Няма нищо по-измамно от твърде очевидните факти ~ Шерлок ХОЛМС
Преди 128 години, на първи декември, шотландският публицист сър Артър Конан Дойл разгласява роман, в който за първи път основен воин e детектив Шерлок Холмс. Днес той е най-прочутият детектив на планетата, което може би частично се дължи на обстоятелството, че в разказите си Дойл разказва доста от методите на криминалистиката, които са били незнайни на полицията по това време. Чрез разказите си писателят дава на проверяващите органи чудесни хрумвания - като да вземем за пример събирането на фасове и пепел от цигари, идентифицирането на пишещи машини, разглеждането на мястото на престъплението през лупа и всевъзможен тип събиране на материални доказателства и осъществяване на огледи. Впоследствие служителите на реда възприемат необятно тези и други от методите, присъщи за Холмс и ги употребяват при следствието на закононарушения.
По специалност сър Артър Конан Дойл е офтамолог, на което може би се дължи и съвсем свърхестествената бдителност на героя му.
Ето някои от емблематичните изявления на гениалния детектив Шерлок Холмс, постоянно именуван „ синоним на наблюдателската заложба и гениална дедуктивност “ и неговия асистент доктор Уотсън:
Аз чета единствено престъпната хроника и скръбните новини. Те са най-поучителни.
Моя остаряла максима е, че като изключиш невъзможното, това, което остава, е истината, колкото и невероятна да наподобява.
Приветливостта на някои хора е по-смъртоносна и от изблиците на свирепост у приматите.
Женските очи споделят всичко, в случай че имаме вътрешен поглед да разбираем словата им.
Моля да не споменавате името ми във връзка със случая, защото искам да ме свързват единствено с закононарушения, чието откриване съставлява известна компликация. Да вървим, Уотсън!
Никога не предсказвам. Противен ми е този непоносим табиет, той вреди на способността да се мисли разумно.
Ти също виждаш, само че не умееш да забелязваш. Разликата сред едното и другото е ясна.
Именно, драги Уотсън. Вашата мисъл, колкото и да е дълбока, и на мен ми мина през разум.
Започвам да си мисля, Уотсън, че върша огромна неточност, като давам такива уточнения за методите си. Както знаеш, " Omne ignotum pro magnifico " - или преведено: " Всичко незнайно се счита за възвишено ". И в случай че не преставам да изпадам в откровения, има заплаха скромната ми известност да се провали.
Целият ми живот съставлява непрекъснато изпитание да избягам от скучното, сиво всекидневие.
Човек постоянно се нуждае от малко – парченце самун, глътка вода, топъл и изсъхнал заслон. И малко сигурност. Всичко останало е блян към доминация и власт.
Шерлок Холмс:
- Тогава отидохте до дома на свещеника, почакахте извън известно време и най-после се върнахте във вилата си.
- Откъде знаете?
- Проследих ви.
- Не забелязах никого.
- Точно по този начин става когато аз проследявам някого.
Проявил си извънредно неизменност в следствието си, Уотсън. В момента не мога да се сетя за нито една неточност, която да си пропуснал да направиш. В резултат на дейностите си съумя да вдигнеш паника на всички места и въпреки всичко нищо да не откриеш.
Никога не предсказвам. Сериозна неточност е човек да основава теории преди да има задоволително информация. Неусетно той стартира да извърта обстоятелствата, тъй че да дават отговор на теориите, а не теориите, с цел да дават отговор на обстоятелствата.
Колкото по-глупаво, явно и саморазбиращо се е нещо, толкоз повече внимание изисква. Очевидното постоянно е неистинно.
Всяко следствие изисква обстоятелства, а не митове, легенди и клюки. Успехът постоянно е извънредно придирчив.
Има хора, които като не имат други качества, майсторски изгарят в другите техните качества. И това им доставя наслаждение.
Всички смъртни са уязвими!
Човек, чиято гибел носи наслада на другите, сигурно приживе е бил страшилище.
Най-лесният метод да повярваш в преселението на душите, е като започнеш да изучаваш фамилните портрети.
Д-р. Уотсън:
Нищо не ми доставяше такова наслаждение, както опцията да следя Холмс и да се удивлявам на неговите бързи заключения, постоянно учредени на логиката...
- Нали не си ранен, Уотсън?! За Бога, кажи ми, че не си ранен!
Струваше си да ме ранят, струваше си да получа безброй рани, с цел да схвана каква лоялност и обич се криеха зад хладната маска. Бистрите му, безпощадни очи се замъглиха за момент и строгите му устни затрепериха. За пръв и единствен път зърнах освен великия разум, само че и огромното сърце. Всичките години на скромна, само че всеотдайна помощ доближиха върха си в този момент на признание...
Снимки ~ web.de, cameronmoviesandtv.wordpress.com
