Преди 20 години генерал Бен Ходжис става командир на първа

Преди 20 години военачалник Бен Ходжис става пълководец на първа бригада от 101 въздушно-десантна дивизия, която взе участие във войната в Ирак. По-късно, през 2009 той поема командването на интервенциите в Афганистан в направление Юг. Успехите му на фронта подсигуряват изкачването му в йерархията, с цел да доближи своя връх като пълководец на Сухопътните сили на Съединените щати в Европа. Генерал Бен Ходжис е женен за германка и през днешния ден живее във Франкфурт. Защо именитият американски военачалник се гордее с дейностите на България. Вижте цялото изявление на Нова телевизия.

- Вие посетихте Украйна броени дни преди началото на съветската инвазия – по какъв начин изглеждаше страната тогава?

- Имаше доста напрежение, което се усещаше във въздуха. По време на визитата си имах опцията да беседвам с доста членове на украинската рада, с представители на различин партии. Това, което научих, до момента в който говорех с тях е, че всички са в подготвеност да пазят страната си, в случай че нещо се случи.

- Колко по-различна е Украйна сега?

- Не съм бил в Украйна след началото на войната, все пак обаче подкрепям тясна връзка с мои другари там – с представители на военната и научната общественост, на бизнеса. Аз знаех, че украинската войска ще се показа добре на бойното поле. Това, което ме изненада обаче е силата на цивилното население на Украйна, тяхната увереност. Мога да кажа, че съм впечатлен. Всъщност аз съм оптимист по отношение на крайния процес на тази война, който считам, че ще пристигна до края на годината.

- Тоест Вие смятате, че войната ще завърши до края на годината?

- Не бих споделил, че ще завърши, по-скоро става дума за това, че съветската войска е изтощена, те към този момент не могат да поддържат темпото, което се чака от тях. Вероятно до края на юли или до началото на август тази година съветската войска ще бъде смляна. А до септември украинските бойци ще могат да подхващат контраатака и да изтласкат руснаците там, където бяха на 23-ти февруари, преди войната да стартира. За да стане всичко това обаче факт Западът би трябвало да продължи да оказва помощ на Украйна и да извършва поетите задължения.

- По думите Ви войната е тест както за волята, по този начин и за логистиката на съветската и украинската страна. Защо смятате по този начин?

- Твърдя това, тъй като съм осведомен с историята. Войната постоянно е била тест за нечия воля. Ако погледнем обратно ще открием доста образци за дребни армии, които са побеждавали в пъти по-големи такива. Всичко това се дължи на мощната им воля, на това, че не са се оставили да бъдат смачкани. Мисля, че за целия свят е ясно, че в тази война Украйна има по-силна воля, по-голяма морална мощ. Що се касае до логистиката – сега наподобява по този начин като че ли Русия има по-добра артилерия. Според някои хора съветската страна разполага с неизчерпаеми военни запаси. Моето мнение обаче е, че напълно скоро това ще се промени. Нека вземем поради и обстоятелството, че през идващите седмици в Украйна ще дойде помощта, обезпечена от Съединени американски щати, Великобратания, Полша, Норвегия, Чехия и още доста други страни.

- В неволя ли е съветската войска?

– Да. Абсолютно. Русия има сериозен проблем с човешките запаси. Войниците не желаят да са на бойното поле. Те нямат оня дух, оня блян, с който разполагат украинците. Ако продължим натиска си към тях, в случай че продължим да оказваме помощ на Украйна, висшата воля и здравият дух ще надделеят и ще станат решаващи за изхода от военния спор. Мисля, че през август фасадата на съветската войска ще се пропука и за тях към този момент ще е мъчно да продължат да вършат това, което вършат сега.

- Реална ли е заплахата Русия да не може да изплати задълженията си и страната да изпадне в сериозна икономическа рецесия?

– Да. Путин направи своя избор. Той стартира война, която не беше предизвикана от нищо. В момента той унищожава стопанската система на личната си страна. Ефектът на глобите против Русия ще стартира да се усеща все по-силно с всеки идващ месец. Има единствено един провинен за това – индивидът в Кремъл, Владимир Путин.

- Каква ще бъде реакцията на съветското общество, както и на тези, които стоят най-близо до Путин?

- Не бих желал да споделям на руснаците какво да вършат. Не мога обаче да допускам, че богата страна, като Русия, е съсредоточена в ръцете на толкоз дребна група хора. Едва ли елементарните жители са удовлетворени от това.

- Опита ли се, посредством войната, Владимир Путин да смъкна Зеленски от власт и да поеме контрола над Украйна?

– Мисля, че посредством тази война Русия се пробва да унищожи Украйна, да отстрани вечно концепцията за тази страна. Тук не става дума за президента Зеленски или за украинското държавно управление. Мишената на войната е концепцията за съществуването на Украйна. Това е и повода за всеобщите заличавания и убийства.

- Защо Путин желае да унищожи тази концепция? От боязън?

– Мисля, че той ненавижда концепцията за съществуването на страна, по периферията на Русия, която да бъде свободна, демократична, да прави своите избори и да взема своите самостоятелни решения. Той не желае да има такава страна, която да се доближава към Запада, да се причисли към Европейския съюз. Смея да настоявам, че Путин не се опасява от Украйна и НАТО. Него го е боязън от Украйна и Европейския съюз.

- Каква е ролята на международните водачи във връзка с този спор?

– На първо място желая да кажа, че съм доста горделив от това, което президентът Джо Байдън прави. Неговите дейности, както и тези на Антъни Блинкен и Лойд Остин са доста съответни. Усилията на Съединените щати са съсредоточени да работим интензивно с всички свои съдружници и сътрудници, да се противопоставим на това, което Русия се пробва да реализира в района към Черно море. Мисля, че е доста значимо да споделя, че Съединените щати изцяло схващат значимостта и стратегическата значителност на района към Черно море. Това, на което Кремъл се надява е, че светът ще се умори да оказва помощ на Украйна, че ще изгубим интерес. Надеждата на Русия е, че ще се разпръснем и те ще могат да продължат с това, което вършат досега. Точно заради тази причина е доста значимо да запазим фокуса си, да останем постоянни дружно. В момента има голямо напрежение и върху България. Аз съм горделив с това, че българската страна отхвърли да играе по разпоредбите на Русия.

- Защо, съгласно Вас, Съединените щати се намесват толкоз директно в хода на войната?

– Мисля, че Съединените щати са виновни за опазването на международния ред, който ни е подсигурил сигурност и мир десетилетия наред. Благодарение на него всички ние имаме шанса за напредък и икономическа непоклатимост. За нас е недопустимо един агресор да заплашва други страни и да употребява мощ, с цел да се пробва да промени нечии териториални граници. Ако помислим стратегически за черноморския район би трябвало да отбележим, че задачата ни е да предпазим съдружниците си – Румъния, България и Турция. Освен тези аргументи мога да отбележа и това, че китайците следят нашите реакции. Ако се окаже по този начин, че Съединени американски щати, дружно с всичките си съдружници, нямат опция да спрат Путин в Украйна, това ще окуражи Китай.

- Държавният секретар на Съединени американски щати – Антъни Блинкън съобщи, че: “Русия би трябвало да бъде отслабена толкоз доста, че да не е в положение да атакува прилежащите държави”. Съгласен ли сте с тази теза?

– Да. Абсолютно поддържам тази теза. От историята знаем, че единственото нещо, което Русия почита е силата. Наясно сме, че руснаците оказват напън там, където усетят уязвимост. Преди 14 години Русия атакува Грузия. Към днешна дата в страната към момента има съветски бойци, макар мирния проект на Саркози, който те не стопират да нарушават. Ние би трябвало да отслабим Русия, да я победим. Само по този начин ще подсигуряваме, че Москва ще спре да нарушава интернационалното право.

- Можем ли да кажем, че поддръжката на Запада, под американско водачество, откри възможностите на Украйна за победа в тази война?

– Разбира се. Украинските бойци и цивилното население на страната демонстрираха невероятни резултати, само че те се нуждаят от оръжия, с цел да се пазят. Припомням ви, че тъкмо това изиска и президентът Зеленски. Той не изиска бойци, той помоли за оръжия. Според мен е наше обвързване да доставим на Украйна това, от което тя се нуждае.

- Ще Ви попитам напряко – какво целят Съединените щати с помощта си към Украйна?

– Да помогнем на Украйна да завоюва. А успеха за Украйна би била факт в случай че страната успее да си върне назад всичките принудително отнети територии.

- Каква ще е реакцията на Запада в случай че Путин натисне „ огромното алено копче” и сложи началото на нуклеарна война?

– Путин може да натисне копчето, само че не ми се има вяра, че ще го направи. Това не би му донесло никакво преимущество, сходни дейности не биха помогнали на Русия по никакъв метод. Знаете ли, мисля че нуклеарните му оръжия са най-ефективни тогава, когато той не ги употребява. Това е по този начин, тъй като страхът, който той предизвика е задоволително мощен.

- Каква е ролята на България в тази война?

- България има стратегически интерес в черноморския район. Страната ви би трябвало да се надява той да остане постоянен и сигурен, да може да се реализира свободен продан на негова територия. Същото важи и за другите страни, които са част от района. Мисля, че България има стратегически интерес от това да види Украйна като победител от тази война. В противоположен случай ще станем очевидци на съветска доминация в черноморския район, както и на ограничение на опциите на България.

- Може ли България да се трансформира в идната цел на Путин?

– Мисля, че всяка страна от района би могла да е евентуална цел. Дори не става дума за военна офанзива, а за интервенция в делата на страната.

- Има ли нещо, което желаете да кажете на феновете ни, някакво обръщение към всички, които ще гледат това изявление?

– България има история. Хората там имат вяра в идеалите на демокрацията. Всички сме наясно, че би трябвало да останем дружно. Най-важното, което желая да подчертая е, че няма по какъв начин да стоим в профил и да се надяваме, че някой различен ще позволи проблемите ни. Вярвам, че България ще вземе верните стратегически решения.