година се помни, само че при започване на 19 век не всички гърци са уверени, че османското господство би трябвало да бъде отхвърлено. Тези настроения се дължат най-много на сравнителната автономност при практикуването на православната вяра и на упоменатия факт, че гръцките елити имат достъп до високи позиции в османското ръководство. В същото време необятни пластове от гръцкото население живеят в беднотия, селяните работят като арендатори за крупни турски земевладелци, нямат право да носят оръжие или да яздят кон и заплащат по-високи налози от мюсюлманите. Християните, които отхвърлят да приема исляма, си остават жители второкласен.
Гръцкото въстание против Високата врата стартира от Пелопонес, където бунтовниците съумяват бързо да завладяват няколко града. Така удря часът на насилието. Османската власт е отслабена, а в планинските райони думата имат локалните гръцки велможи, едри земевладелци, мелничари и предводители на кланове. Те си имат и лични „ бойни групи “, калени в борбите на обичайното кръвно възмездие. Към тях се причисляват и елементарни разбойници, които показват грабежите си като битка против турците. В тази връзка немският „ Зюддойче Цайтунг “ цитира мюнхенската историчка Мари-Жанин Калич, която приказва за бруталните дейности на бунтовниците против мюсюлманското население и напомня, че в Триполица въстаниците са изклали повече от 6000 души: „ Пленници съвсем не се взимат “. Османската власт дава отговор със същата грубост. По време на Великденското свещенодействие Вселенският патриарх Григорий V е извлечен от черквата в Цариград, линчуван от ядосана навалица и обесен на черковните двери, където трупът му дни наред храни птиците. Изклани са и доста фанариоти, а това в допълнение задълбочава напрежението сред мюсюлмани и християни, което от ден на ден хора припознават като вътрешност на протеста. През декември 1821 година, когато в редица райони борбите към момента не престават, се конституира първото гръцко Национално заседание, което на 1 януари 1822 година афишира независимостта на страната.
В Западна Европа гръцкото въстание провокира изблик на взаимност и даже възторг. Възникват сдружения за поддръжка, пишат се прокламации, събират се пари в поддръжка на въстаниците. В дъното на тази реакция е зародилият се релативно скоро парещ интерес към антична Елада като люлка на европейската просвета и народна власт. Сред най-ентусиазираните последователи на гръцката самостоятелност са английските поети-романтици Пърси Шели и лорд Джордж Байрън, който подарява цели 4000 паунда за съоръжение на гръцката флота, а през 1823 година самичък се причислява към освободителното придвижване. Байрън даже поема командването на бригада от елитни бойци, само че не умира героично в багра, а от тресчица. Въпреки това гърците и до ден-днешен го боготворят като народен воин. Независимо от западната поддръжка обаче въстаниците изпадат във все по-голямо усложнение. През февруари 1825 година на Пелопонес дебаркира 17-хиляден корпус от Египет, който е подготвен от френски военни експерти. Тази армия завладява назад огромна част от Пелопонес и затваря обсадата на морската цитадела Месолонги. Защитниците на крепостта вършат обезверен опит да пробият обсадата и да избягат, само че проектът се проваля и останалите зад стените бунтовници се самовзривяват.
Началото на края на Османската империя
Първоначално Великите сили се притесняват, че гръцкото въстание може да наруши политическото равновесие, само че последователно се виждат принудени да се намесят. През юли 1827 Англия, Русия и Франция се спогаждат и първоначално вършат опит за ходатайство. Планът им е Гърция да стане самостоятелна страна вътре в Османската империя. След като султанът не приема това предложение, трите страни побеждават османско-египетската флота край Наварин и французите завладяват Пелопонес. Именно морската борба край Наварин се счита за началото на края на Османската империя. Пак тогава поражда и пословичният „ Източен въпрос “ (пряко засягащ и България), който в последна сметка е и една от аргументите за Първата международна война. След борбата край Наварин измежду гръцките бунтовници последователно настъпват различия. Националното заседание взема решение да издигне опитния посланик и някогашен съветски външен министър граф Йоан Каподистрия за регент, само че на 9 октомври 1831 година съперниците на това решение го убиват. Европейците обаче желаят да възстановят стабилността и взимат решение да трансфорат Гърция в монархия.
Трите велики сили, които са забъркани в спора, имат разнообразни ползи. Русия натъртва на „ православното приятелство “, само че в действителност обичайно се пробва да сложи под собствен надзор проливите, до момента в който Франция и Англия гледат да лимитират въздействието на съветския император в района. Тъкмо заради тези напрежения трите сили в последна сметка се спогаждат за компромисен претендент за гръцкия трон: 17-годишния баварски принц Ото декор Вителсбах. Това решение не е напълно по усета на ковачите на гръцкото избавление, само че Националното заседание въпреки всичко го избира за крал на Гърция. Гръцката освободителна война (или " гражданска война ", както се води в гръцката история) продължава години и става сцена на ужасяващи жестокости и прокуждания, които, съгласно " Зюддойче Цайтунг ", се приближават до геноцида. Независимо от това на 25 март 2021 съвременна Гърция с съображение чества 200-годишнината от началото на едно въстание, което промени освен политическата карта на Балканите, само че и властовите структури в цяла Европа, разяснява " Зюддойче Цайтунг ".
Поданици второкласен
Гърците живеят като жители на Османската империя в продължение на съвсем четири века. Но част от тях се радват на специфични привилегии - най-много търговците и православното духовенство. Официалният църковен език е гръцкият, а гръцките елити имат относително елементарен достъп до османските йерархии. Тези елити са съсредоточени в истанбулския квартал „ Фанар “, където е и седалището на Вселенския патриарх - оттова идва и определението „ фанариоти “. Дълбоката историческа контузия от завладяването на Константинопол през 1453 година се помни, само че при започване на 19 век не всички гърци са уверени, че османското господство би трябвало да бъде отхвърлено. Тези настроения се дължат най-много на сравнителната автономност при практикуването на православната вяра и на упоменатия факт, че гръцките елити имат достъп до високи позиции в османското ръководство. В същото време необятни пластове от гръцкото население живеят в беднотия, селяните работят като арендатори за крупни турски земевладелци, нямат право да носят оръжие или да яздят кон и заплащат по-високи налози от мюсюлманите. Християните, които отхвърлят да приема исляма, си остават жители второкласен.
Гръцкото въстание против Високата врата стартира от Пелопонес, където бунтовниците съумяват бързо да завладяват няколко града. Така удря часът на насилието. Османската власт е отслабена, а в планинските райони думата имат локалните гръцки велможи, едри земевладелци, мелничари и предводители на кланове. Те си имат и лични „ бойни групи “, калени в борбите на обичайното кръвно възмездие. Към тях се причисляват и елементарни разбойници, които показват грабежите си като битка против турците. В тази връзка немският „ Зюддойче Цайтунг “ цитира мюнхенската историчка Мари-Жанин Калич, която приказва за бруталните дейности на бунтовниците против мюсюлманското население и напомня, че в Триполица въстаниците са изклали повече от 6000 души: „ Пленници съвсем не се взимат “. Османската власт дава отговор със същата грубост. По време на Великденското свещенодействие Вселенският патриарх Григорий V е извлечен от черквата в Цариград, линчуван от ядосана навалица и обесен на черковните двери, където трупът му дни наред храни птиците. Изклани са и доста фанариоти, а това в допълнение задълбочава напрежението сред мюсюлмани и християни, което от ден на ден хора припознават като вътрешност на протеста. През декември 1821 година, когато в редица райони борбите към момента не престават, се конституира първото гръцко Национално заседание, което на 1 януари 1822 година афишира независимостта на страната.
В Западна Европа гръцкото въстание провокира изблик на взаимност и даже възторг. Възникват сдружения за поддръжка, пишат се прокламации, събират се пари в поддръжка на въстаниците. В дъното на тази реакция е зародилият се релативно скоро парещ интерес към антична Елада като люлка на европейската просвета и народна власт. Сред най-ентусиазираните последователи на гръцката самостоятелност са английските поети-романтици Пърси Шели и лорд Джордж Байрън, който подарява цели 4000 паунда за съоръжение на гръцката флота, а през 1823 година самичък се причислява към освободителното придвижване. Байрън даже поема командването на бригада от елитни бойци, само че не умира героично в багра, а от тресчица. Въпреки това гърците и до ден-днешен го боготворят като народен воин. Независимо от западната поддръжка обаче въстаниците изпадат във все по-голямо усложнение. През февруари 1825 година на Пелопонес дебаркира 17-хиляден корпус от Египет, който е подготвен от френски военни експерти. Тази армия завладява назад огромна част от Пелопонес и затваря обсадата на морската цитадела Месолонги. Защитниците на крепостта вършат обезверен опит да пробият обсадата и да избягат, само че проектът се проваля и останалите зад стените бунтовници се самовзривяват.
Началото на края на Османската империя
Първоначално Великите сили се притесняват, че гръцкото въстание може да наруши политическото равновесие, само че последователно се виждат принудени да се намесят. През юли 1827 Англия, Русия и Франция се спогаждат и първоначално вършат опит за ходатайство. Планът им е Гърция да стане самостоятелна страна вътре в Османската империя. След като султанът не приема това предложение, трите страни побеждават османско-египетската флота край Наварин и французите завладяват Пелопонес. Именно морската борба край Наварин се счита за началото на края на Османската империя. Пак тогава поражда и пословичният „ Източен въпрос “ (пряко засягащ и България), който в последна сметка е и една от аргументите за Първата международна война. След борбата край Наварин измежду гръцките бунтовници последователно настъпват различия. Националното заседание взема решение да издигне опитния посланик и някогашен съветски външен министър граф Йоан Каподистрия за регент, само че на 9 октомври 1831 година съперниците на това решение го убиват. Европейците обаче желаят да възстановят стабилността и взимат решение да трансфорат Гърция в монархия.
Трите велики сили, които са забъркани в спора, имат разнообразни ползи. Русия натъртва на „ православното приятелство “, само че в действителност обичайно се пробва да сложи под собствен надзор проливите, до момента в който Франция и Англия гледат да лимитират въздействието на съветския император в района. Тъкмо заради тези напрежения трите сили в последна сметка се спогаждат за компромисен претендент за гръцкия трон: 17-годишния баварски принц Ото декор Вителсбах. Това решение не е напълно по усета на ковачите на гръцкото избавление, само че Националното заседание въпреки всичко го избира за крал на Гърция. Гръцката освободителна война (или " гражданска война ", както се води в гръцката история) продължава години и става сцена на ужасяващи жестокости и прокуждания, които, съгласно " Зюддойче Цайтунг ", се приближават до геноцида. Независимо от това на 25 март 2021 съвременна Гърция с съображение чества 200-годишнината от началото на едно въстание, което промени освен политическата карта на Балканите, само че и властовите структури в цяла Европа, разяснява " Зюддойче Цайтунг ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ