Българският колоездачен съюз е създаден в Русе преди 120 години
Преди 120 години, на 16 август /3 август по остарял стил/ 1902 година, в Русе се събират осем мъже, с цел да сложат началото на Българския колоездачен съюз
Можем единствено да гадаем дали те са вярвали, че и век по-късно основаната от тях организация ще продължи да съществува. Но несъмнено е, че са били задоволително решителни и прозорливи, с цел да положат основите на един състезателен съюз по време, когато думата „ спорт “ е била съвсем незнайно разбиране, напомнят от Българската федерация по колоездене.
За футбол още никой не приказва, леката атлетика е непозната, баскетболът и волейболът чакат своето раждане в мъглявините на бъдещето. Единствено гимнастиците от „ Юнак “ към този момент имат своя стройна организация, чието състезание в хронологията на нашия спорт никой не може да оспорва.
ВЕКОВНИЯТ ПЪТ НА ДВЕ КОЛЕЛА
Създаването на Българския колоездачен съюз /БКС/ не става на празно място. Още 13 години преди този момент софиянци учредяват свое „ бициклетно сдружение “. Последват ги Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Сливен, Варна. Любопитно е, че в Пловдив главната маса поддръжници на „ машинките с колела “ са арменци и двамата пловдивски делегати на учредителния конгрес /от всичко осем/ са арменци – Кличиян и Гарабедян.
Стабилни са стъпките на колоездачния съюз още през цялото време. През 1909 година започва Обиколката на Витоша. Нито едно съревнование по какъвто и да е тип спорт у нас не може и отдалеко да се приближи до колосалните обичаи на това удивително 93-годишно знамение. Не на вятъра Обиколката на Витоша е единствената демонстрация в българския спорт, на която е отделено място във френската спортна енциклопедия. Има за какво: в целия свят на пръстите на едната ръка се броят колоездачните надпревари, родени преди Обиколката на Витоша и съществуващи и до момента! И по-сетнешните ръководители на БКС демонстрират неоспорим усет към модерното, към новото. Колкото и да е чудно за някои, в това отношение ние изпреварваме съвсем цяла Европа. Можем единствено да се гордеем със популярния факт, че когато през 1924 година потегля Обиколката на България, преди нас са единствено фамозният Тур дьо Франс /1903/, белгийската обиколка /190В/ и Джиро д’Италия /1909/. За сведение – Швейцария пристъпва към своето съревнование 9 години след нас, а фамозната испанска Вуелта – цели 11 години! Да не приказваме за колоездачни народи като холандци и датчани, които слагат началото на своите обиколки чак след Втората международна война /1948 и 1950/. Изключително хубавичко организация, основана от БКС, подплатена с обичта на хиляди към този най-мъжки спорт, провокира взривното му разпространяване. Още през 1905 година сдруженията /посегашному клубове/ са 27, а в навечерието на Балканската война към този момент са 74. През 30-те години броят им доближава 170 /!/, тогавашният основен редактор на в. „ Спорт “ Иван Селвелиев в огромна публикация назовава колоездачния спорт № 1 в България, а от Международния колоездачен съюз /чийто член БКС става през 1928 г./ валят поздравления и назовават страната ни колоездачна цитадела.
Можем единствено да гадаем дали те са вярвали, че и век по-късно основаната от тях организация ще продължи да съществува. Но несъмнено е, че са били задоволително решителни и прозорливи, с цел да положат основите на един състезателен съюз по време, когато думата „ спорт “ е била съвсем незнайно разбиране, напомнят от Българската федерация по колоездене.
За футбол още никой не приказва, леката атлетика е непозната, баскетболът и волейболът чакат своето раждане в мъглявините на бъдещето. Единствено гимнастиците от „ Юнак “ към този момент имат своя стройна организация, чието състезание в хронологията на нашия спорт никой не може да оспорва.
ВЕКОВНИЯТ ПЪТ НА ДВЕ КОЛЕЛА
Създаването на Българския колоездачен съюз /БКС/ не става на празно място. Още 13 години преди този момент софиянци учредяват свое „ бициклетно сдружение “. Последват ги Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Сливен, Варна. Любопитно е, че в Пловдив главната маса поддръжници на „ машинките с колела “ са арменци и двамата пловдивски делегати на учредителния конгрес /от всичко осем/ са арменци – Кличиян и Гарабедян.
Стабилни са стъпките на колоездачния съюз още през цялото време. През 1909 година започва Обиколката на Витоша. Нито едно съревнование по какъвто и да е тип спорт у нас не може и отдалеко да се приближи до колосалните обичаи на това удивително 93-годишно знамение. Не на вятъра Обиколката на Витоша е единствената демонстрация в българския спорт, на която е отделено място във френската спортна енциклопедия. Има за какво: в целия свят на пръстите на едната ръка се броят колоездачните надпревари, родени преди Обиколката на Витоша и съществуващи и до момента! И по-сетнешните ръководители на БКС демонстрират неоспорим усет към модерното, към новото. Колкото и да е чудно за някои, в това отношение ние изпреварваме съвсем цяла Европа. Можем единствено да се гордеем със популярния факт, че когато през 1924 година потегля Обиколката на България, преди нас са единствено фамозният Тур дьо Франс /1903/, белгийската обиколка /190В/ и Джиро д’Италия /1909/. За сведение – Швейцария пристъпва към своето съревнование 9 години след нас, а фамозната испанска Вуелта – цели 11 години! Да не приказваме за колоездачни народи като холандци и датчани, които слагат началото на своите обиколки чак след Втората международна война /1948 и 1950/. Изключително хубавичко организация, основана от БКС, подплатена с обичта на хиляди към този най-мъжки спорт, провокира взривното му разпространяване. Още през 1905 година сдруженията /посегашному клубове/ са 27, а в навечерието на Балканската война към този момент са 74. През 30-те години броят им доближава 170 /!/, тогавашният основен редактор на в. „ Спорт “ Иван Селвелиев в огромна публикация назовава колоездачния спорт № 1 в България, а от Международния колоездачен съюз /чийто член БКС става през 1928 г./ валят поздравления и назовават страната ни колоездачна цитадела.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




