Преди 115 години, на 22 септември 1908 г. България отхвърля

Преди 115 години, на 22 септември 1908 година България отхвърля статута на княжество - васал на Османската империя и афишира своята Независимост. Княз Фердинанд I приема купата цар на българите. С този акт българската страна отхвърля политическата и финансовата си взаимозависимост от Османската империя, наложена ѝ от огромните европейски страни с Берлинския контракт.

22 септември е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година По време на социализма Денят на независимостта е считан за царски празник и не е празнуван.

Въпреки, че датата е извънредно значима за нашата история, тя продължава да бъде неглижирана. Вероятно, тъй като Независимостта е неуместна. Тя пречи на огромните страни да управляват по-малките, на политиците - да упражняват властта си върху жителите, ненапълно пречи и на жителите, които желаят да живеят в блажено незнание, без да носят отговорност за изборите, които вършат.

Независимост е една от най- постоянно използваните от политиците ни, думи, през последните месеци. Всеки от тях обаче влага друго наличие в нея. За някои независимостта е да заровим главите си в пясъка и да се вършим, че не знаем, че на няколкостотин километра от нас бушува война. За други самостоятелност значи да напуснем Европа.

Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развиване на страната и лимитира опциите ѝ в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и обрича развиването на българското вътрешно произвеждане. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България напъните на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на самостоятелност.