Великите подвизи на българките героини от Априлското въстание
Преди 147 години, на 20 април 1876 година, избухва българското въстание в Средногорието, което остава в родната история известно като Априлското въстание. В него вземат присъединяване и умират няколко десетки хиляди българи, като броя на жертвите се движи сред 15 и 30 хиляди. Българската история е запазила имената единствено на няколко десетки от хората, дръзнали да вдигнат оръжие и да се опълчат против петвековното непознато господство на Османската империя.
Всеки българин знае имената на водачите на въстанието, посочили сами себе си апостоли: Бенковски, Волов, Каблешков, Петлешков, Бобеков, поп Груйо и останалите, дали живота и кръвта си за българското избавление. Наред с тях през днешния ден са известни и имената на няколко дами, свързани с въстанието. Всеки знае името на Райкя Попгеоргиева, станала именита с името си Райна Княгиня.
Освен нея обаче десетки други българки воювали и рискували или жертвали живота си за българската независимост, през днешния ден са незнайни. Затова ще ви срещнем единствено с няколко от тези дами, за които може да се каже всичко друго, само че не и че са представителки на слабия пол. Със своето държание и дейности обаче те заемат почтено своето място паралелно с мъжете в редовете на Пантеона на българската национална горделивост и популярност, написа " Телеграф “.
Кочо
В одата си " Кочо “ Иван Вазов възпява подвига на " елементарния чизмар “ Кочо Честименски, който, откакто вижда безнадеждността на ситуацията в Батак, със личните си ръце убива децата, брачната половинка си и най-после себе си. Поетът е пропуснал да означи, че това прави и още един батачанин - Спас Гинев. Наред с тях обаче необяснимо за какво през днешния ден е незнайна постъпката на една жена и майка - Ана Козинарова от Клисура.
Заедно с мъжа си Никола тя взе участие интензивно в подготовката освен на въстанието, само че и в хода на самото въстание. Когато Клисура е нападната от башибозушките и черкезките орди на Тосун бей, а мъжът й умира на позицията при Зли дол, Ана събира в двора на къщата трите си по-големи деца момчета и стартира да им приказва, че в този момент ще стане нещо ужасно, само че те не трябва да се боят. Когато главорезите с извадени кървави ятагани нахлуват в прилежащата къща, Ана схваща, че времето най-накрая е пристигнало.
С пребледняло лице и обезумели очи тя събира към себе си рожбите си и се доближава до кладенеца в дворчето на къщата. Когато минути по-късно озверелите башибозуци разрушават вратата на дома на Козинарови, те застават стъписани на прага му. Пред очите им майката подвига едно по едно първо трите по-големи момчета - Иван, Цанко и Петър, а по-късно и дребното кърмаче и ги хвърля в зейналата тъмна пропаст на кладенеца.
След което, без да каже и дума, скача след тях. Постъпката на майката шокира даже и най-свирепите главорези, които, без да кажат и дума, със спуснати ятагани се обръщат и напущат къщата, без да я подложат на плячкосване. Днес домът на Ана и Никола Козинарови е част от Историческия музей в Клисура. Запазен е и историческият бунар.
Животопис
Друга малко известна през днешния ден героиня от Средногорското въстание е Мария Ганева от Карлово. Тя ушива знамето на панагюрските въстаници, с което е оповестено въстанието. След потушаването му с татко си е хваната и натикана в пандиза, където е подложена на жестоки гаври и изтезания. Умира 10 години след Освобождението.
Пряка участничка във въстанието е дъщерята на даскал Бачо Киро Петров - Ирина. Тя взе участие в четата на Цанко Дюстабанов. Успява да оцелее в сраженията и дочаква свободата. Разболява се от охтика и постоянно споделяла пред свои познати: " Защо не умрях в багра, а тука като куче! “
Омъжва се за сина на Филип Тотю - Тодор Тотев. Животът й с него обаче не е благополучен, защото Тодор последователно става върл алкохолик и по цели дни и нощи не се прибира при фамилията си. С ходатайството на Стамболов Тотев е назначен за полицейски пристав в Летница, само че след рухването на Стамболов от власт приставът е вкаран в пандиза.
Ирина е принудена сама да се грижи за сина им Филип, който скоро по-късно умира и тя остава сама. Разочарована от живота и от ориста си, през 1897 година дъщерята на Бачо Киро умира.
Знамена
Друга героиня от времето на Априлското въстание е Елена Грънчарова. Родена е в Горна Оряховица, само че откакто се омъжва за търновски търговец, е принудена да се реалокира в дома на мъжа си. Там й е наложено да посреща и да прислужва на турските бейове, с цел да върви търговията на брачна половинка й. Елена търпи това по-малко от година, след което напуща мъжа си и дома и се връща назад в бащиния си дом.
Поведение немислимо за една жена по това време. През 1869 година Елена се омъжва наново за Моско Грънчаров, чиито братя Сидер и Вичо са измежду най-активните революционери в Оряховица. Огънят на революцията се разгаря и в сърцето на Елена, която също се включва в подготовката и организирането на бъдещото въстание.
Заедно със сестрите си Вангели и Зафири и с братовчедка си Зойка четирите дами ушиват три флагове на Търновския революционен окръг. Едно от тези флагове става основно на окръга, употребява се от четата на Георги Измирлиев и Иван Семерджийчето, а по време на Освобождението в Търново с него са посрещани войските на ген. Гурко.
По-нататък знамето е обещано на българското опълчение и взе участие в най-кръвопролитните борби при Шипка, Шейново и Стара Загора.
Както е известно, в Търновския революционен окръг проведено въстание не съумява да избухне поради осъществено изменничество. Когато научава, че към Търново се доближават постоянна армия и башибозук, Елена Грънчарова подрежда да се бият камбаните на църквата " Св. Богородица “ в Горна Оряховица.
А самата тя потегля по улиците, крещейки на дамите: " Който е християнин, да излиза! Жени, спасете бащите и децата си! Спасете града си от опустошение! Да отидем в Търново при пашата! Да желаеме от него протекция, другояче всички сме изгубени “.
Събират се огромно голям брой дами, които, предвождани от Елена и майка й Пауна, се насочат към Търново. В местността Каменец те са посрещнати от войските на градоначалника Реуф паша. Тогава пред очите на бойците Елена изважда сабята на един от офицерите и я подава в ръцете на пашата с думите: " Ето ти сабя. Изколи ни всичките още тук, само че не изпращай черкези и роми да ни колят и грабят. “
Един от чаушите я блъска обратно с приклада на пушката, в отговор на което българката му изплющява една плесница. Присъстващият на срещата търновски архимандрит Стефан слисан пита: " Какво правиш, Елено? “ На което тя смело дава отговор: " Мене ме бият и аз удрям! “ Реуф паша е толкоз мощно впечатлен от смелостта на българката, че сторва темане от коня си и споделя: " Нека да бъде волята ти! “
След което смъква пръстена от ръката си, подава го на Елена и издава заповед две роти постоянна армия да пазят града от идващите башибозуци. Така, рискувайки своя живот, Елена Грънчарова избавя родната Оряховица от разгром, а жителите й от крах. “
Телеграма
Това обаче надалеч не е единствената сходна постъпка на Елена Грънчарова. През 1918 година тя е към този момент на 78 години, само че още пази непокорния си и непокорен темперамент. През гладните години на войната старата жена събира дами, чийто мъже са на фронта, и провеждат митинг в центъра на града с искане мъжете да се върнат от фронта, а на дамите и децата да се даде самун и храна.
Самата Елена изпраща депеша до ръководещите в София, в която излага посочените претенции. Ген. Александър Протогеров извършва настояванията най-малко в частта за обезпечаване на част от нужните хранителни артикули.
Посочените образци на българки героини, взели участие в битките за освобождението на родината наедно с мъжете, са единствено една дребна част от действително съществувалите в това смутно и рисково време. Те обаче демонстрират, че българските дами от края на 19-и век не са тези пасивни и покорни представителки на слабия пол, срамуващи се да вдигнат очи от земята, чийто живот минава сред равнищата, печката и тъкачния стан.
Показателни в това отношение са и многото национални песни за дами хайдутки и войводки. В годините, когато в някои елементи на Европа дамите към момента не смеят да повдигнат глас в отбрана на някакви свои права, в България дамите наедно с мъжете сграбчват пушките и вземат участие в кръвопролитни сражения за извоюване освобождението на своята татковина.
Всеки българин знае имената на водачите на въстанието, посочили сами себе си апостоли: Бенковски, Волов, Каблешков, Петлешков, Бобеков, поп Груйо и останалите, дали живота и кръвта си за българското избавление. Наред с тях през днешния ден са известни и имената на няколко дами, свързани с въстанието. Всеки знае името на Райкя Попгеоргиева, станала именита с името си Райна Княгиня.
Освен нея обаче десетки други българки воювали и рискували или жертвали живота си за българската независимост, през днешния ден са незнайни. Затова ще ви срещнем единствено с няколко от тези дами, за които може да се каже всичко друго, само че не и че са представителки на слабия пол. Със своето държание и дейности обаче те заемат почтено своето място паралелно с мъжете в редовете на Пантеона на българската национална горделивост и популярност, написа " Телеграф “.
Кочо
В одата си " Кочо “ Иван Вазов възпява подвига на " елементарния чизмар “ Кочо Честименски, който, откакто вижда безнадеждността на ситуацията в Батак, със личните си ръце убива децата, брачната половинка си и най-после себе си. Поетът е пропуснал да означи, че това прави и още един батачанин - Спас Гинев. Наред с тях обаче необяснимо за какво през днешния ден е незнайна постъпката на една жена и майка - Ана Козинарова от Клисура.
Заедно с мъжа си Никола тя взе участие интензивно в подготовката освен на въстанието, само че и в хода на самото въстание. Когато Клисура е нападната от башибозушките и черкезките орди на Тосун бей, а мъжът й умира на позицията при Зли дол, Ана събира в двора на къщата трите си по-големи деца момчета и стартира да им приказва, че в този момент ще стане нещо ужасно, само че те не трябва да се боят. Когато главорезите с извадени кървави ятагани нахлуват в прилежащата къща, Ана схваща, че времето най-накрая е пристигнало.
С пребледняло лице и обезумели очи тя събира към себе си рожбите си и се доближава до кладенеца в дворчето на къщата. Когато минути по-късно озверелите башибозуци разрушават вратата на дома на Козинарови, те застават стъписани на прага му. Пред очите им майката подвига едно по едно първо трите по-големи момчета - Иван, Цанко и Петър, а по-късно и дребното кърмаче и ги хвърля в зейналата тъмна пропаст на кладенеца.
След което, без да каже и дума, скача след тях. Постъпката на майката шокира даже и най-свирепите главорези, които, без да кажат и дума, със спуснати ятагани се обръщат и напущат къщата, без да я подложат на плячкосване. Днес домът на Ана и Никола Козинарови е част от Историческия музей в Клисура. Запазен е и историческият бунар.
Животопис
Друга малко известна през днешния ден героиня от Средногорското въстание е Мария Ганева от Карлово. Тя ушива знамето на панагюрските въстаници, с което е оповестено въстанието. След потушаването му с татко си е хваната и натикана в пандиза, където е подложена на жестоки гаври и изтезания. Умира 10 години след Освобождението.
Пряка участничка във въстанието е дъщерята на даскал Бачо Киро Петров - Ирина. Тя взе участие в четата на Цанко Дюстабанов. Успява да оцелее в сраженията и дочаква свободата. Разболява се от охтика и постоянно споделяла пред свои познати: " Защо не умрях в багра, а тука като куче! “
Омъжва се за сина на Филип Тотю - Тодор Тотев. Животът й с него обаче не е благополучен, защото Тодор последователно става върл алкохолик и по цели дни и нощи не се прибира при фамилията си. С ходатайството на Стамболов Тотев е назначен за полицейски пристав в Летница, само че след рухването на Стамболов от власт приставът е вкаран в пандиза.
Ирина е принудена сама да се грижи за сина им Филип, който скоро по-късно умира и тя остава сама. Разочарована от живота и от ориста си, през 1897 година дъщерята на Бачо Киро умира.
Знамена
Друга героиня от времето на Априлското въстание е Елена Грънчарова. Родена е в Горна Оряховица, само че откакто се омъжва за търновски търговец, е принудена да се реалокира в дома на мъжа си. Там й е наложено да посреща и да прислужва на турските бейове, с цел да върви търговията на брачна половинка й. Елена търпи това по-малко от година, след което напуща мъжа си и дома и се връща назад в бащиния си дом.
Поведение немислимо за една жена по това време. През 1869 година Елена се омъжва наново за Моско Грънчаров, чиито братя Сидер и Вичо са измежду най-активните революционери в Оряховица. Огънят на революцията се разгаря и в сърцето на Елена, която също се включва в подготовката и организирането на бъдещото въстание.
Заедно със сестрите си Вангели и Зафири и с братовчедка си Зойка четирите дами ушиват три флагове на Търновския революционен окръг. Едно от тези флагове става основно на окръга, употребява се от четата на Георги Измирлиев и Иван Семерджийчето, а по време на Освобождението в Търново с него са посрещани войските на ген. Гурко.
По-нататък знамето е обещано на българското опълчение и взе участие в най-кръвопролитните борби при Шипка, Шейново и Стара Загора.
Както е известно, в Търновския революционен окръг проведено въстание не съумява да избухне поради осъществено изменничество. Когато научава, че към Търново се доближават постоянна армия и башибозук, Елена Грънчарова подрежда да се бият камбаните на църквата " Св. Богородица “ в Горна Оряховица.
А самата тя потегля по улиците, крещейки на дамите: " Който е християнин, да излиза! Жени, спасете бащите и децата си! Спасете града си от опустошение! Да отидем в Търново при пашата! Да желаеме от него протекция, другояче всички сме изгубени “.
Събират се огромно голям брой дами, които, предвождани от Елена и майка й Пауна, се насочат към Търново. В местността Каменец те са посрещнати от войските на градоначалника Реуф паша. Тогава пред очите на бойците Елена изважда сабята на един от офицерите и я подава в ръцете на пашата с думите: " Ето ти сабя. Изколи ни всичките още тук, само че не изпращай черкези и роми да ни колят и грабят. “
Един от чаушите я блъска обратно с приклада на пушката, в отговор на което българката му изплющява една плесница. Присъстващият на срещата търновски архимандрит Стефан слисан пита: " Какво правиш, Елено? “ На което тя смело дава отговор: " Мене ме бият и аз удрям! “ Реуф паша е толкоз мощно впечатлен от смелостта на българката, че сторва темане от коня си и споделя: " Нека да бъде волята ти! “
След което смъква пръстена от ръката си, подава го на Елена и издава заповед две роти постоянна армия да пазят града от идващите башибозуци. Така, рискувайки своя живот, Елена Грънчарова избавя родната Оряховица от разгром, а жителите й от крах. “
Телеграма
Това обаче надалеч не е единствената сходна постъпка на Елена Грънчарова. През 1918 година тя е към този момент на 78 години, само че още пази непокорния си и непокорен темперамент. През гладните години на войната старата жена събира дами, чийто мъже са на фронта, и провеждат митинг в центъра на града с искане мъжете да се върнат от фронта, а на дамите и децата да се даде самун и храна.
Самата Елена изпраща депеша до ръководещите в София, в която излага посочените претенции. Ген. Александър Протогеров извършва настояванията най-малко в частта за обезпечаване на част от нужните хранителни артикули.
Посочените образци на българки героини, взели участие в битките за освобождението на родината наедно с мъжете, са единствено една дребна част от действително съществувалите в това смутно и рисково време. Те обаче демонстрират, че българските дами от края на 19-и век не са тези пасивни и покорни представителки на слабия пол, срамуващи се да вдигнат очи от земята, чийто живот минава сред равнищата, печката и тъкачния стан.
Показателни в това отношение са и многото национални песни за дами хайдутки и войводки. В годините, когато в някои елементи на Европа дамите към момента не смеят да повдигнат глас в отбрана на някакви свои права, в България дамите наедно с мъжете сграбчват пушките и вземат участие в кръвопролитни сражения за извоюване освобождението на своята татковина.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ