Как НРБ уби разнообразието в кухнята
Преди 1944 година българската кухня е разнообразна и отворена към света. В Народна република България обаче най-малко осем типа сирена и редица други артикули изчезват от трапезата. А на тяхно място идват " вкуснотиите " на столовете. споделя:
С навлизането на европейските търговски вериги в България и около конкуренцията в хранителната и аграрната промишленост питателните привички на българина се трансформираха. На масата му през днешния ден има италиански сирена, европейски салами и доста други задгранични специалитети. Само преди 30 години нещата изглеждаха иначе: до края на 1989 в българските магазини можеха да се открият само по два-три типа сирене и кашкавал. Подобно беше и разнообразието от трайни и малотрайни салами - несъмнено, не едновременно.
Преди идването на руските войски и налагането на " националната власт " обаче изобилието от локални и вносни артикули по пазарите в България е било доста по-голямо. Стандартизацията на храната по руски модел , затварянето на пазара в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ, индустриализацията и налагането на обичания на Ленин модел на публично хранене са довели до изгубването на десетки обичайни за България артикули. Продукти, които в наши дни към този момент не съществуват, най-малко не и всеобщо.
Поне осем български сирена са на практика изчезнали и през днешния ден са непознати, написа в книгата си " Производство на обичайни млечни артикули при домашни условия " професор Петър Груев, оповестена през 1994 година. В предписания от ловешката кухня от 1893, издадени от Регионалния исторически музей в Ловеч, откриваме продукти като октопод, миди, охлюви и китова мехлем . А това значи, че те са били нещо всекидневно за пазара в първите години на Третата българска страна. От реклами на търговци в стари вестници се вижда, че в магазините и кръчмите е имало защити алкохолни питиета, виновност и бири от целия свят.
Тънката брошура " Производство на обичайни млечни артикули при домашни условия " на проф. Груев е написана за да се възстановят технологиите за произвеждане на изчезналите млечни артикули. Шанс за това Петър Груев евентуално вижда в завръщането на частното отглеждане на животни и дребните мандри при започване на 1990-те.-->
Кои са изчезналите български сирена?
Да стартираме с Куртмач (Куркмач) и неговата вариация - куртмачово сирене . Интересното е, че технологията на производството на този артикул е открита в италианската профилирана литература. Приготвя се след преваряване на овче мляко и усетът му се разказва като непосредствен до сладка, само че гъста сметана. Ако продуктът се остави да узрее и ферментира, се получва куртмачово сирене.
Ахчакът е различен липсващ тип меко сирене, което узрявало при запазване в дамаджана. Поставянето му в този съд разрешавало да се транспортира на далечни дистанции и да има нужната за това продължителност. Преди приложимост стомната се чупела. Производството е допустимо и в други съдове. Негов братовчед е катъкът - при него се добавяло бяло саламурено сирене. Сегашният катък по магазините няма доста общо с оригинала.
Разновидност на катъка е тулумското сирене , т.е. катъкът узрява в търбух (торба от животинска кожа, наричана още мях). Смята се, че рецептата е останала от каракачаните. В Централните Родопи това сирене е известно и като " мяхово сирене " или като " ядково сирене " - заради това, че се образуват самобитни ядки, в които са съчетани няколко консистенции и усети - от този на извара, през бяло сирене и кашкавал. Малки количества от него могат да се опитат и в наши дни - като атракция за туристи. Разбира се, тулумското сирене в този момент не се съхранява в мях, а в буркани.
Преди Първата международна война най-популярното сирене в Родопите е битата брънза . По пазарите в Пловдив е било известно и като Рупско сирене , защото предлаганото там се е правело в региона, именуван Рупчос - към селата Хвойна, Павелско и Орехово.
iStock/Getty Images
Освен тулумското сирене, каракачаните приготвяли и сирене Стромботири , известно още като " кремик сирене " или " жилавец ", което траело цяла година.
Освен изброените в книгата на проф. Груев сирена, преди 1944 в България са били известни и предписания за млечни артикули от прилежащите страни, чийто усет от дълго време е пропуснат. Каймакът да вземем за пример, който към момента е специалитет в Сърбия, е бил част от българската трапеза до 9-ти септември.
Столовете като " кълнове на комунизма "
" В одобрения от третата постоянна сесия на Народното събрание отчет " За ускорение на развиването на националното стопанство " ние си поставихме задачата да подобрим и разтеглим мрежата на публичното хранене с оглед в перспектива постепенно всички наши съграждани да получават подготвена, евтина и питателна храна ", написа в отчет, изнесен пред Политбюро на 18 май 1959 година. В документа се предвижда, че през околните няколко години ще се премине от " индивидуално-семейния към публичния метод на хранене ". " Този метод освен обезпечава спестовност на материални и трудови запаси, само че променя радикално бита на фамилията, освобождавайки дамата от тежестта на домакинския труд ", се показва още там. Както в съвсем всеки документ от соца, по този начин и в този отчет се цитира Ленин, който наричал столовете " кълнове на комунизма " и ги считал за значим фактор за " социалистическото преустрояване на бита на народа ".
Голяма част от работещите в столовете в НРБ нямат готварско обучение, храната в множеството заведения за публично хранене е с огромна надценка, а също така съществуват и проблеми с нужната техника.
От документа, намиращ се в цифровата сбирка на Държавна организация " Архиви ", не става ясно кой е неговият създател. За негово страдание, само че пък за наше щастие " индивидуално-семейният метод на хранене " е оживял, а с него и част от кухнята и кулинарията. Общественото хранене в годините на социализма обаче е довело до съвсем цялостно унифициране на рецептите и изгубване на доста обичайни артикули.
С навлизането на европейските търговски вериги в България и около конкуренцията в хранителната и аграрната промишленост питателните привички на българина се трансформираха. На масата му през днешния ден има италиански сирена, европейски салами и доста други задгранични специалитети. Само преди 30 години нещата изглеждаха иначе: до края на 1989 в българските магазини можеха да се открият само по два-три типа сирене и кашкавал. Подобно беше и разнообразието от трайни и малотрайни салами - несъмнено, не едновременно.
Преди идването на руските войски и налагането на " националната власт " обаче изобилието от локални и вносни артикули по пазарите в България е било доста по-голямо. Стандартизацията на храната по руски модел , затварянето на пазара в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ, индустриализацията и налагането на обичания на Ленин модел на публично хранене са довели до изгубването на десетки обичайни за България артикули. Продукти, които в наши дни към този момент не съществуват, най-малко не и всеобщо.
Поне осем български сирена са на практика изчезнали и през днешния ден са непознати, написа в книгата си " Производство на обичайни млечни артикули при домашни условия " професор Петър Груев, оповестена през 1994 година. В предписания от ловешката кухня от 1893, издадени от Регионалния исторически музей в Ловеч, откриваме продукти като октопод, миди, охлюви и китова мехлем . А това значи, че те са били нещо всекидневно за пазара в първите години на Третата българска страна. От реклами на търговци в стари вестници се вижда, че в магазините и кръчмите е имало защити алкохолни питиета, виновност и бири от целия свят.
Тънката брошура " Производство на обичайни млечни артикули при домашни условия " на проф. Груев е написана за да се възстановят технологиите за произвеждане на изчезналите млечни артикули. Шанс за това Петър Груев евентуално вижда в завръщането на частното отглеждане на животни и дребните мандри при започване на 1990-те.-->
Кои са изчезналите български сирена?
Да стартираме с Куртмач (Куркмач) и неговата вариация - куртмачово сирене . Интересното е, че технологията на производството на този артикул е открита в италианската профилирана литература. Приготвя се след преваряване на овче мляко и усетът му се разказва като непосредствен до сладка, само че гъста сметана. Ако продуктът се остави да узрее и ферментира, се получва куртмачово сирене.
Ахчакът е различен липсващ тип меко сирене, което узрявало при запазване в дамаджана. Поставянето му в този съд разрешавало да се транспортира на далечни дистанции и да има нужната за това продължителност. Преди приложимост стомната се чупела. Производството е допустимо и в други съдове. Негов братовчед е катъкът - при него се добавяло бяло саламурено сирене. Сегашният катък по магазините няма доста общо с оригинала.
Разновидност на катъка е тулумското сирене , т.е. катъкът узрява в търбух (торба от животинска кожа, наричана още мях). Смята се, че рецептата е останала от каракачаните. В Централните Родопи това сирене е известно и като " мяхово сирене " или като " ядково сирене " - заради това, че се образуват самобитни ядки, в които са съчетани няколко консистенции и усети - от този на извара, през бяло сирене и кашкавал. Малки количества от него могат да се опитат и в наши дни - като атракция за туристи. Разбира се, тулумското сирене в този момент не се съхранява в мях, а в буркани.
Преди Първата международна война най-популярното сирене в Родопите е битата брънза . По пазарите в Пловдив е било известно и като Рупско сирене , защото предлаганото там се е правело в региона, именуван Рупчос - към селата Хвойна, Павелско и Орехово.
iStock/Getty Images Освен тулумското сирене, каракачаните приготвяли и сирене Стромботири , известно още като " кремик сирене " или " жилавец ", което траело цяла година.
Освен изброените в книгата на проф. Груев сирена, преди 1944 в България са били известни и предписания за млечни артикули от прилежащите страни, чийто усет от дълго време е пропуснат. Каймакът да вземем за пример, който към момента е специалитет в Сърбия, е бил част от българската трапеза до 9-ти септември.
Столовете като " кълнове на комунизма "
" В одобрения от третата постоянна сесия на Народното събрание отчет " За ускорение на развиването на националното стопанство " ние си поставихме задачата да подобрим и разтеглим мрежата на публичното хранене с оглед в перспектива постепенно всички наши съграждани да получават подготвена, евтина и питателна храна ", написа в отчет, изнесен пред Политбюро на 18 май 1959 година. В документа се предвижда, че през околните няколко години ще се премине от " индивидуално-семейния към публичния метод на хранене ". " Този метод освен обезпечава спестовност на материални и трудови запаси, само че променя радикално бита на фамилията, освобождавайки дамата от тежестта на домакинския труд ", се показва още там. Както в съвсем всеки документ от соца, по този начин и в този отчет се цитира Ленин, който наричал столовете " кълнове на комунизма " и ги считал за значим фактор за " социалистическото преустрояване на бита на народа ".
Голяма част от работещите в столовете в НРБ нямат готварско обучение, храната в множеството заведения за публично хранене е с огромна надценка, а също така съществуват и проблеми с нужната техника.
От документа, намиращ се в цифровата сбирка на Държавна организация " Архиви ", не става ясно кой е неговият създател. За негово страдание, само че пък за наше щастие " индивидуално-семейният метод на хранене " е оживял, а с него и част от кухнята и кулинарията. Общественото хранене в годините на социализма обаче е довело до съвсем цялостно унифициране на рецептите и изгубване на доста обичайни артикули.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ