Преди 19 години на 5 август умира Тодор Живков, управлявал

Преди 19 години на 5 август умира Тодор Живков, управлявал страната ни 33 години - от Априлския пленум през 1956 година до 10 ноември 1989 година, когато е разжалван от поста общоприет секретар на Българска комунистическа партия. След това против него са заведени каузи за Възродителния развой, за така наречен лагери на гибелта, за злоупотреби в раздаването на жилища, за разпределяне на помощи на комунистически страни, с което е ощетен държавният бюджет. По проблема с жилищата е оневинен, а останалите каузи са прекъснати след кончината му. По-дълго от Тодор Живков България е била ръководена единствено от цар Петър (927 - 969 г.). Оценката за Живков е нееднозначна и до през днешния ден, а доста хора към момента го назовават Бай Тошо или Тато, написа " Марица ".
Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 година в село Правец. Учил е първо там, по-късно в Ботевград, след това отпътува за София, където се записва в полиграфическото учебно заведение. През 1930 година става член на Български комунистически юношески съюз (БКМС), а през 1932 година е признат за член на Българската работническа партия (тесни социалисти).

От месец юни 1943 година е избран за помощник на Щаба на Първа софийска въстаническа оперативна зона. Назначен е за прокурист на ОК на Българска работническа партия за партизанския отряд „ Чавдар “ с незаконното име Янко. В партизанската му биография има противоречиви моменти, в това число влизането на отряда „ Чавдар” в София на 9 септември 1944., което съгласно някои откриватели не се е случило на тази дата.

Непосредствено след Деветосептемврийския прелом - на 10 септември 1944-а, Тодор Живков е назначен от новия вътрешен министър Антон Югов за основен контрольор в дирекция „ Униформена милиция “ с чин подполковник. През 1945 година за пръв път става депутат.

От януари 1948 година Живков е първи секретар на Градския комитет на Българска работническа партия (к.) в София. От юли 1951 до ноември 1989 година е член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Завежда секретариата на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1953 година През 1954 година е определен за първи секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а на Априлския пленум Тодор Живков се утвърждава като единствен водач на Българска комунистическа партия.

Започва чистка на съперниците му в партията и Живков последователно се постанова като едноличен водач, какъвто остава до ноември 1989-а, когато е свален от власт, а по-късно и изключен от Българска комунистическа партия.

Перестройка: Свалят го по напътствие на Горбачов

През 1985 година в Съюз на съветските социалистически републики идва на власт новият общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов, който стартира промени, известни като перестройка. Две години по-късно Тодор Живков също афишира стратегия за стопански промени, известна като Юлска идея. Тя цели да преустрои социализма, като допусне лимитирана форма на частна благосъстоятелност. За някои елементи от Юлската идея Тодор Живков черпи опит от провежданите в Китай стопански промени.

Горбачов не утвърждава линията му на развиване и през октомври 1987 година по време на посещаване на Тодор Живков в Съюз на съветските социалистически републики му насочва остри рецензии. По-късно в Българска комунистическа партия се основава крило, управлявано от Петър Младенов и Андрей Луканов, което по напътствие на Михаил Горбачов би трябвало да смъкна Живков от власт. На състоялия се на 10 ноември 1989 година пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия Живков е заставен да подаде оставка, откакто това предложение е подкрепено даже от околните му съратници Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, както и от Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. Пленумът изрича признателност за неговата активност до тогава.