Има ли ляво и дясно или за тлеещата криза на пазара на демократична политика
Преди 20-на години гледах изявление на Лари Кинг с политически анализатор по CNN. Интервюираният сътрудник се опитваше да гледа " от горната страна " на политическия дуел и сподели - " Вижте, аз не съм нито републиканец, нито демократ... "
" А-а - включи се мълниеносно Л. Кинг - значи сте вегетарианец? "
Спомням си постоянно тази история, когато за следващ път се натъкна на двата еднообразно безсмислени полюса на българското отношение към лявото и дясното. В продължение на 30 години претенденти за политици или към този момент практикуващи кандидати за водачи се разпознават пред жителите с изрично изказване - " Аз съм десен! ", или - по-рядко, изключително отвън Българска социалистическа партия - " Аз съм ляв! " Сякаш като кажеш магическата думичка и към този момент си явен - кой си, какво можеш, накъде искаш да водиш другите. " Десен " дълго време беше и си остава не просто знак на антикомунист, само че и по някакъв метод - съперник на статуквото. На всяко статукво. Така ролята на умереността, консерватизма и рационалното ограничаване пред претенцията за смяна - " десен " - у нас се трансформира в роля на несклоняем със статуквото бунтовник, който желае " чист капитализъм ", " чиста народна власт " и " 100 % Европа и Запад ". На всяка цена. Обратно, " лявото " стана знак на консервативна, сантиментална и лукава честност към това, което столетната партия е правила от 120 години насам, и което срамежливо се назовава от " левите " - " социализъм ". Край " лявото " и " дясното " се нароиха огромен брой тарикати - мераклии за популярност, пост и облага посредством политика - които се бият в гърдите и ни твърдят, че са такива или онакива.
В последно време се появи противоположната мода - няма ляво, няма дясно. Един тип, аз съм за народа, за положителното, с цел да се обединим против неприятните. Именно тъй като и левите, и десните ни поомръзнаха, в този момент ще предложим на вниманието ви един трети тип, хибрид - национален човек, който не върви " в крайности ". И който се пробва да потърси внимание и поддръжка във всички направления. Аз постоянно съм считал, че лявото и дясното са функции, които се играят в политическата игра и имат условен темперамент. Относителен не по тази причина, че принадлежността към избрани полезности, правила и ползи е второстепенна - в противен случай, доста значима е за установяване позицията на един човек или на една общественост. Относителен по тази причина, че в политиката с изключение на съревнование сред противоположни визии има и общ интерес - на обществото, на нацията, на съдружието - като Европейски Съюз, да вземем за пример. Този интерес се появява и обрисува в надпреварата сред лявото и дясното, само че по едно и също време се явява и пространство на компромис и съглашение в интерес на общи - и по тази причина по-висши цели.
Ние притежаваме способността да изтъркваме думите от прекомерна и несъответствуваща приложимост. Затова превърнахме лявото и дясното в думи, които малко приказват за това кой какъв е. През последните десетилетия неведнъж разменихме смисъла и функциите на лявото и дясното в българската политика - както по справедливи аргументи, по този начин и заради изкривена приложимост. Червените олигарси, които си поделиха националното имущество след 1989 година си останаха " леви " - заради партията, която им даде властта и парите на страната. Така " левите " охраняваха ретроградното и мимикриращо статукво на посткомунизма, в което от бруталния комунизъм се пръкна примитивната, сходна на джунгла версия на мутренския квази-капитализъм.
" А-а - включи се мълниеносно Л. Кинг - значи сте вегетарианец? "
Спомням си постоянно тази история, когато за следващ път се натъкна на двата еднообразно безсмислени полюса на българското отношение към лявото и дясното. В продължение на 30 години претенденти за политици или към този момент практикуващи кандидати за водачи се разпознават пред жителите с изрично изказване - " Аз съм десен! ", или - по-рядко, изключително отвън Българска социалистическа партия - " Аз съм ляв! " Сякаш като кажеш магическата думичка и към този момент си явен - кой си, какво можеш, накъде искаш да водиш другите. " Десен " дълго време беше и си остава не просто знак на антикомунист, само че и по някакъв метод - съперник на статуквото. На всяко статукво. Така ролята на умереността, консерватизма и рационалното ограничаване пред претенцията за смяна - " десен " - у нас се трансформира в роля на несклоняем със статуквото бунтовник, който желае " чист капитализъм ", " чиста народна власт " и " 100 % Европа и Запад ". На всяка цена. Обратно, " лявото " стана знак на консервативна, сантиментална и лукава честност към това, което столетната партия е правила от 120 години насам, и което срамежливо се назовава от " левите " - " социализъм ". Край " лявото " и " дясното " се нароиха огромен брой тарикати - мераклии за популярност, пост и облага посредством политика - които се бият в гърдите и ни твърдят, че са такива или онакива.
В последно време се появи противоположната мода - няма ляво, няма дясно. Един тип, аз съм за народа, за положителното, с цел да се обединим против неприятните. Именно тъй като и левите, и десните ни поомръзнаха, в този момент ще предложим на вниманието ви един трети тип, хибрид - национален човек, който не върви " в крайности ". И който се пробва да потърси внимание и поддръжка във всички направления. Аз постоянно съм считал, че лявото и дясното са функции, които се играят в политическата игра и имат условен темперамент. Относителен не по тази причина, че принадлежността към избрани полезности, правила и ползи е второстепенна - в противен случай, доста значима е за установяване позицията на един човек или на една общественост. Относителен по тази причина, че в политиката с изключение на съревнование сред противоположни визии има и общ интерес - на обществото, на нацията, на съдружието - като Европейски Съюз, да вземем за пример. Този интерес се появява и обрисува в надпреварата сред лявото и дясното, само че по едно и също време се явява и пространство на компромис и съглашение в интерес на общи - и по тази причина по-висши цели.
Ние притежаваме способността да изтъркваме думите от прекомерна и несъответствуваща приложимост. Затова превърнахме лявото и дясното в думи, които малко приказват за това кой какъв е. През последните десетилетия неведнъж разменихме смисъла и функциите на лявото и дясното в българската политика - както по справедливи аргументи, по този начин и заради изкривена приложимост. Червените олигарси, които си поделиха националното имущество след 1989 година си останаха " леви " - заради партията, която им даде властта и парите на страната. Така " левите " охраняваха ретроградното и мимикриращо статукво на посткомунизма, в което от бруталния комунизъм се пръкна примитивната, сходна на джунгла версия на мутренския квази-капитализъм.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ