Преди 119 години на днешната дата избухва Илинденско-Преображенското въстание – връхна

Преди 119 години на днешната дата избухва Илинденско-Преображенското въстание – връхна точка в национално-освободителната битка на македонските и тракийските българи, които след Освобождението остават отвън рамките на българската страна.

Началото е сложено на 2 август 1903 г.(20 юли по остарял стил). На тази дата Българската православна черква отбелязва Илинден, откъдето идва и неговото име.

Най-напред въстанието избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички обитаеми пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска каази (околии) са обхванати от протести и се причисляват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става завладяването на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.

На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Към него се причисляват и доста селища в региона на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Стига се до оповестяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. По образеца на Крушовската република в освободените селища се открива нова власт.

За размера на въоръжената битка и за жестокостите при потушаването на въстанието свидетелстват данните в Мемоара на ВМОРО. Според него в Македония и Одринско се водят 239 сражения, в които вземат участие 26 408 въстаници против 350 000 постоянни бойци и башибозук. Опожарени са 205 села, напълно разрушени 12 440 къщи, избити 4694 души, оставени без заслон 70 835 души, а други 30 000 са принудени да изоставен родните си места и да търсят избавление в България.