Автоимунните заболявания – лечими или излечими?
Преди 20 години имунологът доктор Пере Сантамария и екипът му стартират да създават способ, който употребява наночастици за следене на основни имунни кафези, които вземат участие в автоимунните болести. Целта е имунната система да бъде „ успокоена “ и даже да се убият клетките, които са виновни за развиването на автоимунни болести. Две десетилетия по-късно, лечението на Сантамария е на път да бъде тествана върху хора.
Дали сме на прага на създаването на лечения за възобновяване на имунната " приемливост " при болести като диабет, лупус и множествена склероза? В изявление пред Виктория Петрова лекар Сантамария споделя: „ Знаем, че можем евентуално да спрем развиването на най-малко някои от тези болести, да предотвратим напредването в по-тежки стадии, само че не знаем сигурно дали при преустановяването на приема на лекуване пациентите ще останат здрави вечно. Това не знаем “
Но можете ли в резюме да ни обясните какво стои зад метода Ви? Каква е разликата сред Вашата концепция и другите учени, да се излекува или лекува автоимунно заболяване в продължение на 50 години? Какво Ви отличава?
Има доста разлики, само че главната отличителна линия в нашия метод открихме по щастлива случайност. Не имах намерение, не чаках, че това, което правех тогава, ще е с някаква лечебна стойност. Но ни бяха нужни редица наблюдения въз основата на опити, които вършим, които показаха, че има лечебна стойност и вложихме доста време в проучването им. Бяхме любопитни и открихме този нов път в имунната система, който може да бъде обработен чрез тези наночастици, за лекуване на редица модели на автоимунни болести измежду мишки и други. Основната цел на работата ни с сътрудниците е да се развият подходи, които да спрат възпалението на съответен орган, атакуван от автоимунно заболяване, без да се попречва способността на имунната система да реагира на вируси, бактерии и ракови кафези, т.е да се потиска. Това е главната разлика в метода ни и употребяваното в този момент лекуване на автоимунни болести. Знаете, все още лекуването потиска до избрана степен цялата имунна система, което в дълготраен проект усилва риска от инфекции, рак, въобще проблеми и странични феномени. По отношение това, което сътрудниците ми вършат, главната разлика е, че в нашия случай ние добре разбираме механизмите на деяние. Някои от другите подходи изостават в това отношение. Те следят доказателства за лечебни резултати в някои скотски модели, само че не знаят по какъв начин в действителност работи метода им и считам, че това е основна разлика. Това ни оказва помощ да преценим по какъв начин ще се употребяват медикаментите при пациенти – какви дози ще се предлагат, какъв брой постоянно и за какво ще се употребяват, и да обърнем внимание на нещата, които могат да се объркат, като ни дава и опция да измерим резултата от лекуването. Ако не сте осведомени с механизмите, не знаете какво тъкмо би трябвало да следите, с изключение на лечебната реакция, само че е мъчно да се проследят резултатите на лекуването без да се знае какво тъкмо прави лекарството.
Би ли могло да се приложи и при Алцхаймер, в случай че се потвърди, че е автоимунно заболяване?
Да. Нашите медикаменти биха могли да се разработят по този начин и да бъдат предопределени за справяне с всяко възпалително положение, характерно за даден орган или може би система. Провеждаме опити и изследвания, и с трансплантации на органи. Това не са автоимунни болести, само че има офанзива към трансплантирания орган от трето лице от страна на пациента – имунната система реагира на присадката, на трансплантирания орган и желае да го отхвърли. Вярваме, че нашите медикаменти могат да подтиснат това и го изследваме понастоящем. Тоест е допустимо да помогне и за други болести, които са съкрушителни, при които няма друго лекуване. При болести на имунна или автоимунна основа, както споменахте, че би могло да бъде и Алцхаймер, може да се борим и с тези лекарства, само че все още към момента не съм работил по модели на болест на Алцхаймер.
А на какъв стадий е концепцията Ви?
Посредством компания, която основах преди няколко години – Parvus Therapeutics – създаваме медикаменти за лекуване на чернодробни автоимунни болести, с това започваме. През последните години създаваме подходи за разгръщане и произвеждане, тъй като това е най-трудно. Имайте поради, това е нов клас лекарства въпреки всичко. Никой до момента не е произвеждал такива. Едно е да се вършат медикаменти за дребен мащаб, т.е. в лабораторна среда, където се прави да речем един литър и напълно друго да би трябвало да се създават 10 или двадесет хиляди литра – би трябвало да се развият инженерни подходи, които да подсигуряват съответни качество и количество артикул. Предизвикателство беше да увеличим индустриалния потенциал, само че в този момент разрешихме тези проблеми и се надявам през идната година да стартираме клинични изпитвания измежду здрави пациенти за момента – здрави хора, с цел да подсигуряваме първо, че няма да навредим никому, след което към този момент да аплайваме и стартираме изследвания и другаде. На прага на клинични изпитвания сме.
Кога бихме могли да чакаме, че ще се разбере комплицираното взаимоотношение сред клетките на имунната система и раковите кафези, тъй че да се създаде ефикасно лекуване за рак? Питам Ви, защото през днешния ден е Световният ден за битка с рака.
Това, което ние се опитваме да реализираме при автоимунните болести е тъкмо противоположното на търсеното при рака. При онкологичните болести е належащо да се задействат лимфоцитите, левкоцитите на имунната система, които разпознават туморни кафези. Има разнообразни тактики, по които работим, за хематологични злокачествени промени, да вземем за пример Т-клетъчната терапия с химерен антигенен рецептор, при която се извличат левкоцити от пациента, които се манипулират, като се прибавят гени към тях и се укрепват. След като са подсилени, те се връщат назад в пациента и тези кафези могат да убият туморните кафези. Много е дейно при някои хематологични онкозаболявания, само че не е сработило още при солидни тумори, това е предизвикателство. Има и други тактики, които не са прекомерно характерни, като да вземем за пример анти-PD-1 или анти-CTLA 4 терапиите, с които сте осведомени. Тези лечения работят с така наречен чекпойнт инхибитори, които попречват имунната система. Всъщност се отстраняват пречките пред имунната система, тъй че да нападне туморите. Доказана е избрана резултатност при някои тумори, само че някои пациенти в действителност развиват автоимунни болести след тези лекувания, тъй като се отстраняват всички спънки и имунната система полудява. Но това е добра стъпка в вярната посока. Мисля, че сме постигнали доста усъвършенстване в онкологичната имунотерапия и напредъкът е свръхестествен. Но остава още доста да се свърши. Учените, които се занимават с онкологична имунотерапия, се стараят да разработят по-конкретно лекуване за тумора, без да се атакува имунната система на здравите тъкани. В общността ни сме по-близко до постигането на тази цел, употребявайки тези нови подходи.
Бих желала да се възползвам от опцията да Ви запитвам и за заболяването Х, която се популяризира. Какви са упованията Ви?
Не съм Нострадамус, не знам. Но мисля, че гъстотата на популацията нараства прекалено много. Има толкоз доста хора на този свят. Скоростта на разпространение по въздушно-капков път е неимоверна, прекосяват се големи географски отстояния като нищо. Когато има огнище на нов патоген като вирус или бактерия, той елементарно се разпръсква към други лица. Това се случи с Коронавирус. Имаше нов патоген, който беше изцяло чужд за имунната система на хората. Не съществуваха предварителни отбрани към него. И той се популяризира като горски пожар. Според мен това ще се случи отново – да, това ще се случи още веднъж. Вярно, в тази ситуация беше зооноза, пристигна от животно, като прилеп, и след това дали директно или индиректно се трансферира върху хората, като се разпръсна сред тях. Такова нещо сигурно ще се случи още веднъж, само че не знам нито по кое време, нито какво. Все отново, би трябвало да сме готови.
