Предимства и недостатъци на една от най-демократичните конституции в Европа - Търновската
Преди 147 години, на 16 април 1879 година, в старопрестолния град Велико Търново е признат един от най-демократичните Основни закони на своето време - Търновската конституция. Документ, който слага основите на модерната българска държавност и обрисува образа на новосъздаденото Княжество България.
Конституцията е направена от Учредителното заседание, свикано в осъществяване на решенията на Берлинския конгрес , който възвръща българската държавност след съвсем петвековно османско господство. Сред водещите фигури в дебатите се открояват персони като Петко Каравелов и Драган Цанков, които пазят демократичния темперамент на бъдещия главен закон.
" Възраждане " желае нова Конституция
Ако групировката получи болшинство на едни нови предварителни парламентарни избори, ще инициира настояването си
Една от най-демократичните конституции в Европа
Търновската конституция вкарва правилата на разделяне на управляващите , национален суверенитет и подсигурява необятен кръг цивилен права и свободи. Тя открива конституционна монархия, в която президентът - князът, ръководи в границите на закона и с присъединяване на Народно заседание.
Депутати могат да бъдат всички лица от Княжеството (Царството), които се употребяват с цивилен и политически права, грамотни са и имат навършени 25 години . Народните представител съставляват в Народното събрание освен своите избраници, само че и целия народ. Предоставя им се цялостната независимост да гласоподават предлаганите закони и нормативни актове на Народното събрание съгласно личното си разбиране и съвест.
Особено впечатляващи за времето си са наредбите за независимост на словото, печата и събранията. В ера, в която доста европейски страни към момента лимитират сходни права, България прави поръчка а модерност и либералност.
Никой не може да държи сметка на депутатите за застъпените позиции в Народното събрание. За осъществени от тях прегрешения и закононарушения, които се санкционерат от престъпните закони, могат да бъдат съдени единствено по решение на Народното събрание. При потвърдена виновност депутатите не могат да бъдат затваряни пет дни до откриването на Народното събрание и от самото начало, до момента в който траят съвещанията му.
Ива Митева вижда юридически безпорядък в работата на Народно събрание с новата Конституция и остарял устав
Тя е изрично срещу образуването на държавно управление непременно
Търновската конституция пази неприкосновеността на личността и собствеността и основава юридически предпоставки за ускорено капиталистическо развиване . Забранява се разделянето на класи, както и непредвидените в закона санкции, конфискуването на парцели, робството. Постановява се началното обучение да бъде наложително и гратис, обезпечава се цялостна независимост на печата и словото, като само богослужебните книги подлежат на утвърждение от Светия синод. Дава се независимост на сдруженията при положение, че не са ориентирани против ползите на страната.
Търновската конституция има и свои дефекти . Тя дава необятни пълномощия на княза, които са причина за корист с властта и лишава от изборни права дамите, които са забележителна част от популацията на Княжеството. Народното събрание се избира с директни и секрети избори, в които вземат участие всички български жители от мъжки пол, навършили 21 години.
Първият български княз, Александър I Батенберг, поставя клетва точно върху този главен закон. Въпреки това, още в първите години след приемането ѝ се демонстрира напрежение сред демократичния дух на конституцията и устрема към по-силна изпълнителна власт. Това води до краткотрайното ѝ прекратяване през 1881 година, известно като режима на пълномощията.
Политически конфликти и резистентност
Конституционно откритият ред в Кнюжество България е неведнъж потъпкван. През 1881 година Конституцията е краткотрайно суспендирана (спряна) . През идващите десетилетия Търновската конституция се трансформира в сцена на политически спорове, само че и в поръчител за институционална непоклатимост. Тя оцелява през ръководството на Стефан Стамболов, през оповестяването на независимостта през 1908 година, както и в интервала на Фердинанд I.
През 1923 година е осъществен боен прелом, а след 19 май 1934 година дълги години страната се ръководи с наредби-закони при в действителност суспендирана конституция - при по този начин наречения безпартиен режим на Кимон Георгиев .
Дошлото на власт след Деветосептемврийския прелом от 1944 година държавно управление на Отечествения фронт афишира желанието си да възвърне Търновската конституция, само че това не е сторено. На 4 декември 1947 година Конституцията на Българското княжество е сменена с Конституция на Народна република България. През този интервал Търновската конституция е сменена от така наречен Димитровска конституция, бележеща началото на нов политически режим.
Отзвукът през днешния ден - близо 150 години по-късно
147 години по-късно Търновската конституция остава не просто исторически документ, а ориентир за полезностите, върху които е построена българската държавност. Нейният дух продължава да живее в настоящата Конституция на Република България, която също залага правилата на демокрацията, правовата страна и разделянето на управляващите. Доколко обаче разделянето на управляващите и духът на Основния закон остават главен увод за сегашните народни представители - въпросът остава противоречив.
На този декор обаче все по-често се слага въпросът до каква степен тези правила се съблюдават на процедура. Общественото съмнение към Народното събрание на България остава трайно високо - по последни данни към 9%, а обвиняванията в политически покупко-продажби, мафиотизирана страна, корупция, заобикаляне на закона и институционална неустойчивост не са необичайност, а даже в противен случай - постоянно тъпчене и жестоко неспазване на главните правила на Конституцията.
Така, близо 150 години след основаването на Търновската конституция, България продължава да се сблъсква с предизвикването не просто да има демократични правила, а да ги ползва поредно. Историята демонстрира, че силата на един Основен закон не се мери единствено в юмруците и обидите, които видяхме през живота на 51-ото Народно заседание, а в съблюдаване на главните правила, залегнали в Конституцията.
Както се споделя - вярата умира последна и в случай че не ние, то нашите деца, да бъдат очевидци на съблюдаване Конститута на Република България в името на народа, а не против него.
Обновена
С новата Конституция политическата бухалка е налице, скочиха следователите
Кадруването в правосъдната система трябвало да е от магистратите
Конституцията е направена от Учредителното заседание, свикано в осъществяване на решенията на Берлинския конгрес , който възвръща българската държавност след съвсем петвековно османско господство. Сред водещите фигури в дебатите се открояват персони като Петко Каравелов и Драган Цанков, които пазят демократичния темперамент на бъдещия главен закон.
" Възраждане " желае нова Конституция
Ако групировката получи болшинство на едни нови предварителни парламентарни избори, ще инициира настояването си
Една от най-демократичните конституции в Европа
Търновската конституция вкарва правилата на разделяне на управляващите , национален суверенитет и подсигурява необятен кръг цивилен права и свободи. Тя открива конституционна монархия, в която президентът - князът, ръководи в границите на закона и с присъединяване на Народно заседание.
Депутати могат да бъдат всички лица от Княжеството (Царството), които се употребяват с цивилен и политически права, грамотни са и имат навършени 25 години . Народните представител съставляват в Народното събрание освен своите избраници, само че и целия народ. Предоставя им се цялостната независимост да гласоподават предлаганите закони и нормативни актове на Народното събрание съгласно личното си разбиране и съвест.
Особено впечатляващи за времето си са наредбите за независимост на словото, печата и събранията. В ера, в която доста европейски страни към момента лимитират сходни права, България прави поръчка а модерност и либералност.
Никой не може да държи сметка на депутатите за застъпените позиции в Народното събрание. За осъществени от тях прегрешения и закононарушения, които се санкционерат от престъпните закони, могат да бъдат съдени единствено по решение на Народното събрание. При потвърдена виновност депутатите не могат да бъдат затваряни пет дни до откриването на Народното събрание и от самото начало, до момента в който траят съвещанията му.
Ива Митева вижда юридически безпорядък в работата на Народно събрание с новата Конституция и остарял устав
Тя е изрично срещу образуването на държавно управление непременно
Търновската конституция пази неприкосновеността на личността и собствеността и основава юридически предпоставки за ускорено капиталистическо развиване . Забранява се разделянето на класи, както и непредвидените в закона санкции, конфискуването на парцели, робството. Постановява се началното обучение да бъде наложително и гратис, обезпечава се цялостна независимост на печата и словото, като само богослужебните книги подлежат на утвърждение от Светия синод. Дава се независимост на сдруженията при положение, че не са ориентирани против ползите на страната.
Търновската конституция има и свои дефекти . Тя дава необятни пълномощия на княза, които са причина за корист с властта и лишава от изборни права дамите, които са забележителна част от популацията на Княжеството. Народното събрание се избира с директни и секрети избори, в които вземат участие всички български жители от мъжки пол, навършили 21 години.
Първият български княз, Александър I Батенберг, поставя клетва точно върху този главен закон. Въпреки това, още в първите години след приемането ѝ се демонстрира напрежение сред демократичния дух на конституцията и устрема към по-силна изпълнителна власт. Това води до краткотрайното ѝ прекратяване през 1881 година, известно като режима на пълномощията.
Политически конфликти и резистентност
Конституционно откритият ред в Кнюжество България е неведнъж потъпкван. През 1881 година Конституцията е краткотрайно суспендирана (спряна) . През идващите десетилетия Търновската конституция се трансформира в сцена на политически спорове, само че и в поръчител за институционална непоклатимост. Тя оцелява през ръководството на Стефан Стамболов, през оповестяването на независимостта през 1908 година, както и в интервала на Фердинанд I.
През 1923 година е осъществен боен прелом, а след 19 май 1934 година дълги години страната се ръководи с наредби-закони при в действителност суспендирана конституция - при по този начин наречения безпартиен режим на Кимон Георгиев .
Дошлото на власт след Деветосептемврийския прелом от 1944 година държавно управление на Отечествения фронт афишира желанието си да възвърне Търновската конституция, само че това не е сторено. На 4 декември 1947 година Конституцията на Българското княжество е сменена с Конституция на Народна република България. През този интервал Търновската конституция е сменена от така наречен Димитровска конституция, бележеща началото на нов политически режим.
Отзвукът през днешния ден - близо 150 години по-късно
147 години по-късно Търновската конституция остава не просто исторически документ, а ориентир за полезностите, върху които е построена българската държавност. Нейният дух продължава да живее в настоящата Конституция на Република България, която също залага правилата на демокрацията, правовата страна и разделянето на управляващите. Доколко обаче разделянето на управляващите и духът на Основния закон остават главен увод за сегашните народни представители - въпросът остава противоречив.
На този декор обаче все по-често се слага въпросът до каква степен тези правила се съблюдават на процедура. Общественото съмнение към Народното събрание на България остава трайно високо - по последни данни към 9%, а обвиняванията в политически покупко-продажби, мафиотизирана страна, корупция, заобикаляне на закона и институционална неустойчивост не са необичайност, а даже в противен случай - постоянно тъпчене и жестоко неспазване на главните правила на Конституцията.
Така, близо 150 години след основаването на Търновската конституция, България продължава да се сблъсква с предизвикването не просто да има демократични правила, а да ги ползва поредно. Историята демонстрира, че силата на един Основен закон не се мери единствено в юмруците и обидите, които видяхме през живота на 51-ото Народно заседание, а в съблюдаване на главните правила, залегнали в Конституцията.
Както се споделя - вярата умира последна и в случай че не ние, то нашите деца, да бъдат очевидци на съблюдаване Конститута на Република България в името на народа, а не против него.
Обновена С новата Конституция политическата бухалка е налице, скочиха следователите
Кадруването в правосъдната система трябвало да е от магистратите
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ