Как Лукашенко продаде суверенитета на Беларус
Преди 2 години той се разгласи за победител в едни фалшифицирани избори в Беларус, а последвалите митинги бяха брутално потушени. Днес Александър Лукашенко държи крепко властта, само че е подвластен от Русия както в никакъв случай преди.
Александър Лукашенко е в стихията си: майтапи се с няколко възрастни дами, които го приветстват при визитата му в търговски център, и флиртува с млада продавачка, предлагаща му пелмени, които той театрално дефинира като " негова уязвимост ".
Лукашенко обича сходни изяви. Аплодисментите, топлите думи, които служат като доказателство за думите му: “Нека си благодарим взаимно за това, че продължаваме да укрепваме и развиваме Беларус”. Пред “Франс прес” той твърди, че даже протестиращите преди две години са трансформирали мнението си: “Много споделят: о, ние сгрешихме. Повярвайте ми, познавам настроенията на народа. Какво щеше да стане, в случай че бях захвърлил всичко през 2020 година и бях отпътувал?”, пита реторично той. “Тогава през днешния ден нещата в Беларус биха били по-лоши, в сравнение с в Украйна.”
Войната в Украйна консолидира поддръжката за Лукашенко
Препратката към прилежащата страна не е инцидентна. Всъщност на фона на войната в Украйна доста беларуси гледат по-позитивно на личното си състояние, споделя беларуският политолог Артьом Шрайбман. Отношението към властовия уред се е трансформирало. Една от аргументите е, че Лукашенко съумя да резервира страната отвън бойните работи, споделя Шрайбман. “Социологическите изследвания през май и юни демонстрират, че политически по-неутралната част е минала още веднъж на страната на държавното управление, откакто през 2020 година беше с опозицията” изяснява политологът.
Опозицията в страната няма никакви лостове, с които да се опълчи на репресивния режим. Големите съперници на Лукашенко като дългогодишния водач на опозицията Николай Статкевич и правозащитничката Мария Колесникова са в пандиза. Други опозиционери като кандидатката за президент Светлана Тихановская живеят в заточение.
Тихановская продължава да пътува и да се бори за вниманието и поддръжката на интернационалната общественост към беларуското демократично придвижване. Но поддръжката ѝ в редиците на опозицията понижава.
Опозицията е в рецесия
Движението се намира в дълбока структурна рецесия, счита Шрайбман. “Много участници, деятели и политици подлагат на критика Тихановская, тъй като не е задоволително решителна, не е основала кабинет в заточение, не работи като президент и не е основала освободително придвижване.”
Тихановская също осъзнава потребността от нова вероятност. " Трябва да продължим да работим като обединен фронт ", споделя 39-годишната представителка на опозицията.
Лукашенко жертва независимостта на Беларус
Фронт, от който в самия Беларус не е останало доста. Независимите медии и гражданските организации бяха смазани, а сериозните гласове - заглушени. Лукашенко още веднъж държи юздите - само че не чак толкоз крепко, както преди 2020 година, акцентира Шрайбман: “Той става все по-зависим от Русия. Коридорът, в който той може да маневрира, е станал доста по-тесен. Толкова стеснен, колкото в никакъв случай до момента в историята на самостоятелна Беларус.”
Лукашенко към този момент не е подвластен единствено от икономическата помощ на Русия. Той е изгубил суверенитета си и във военно отношение. Това е постепенна ерозия на независимостта, от която той в действителност в никакъв случай не е желал да се откаже.
Това е цената на властта, която той стиска към този момент 28 години. Това е неговият Беларус, неговият народ - “който гласоподава за мен и ме поддържа до ден днешен”, споделя Лукашенко. Тези, които не гласоподават за него и не го поддържат, рискуват бъдещето си, свободата си. Властовият уред продължава да прави всичко допустимо, с цел да пресече всяка форма на опозиция още в зародиш. Но след цялото принуждение тази опозиция евентуално няма по какъв начин трайно да бъде пречупена.
Александър Лукашенко е в стихията си: майтапи се с няколко възрастни дами, които го приветстват при визитата му в търговски център, и флиртува с млада продавачка, предлагаща му пелмени, които той театрално дефинира като " негова уязвимост ".
Лукашенко обича сходни изяви. Аплодисментите, топлите думи, които служат като доказателство за думите му: “Нека си благодарим взаимно за това, че продължаваме да укрепваме и развиваме Беларус”. Пред “Франс прес” той твърди, че даже протестиращите преди две години са трансформирали мнението си: “Много споделят: о, ние сгрешихме. Повярвайте ми, познавам настроенията на народа. Какво щеше да стане, в случай че бях захвърлил всичко през 2020 година и бях отпътувал?”, пита реторично той. “Тогава през днешния ден нещата в Беларус биха били по-лоши, в сравнение с в Украйна.”
Войната в Украйна консолидира поддръжката за Лукашенко
Препратката към прилежащата страна не е инцидентна. Всъщност на фона на войната в Украйна доста беларуси гледат по-позитивно на личното си състояние, споделя беларуският политолог Артьом Шрайбман. Отношението към властовия уред се е трансформирало. Една от аргументите е, че Лукашенко съумя да резервира страната отвън бойните работи, споделя Шрайбман. “Социологическите изследвания през май и юни демонстрират, че политически по-неутралната част е минала още веднъж на страната на държавното управление, откакто през 2020 година беше с опозицията” изяснява политологът.
Опозицията в страната няма никакви лостове, с които да се опълчи на репресивния режим. Големите съперници на Лукашенко като дългогодишния водач на опозицията Николай Статкевич и правозащитничката Мария Колесникова са в пандиза. Други опозиционери като кандидатката за президент Светлана Тихановская живеят в заточение.
Тихановская продължава да пътува и да се бори за вниманието и поддръжката на интернационалната общественост към беларуското демократично придвижване. Но поддръжката ѝ в редиците на опозицията понижава.
Опозицията е в рецесия
Движението се намира в дълбока структурна рецесия, счита Шрайбман. “Много участници, деятели и политици подлагат на критика Тихановская, тъй като не е задоволително решителна, не е основала кабинет в заточение, не работи като президент и не е основала освободително придвижване.”
Тихановская също осъзнава потребността от нова вероятност. " Трябва да продължим да работим като обединен фронт ", споделя 39-годишната представителка на опозицията.
Лукашенко жертва независимостта на Беларус
Фронт, от който в самия Беларус не е останало доста. Независимите медии и гражданските организации бяха смазани, а сериозните гласове - заглушени. Лукашенко още веднъж държи юздите - само че не чак толкоз крепко, както преди 2020 година, акцентира Шрайбман: “Той става все по-зависим от Русия. Коридорът, в който той може да маневрира, е станал доста по-тесен. Толкова стеснен, колкото в никакъв случай до момента в историята на самостоятелна Беларус.”
Лукашенко към този момент не е подвластен единствено от икономическата помощ на Русия. Той е изгубил суверенитета си и във военно отношение. Това е постепенна ерозия на независимостта, от която той в действителност в никакъв случай не е желал да се откаже.
Това е цената на властта, която той стиска към този момент 28 години. Това е неговият Беларус, неговият народ - “който гласоподава за мен и ме поддържа до ден днешен”, споделя Лукашенко. Тези, които не гласоподават за него и не го поддържат, рискуват бъдещето си, свободата си. Властовият уред продължава да прави всичко допустимо, с цел да пресече всяка форма на опозиция още в зародиш. Но след цялото принуждение тази опозиция евентуално няма по какъв начин трайно да бъде пречупена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ