Най-самотният човек в света живее в село, потопено под вода за 25 години
Преди 1985 година дребното туристическо населено място Вила Епекуен в аржентинската провинция Буенос Айрес е можело да побере най-малко 5000 гости.
През същата година обаче колосална морска вълна, провокирана от необичаен метеорологичен модел, провокира разкъсване на язовирна стена в близкия регион, което на собствен ред унищожава дигата, защитаваща селото.
В рамките на няколко дни цялото население е евакуирано, а мястото е потопено под метри вода.
Едва през 2009 година - 24 години след опустошителното наводняване - Вила Епекуен още веднъж излиза от водата, откакто тя дефинитивно се изпарява заради сухите климатични условия.
Тогава един човек, Пабло Новак, който е израснал в тогавашната туристическа гореща точка, се връща в селото, с цел да се откри още веднъж там. Оттогава 93-годишният мъж е единственият жител на мистериозното село-призрак и е именуван от мнозина " най-самотният човек в света ".
Пабло се връща в селото, когато равнището на водата спада, и открива място, сходно на военна зона, където солта и слънцето са избелили доста от изоставените здания.
В диалог със CNN той изяснява решението си да остане в разрушеното си отечество: " Допреди към четири-пет години след наводнението, когато водата към момента беше висока, никой не идваше тук.
" Бях изцяло самичък. По през целия ден, всеки ден. Прекарвах време в търсене на 20-годишна бутилка уиски и най-после открих такава, която изпих напълно самичък.
" Що се отнася до положителните виновност, такива не бяха останали цялостни "
В разцвета на силите си при започване на 80-те години на предишния век Вила Епекуен е ваканционен курорт, посещаван от над 20 000 туристи годишно, и дом на над 2 000 поданици.
Всъщност доста гости имат вяра, че кристално сините води на Лагуна Епекуен имат лечебни свойства при ревматизъм, меланхолия, кожни болести и диабет, и идват от всички краища на страната, с цел да ревизират тази доктрина.
Местните предприятия като хотели, музеи и даже хиподрум се снабдяват и с издигнатата през 1972 година железопътна гара.
Две десетилетия и половина откакто бедствието оставя родния му град като фон на филм за апокалипсис, Пабло оставя брачната половинка си в прилежащ град, с цел да се върне във Вила Епекуен, защото тя не желае да се причисли към него.
В дома му - дребна и прашна къща - няма електричество и е цялостен с ръждясали мебели.
" Видях по какъв начин това село се ражда и по какъв начин умира. На моята възраст просто се любувам на живота, като се разхождам из руините на Епекуен с вярата, че някой ще ме попита нещо ", признава той.
из. Глас бг
