ЕС вижда отличник, критиците виждат корупция: Истината за Черна гора
20 години самостоятелност и курс към Европейски Съюз
На 21 май Черна гора означи две десетилетия от историческия референдум, който отвори пътя към отделянето ѝ от държавния съюз със Сърбия. Годишнината мина под знака на одобрения облик на страната като „ първенец “ измежду страните от Западните Балкани по пътя към участие в Европейски Съюз.
През последните години Подгорица съумя да съживи забавените договаряния с Европейския съюз, да форсира основни промени и да се утвърди като водещ претендент за присъединение от района. Това се случва в миг, когато Брюксел още веднъж насочва вниманието си към политиката на разширение.
„ Лесно е да бъдеш първенец в клас от слаби възпитаници “, споделя Далиборка Уляревич от Центъра за гражданско обучение в Подгорица.
Според нея този коментар добре разказва по-широката картина в района. Докато доста от страните на Западните Балкани изпадат в застой или даже бележат декаданс в евроинтеграцията, Черна гора съумява да употребява геополитическия подтик, подбуден от съветската инвазия в Украйна и възобновения интерес на Европейски Съюз към разширението.
Референдумът и ръководството на Джуканович
Черна гора разгласи независимостта си през 2006 година след оспорван референдум с висока изборна интензивност. Тогава 55,5% от гласувалите поддържаха отделянето от съюза със Сърбия. В идващите 14 години страната беше ръководена от Демократичната партия на социалистите и нейния дълготраен водач Мило Джуканович.
С времето ръководството на Джуканович беше придружено от многочислени обвинявания в корупция, както и в близки връзки сред политическия хайлайф и проведената престъпност. Критиците все по-често определяха Черна гора като „ превзета страна “.
През 2020 година партията му загуби властта след месеци на всеобщи митинги и шествия, проведени с дейната поддръжка на църквата, против противоречивия закон за религиозната благосъстоятелност. Това се трансформира в първото демократично предаване на властта след независимостта на страната.
„ Черна гора е една от дребното страни в района, които имаха задоволителен либерален потенциал да заменят човек, който е бил на власт толкоз дълго, без да има съществени разтърсвания “, споделя Александър Попов от Центъра за районна политика в Нови Сад, Сърбия. „ В Сърбия да вземем за пример това ще бъде доста по-трудно за реализиране “, добавя той.
Разделенията към националната еднаквост
Политическият живот в Черна гора и през днешния ден остава разграничен сред суверенистки и просръбски лагери. Едната страна слага акцент върху независимата черногорска еднаквост и държавност, до момента в който другата преглежда черногорците като част от по-широката сръбска нация и поддържа тесни политически, културни и религиозни връзки със Сърбия.
Според преброяването от 2023 година към 41% от жителите се дефинират като черногорци, а почти 33% — като сърби. Този баланс оказва съществено въздействие върху изборите и образуването на обединения.
Просръбските партии не престават да бъдат значим фактор в политиката на страната и постоянно се възприемат като главен канал за въздействие на Белград върху вътрешните процеси в Черна гора. Официално и двата лагера поддържат европейската интеграция, само че съгласно Александър Попов това равновесие остава нежно.
„ Просръбските сили постоянно могат да попречват европейския път по сигнал от Белград — и това към този момент се случва “, споделя Попов.
Напрежението сред Подгорица и Белград
Отношенията сред Черна гора и Сърбия не престават да бъдат измежду най-чувствителните тематики в политическия живот на района. Това ясно пролича и от реакцията на сръбския президент Александър Вучич във връзка поканата да участва на честванията за годишнината от независимостта на Черна гора.
Първоначално Вучич съобщи, че наличието му на празненствата би било като „ да плюе в лицето на народа си “. По-късно той се обърна непосредствено към жителите на Черна гора:
„ Гледахме на вас като на братя и сестри и искахме да живеем в една страна с вас. Признавам, ние сме отговорни — простете ни, че ви обичахме повече, в сравнение с вие нас “, написа Вучич.
Според Уляревич и Попов Белград в никакъв случай не е приел изцяло независимостта на Черна гора. Уляревич счита, че Сърбия продължава да гледа на страната „ като че ли тя е краткотрайно изгубена територия “.
Попов е на мнение, че точно заради тази причина Белград ще продължи да се пробва да забавя европейския път на Черна гора.
„ Сърбия не желае Черна гора да се причисли към Европейски Съюз, тъй като това би подкопало главния мотив на Вучич, че ‘Европа не ни иска’. Ако Черна гора влезе в съюза, ще стане ясно, че същинският проблем е другаде “, споделя Попов.
По думите му участието в Европейски Съюз би сложило Черна гора отвън политическия и институционален обхват на Белград и би лимитирало сръбското въздействие върху страната.
Корупцията остава главен проблем
Въпреки позитивния интернационален облик на Черна гора като сполучлив образец в района, съгласно Далиборка Уляревич страната продължава да носи огромна част от проблемите, които я съпътстват още от независимостта.
„ Корупцията към момента е на всички места “, споделя Уляревич. „ Някои даже биха споделили, че в този момент е по-голяма от преди, тъй като има доста повече участници във властта, които се пробват да удовлетворят партийните и частните си ползи. “
Според нея Подгорица би трябвало да употребява сегашния подтик на европейската интеграция освен като геополитическа опция, а и като късмет за действителни институционални и публични промени.
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News„ Нашият безспорен интерес е да станем страна членка на Европейски Съюз допустимо най-скоро, само че е също толкоз значимо процесът да бъде извършен вярно и да не влезем в съюза като страна с проблеми “, счита Уляревич.
