Преди 130 години на тази дата е роден Владимир Маяковски.Роден

Преди 130 години на тази дата е роден Владимир Маяковски.

Роден е в днешна Грузия (родното му градче Багдати се назовава гр. Маяковски от 1940 до 1990 г.). След гибелта на бащата, лесничей, фамилията се реалокира в Москва.

Там постъпва в болшевишката секта на Руската социалдемократическа партия, РСДРП(б) през 1908 г. Година по-късно е задържан за подривна активност. В затвора прописва поезия.

През 1911 г. стартира да учи в Московското учебно заведение по живопис, статуя и архитектура. През 1912 г. влиза в групата на кубофутуристите – изявите му с тях водят до изключване от учебното заведение. По това време се сближава с критика Осип Брик, става ухажор на жена му Лиля Брик и тримата живеят дружно от 1918 до 1925 година. След Октомврийската революция през 1917 г. става бележит представител на социалистическата литература, разгласява, пътува, издава литературни списания.

Самоубива се на 36 години.

Той е праволинеен войник за комунистическите идеали.

Основател на футуризма, пламнал в концепциите на революцията на своето време.

Творчеството му е изпълнено с драматизъм, жлъч, обществена сензитивност, възторг, прерастващ тук-там до истерична обсебеност.

Но като всеки същински бунтовник, замесен в стихията на своите непокорен пориви, и Маяковски не е подминат от пламенната всепоглъщаща обич. Любов, траяла даже и след неговата гибел.

Такава е любовта му към Татяна Яковлева. Среща я в Париж – изтънчена съветска емигрантка. Аристократка, израснала с творбите на Пушкин и Тютчев, тя не може да схване нито дума от нападателните стихове на младия стихотворец – бунтовник.

Татяна Яковлева и Владимир Маяковски Плаши я неудържимата му пристрастеност, сприхавият му темперамент.

Възторжените му думи, изпълнени с плам и пристрастеност, не я допират, не я трогват.

Сърцето ѝ остава хладно и равнодушно.

Влюбеният Владимир бледен. Върнал се в Москва самичък. Останало му единствено едно – вярата... Сърцето му потънало в тъга от несподелената обич. Мисълта за Татяна не го напускала нито за момент, споделя woman.bg.

Любовта му към нея родила едно от най-красивите му и вълшебни стихотворения " Писмо до Татяна Яковлева ".

Страстта му била толкоз пламенна, мощна и огромна, че той намерил удивителен метод, по който да ѝ я демонстрира – съвсем всекидневно, до сетния си мирис. Дори и по-късно... Татяна Яковлева Целият хонорар от поетичните си лекции, които той изнася в Париж, Маяковски внася в банка по сметката на известна парижка цветарска компания. Условието му е няколко пъти в седмицата компанията да доставя букети от най-красивите си и превъзходни цветя на Татяна Яковлева.

Парижката компания спазила ангажимента и точно изпълнявала напътствията на своя клиент.

От оня миг насетне, година след година, по няколко пъти в седмицата, на вратата на Татяна се появявал пощальон, прикрит зад големи фантастични букети, а измежду тях тихомълком надничала записка с единствената фраза: " От Маяковски ". Маяковски си отива от този свят едвам на 36 години. Отнема самичък живота си. Денят е 14 април, 1930 година Владимир Маяковски След вестта за гибелта му Татяна изпаднала в потрес. Тя била толкоз привикнала към неговото постоянно цветно „ навлизане “ в живота ѝ, че кончината му ѝ подействала като тежък удар.

Въпреки че не го виждала, тя чувствала наличието му в живота си съвсем всекидневно. И това ѝ доставяло наслада. Радост, че някой там я обича бясно и мисли за нея. Този някой обаче към този момент го нямало. Татяна съжалила, че не намерила опция да го види и да откликне на възприятията му.

Произведения

Владимир Маяковский: покруса, 1914

Облако в штанах („ Облак в гащи “), 1915

Флейта позвоночник („ Флейтата гръбнак “), 1916

Простое по какъв начин мычание („ Просто като блеене “), 1916

Война и мир („ Война и свят “), 1916

Человек („ Човекът “), 1918

Ода революции („ Ода за революцията “), 1918

Мистерия-буфф („ Мистерия-буф “), 1918

Левый марш („ Ляв марш “), 1919

150 000 000 („ 150 милиона “), 1920

Люблю („ Обичам “), 1922

Про это („ Относно това “), 1923

Лирика, 1923

Владимир Ильич Ленин, 1924

Париж, 1924-25

Афиш за премиерата на спектакъла „ Дървеница “ по пиесата на В.В. Маяковски. Художници Кукриникси и Александър Родченко. Постановка на Държавния спектакъл „ В. Мейерхолд “, 1929 година

Собранные сочинения, 1925 (4 тома)

Как делать стихи? („ Как се вършат стихове? “), 1926

Мое открытие Америки („ Моето разкриване на Америка “), 1926

Хорошо! („ Добре! “), 1927

Конь-огонь („ Кон-огън “), 1928

Клоп („ Дървеница “), 1929

Баня, 1930

Во весь голось („ С цялостен глас “), 1930