Да пазим свободолюбието, дързостта, силната воля и дух! Честит ден на независимостта
Преди 115 години, на 22 септември 1908 година България отхвърля статута на княжество - васал на Османската империя и афишира своята Независимост. Княз Фердинанд I приема купата цар на българите. С този акт българската страна отхвърля политическата и финансовата си взаимозависимост от Османската империя, наложена ѝ от огромните европейски страни с Берлинския контракт.
22 септември е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година По време на социализма Денят на независимостта е считан за царски празник и не е празнуван.
Въпреки, че датата е извънредно значима за нашата история, тя продължава да бъде неглижирана. Вероятно, тъй като Независимостта е неуместна. Тя пречи на огромните страни да управляват по-малките, на политиците - да упражняват властта си върху жителите, ненапълно пречи и на жителите, които желаят да живеят в блажено незнание, без да носят отговорност за изборите, които вършат.
Независимост е една от най- постоянно използваните от политиците ни, думи, през последните месеци. Всеки от тях обаче влага друго наличие в нея. За някои независимостта е да заровим главите си в пясъка и да се вършим, че не знаем, че на няколкостотин километра от нас бушува война. За други самостоятелност значи да напуснем Европа.
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развиване на страната и лимитира опциите ѝ в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и обрича развиването на българското вътрешно произвеждане. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България напъните на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на самостоятелност.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 година Тогава вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците правят прелом, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов употребява момента и конфискува жп-линията. В нощта против 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата " Хан-Крум " край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и Фердинанд I поемат към Търново, където би трябвало да разгласят Независимостта на България. Царският трен, в който пътуват държавниците, обаче прави отмора по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си слагат българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която споделя за тази паметна нощ.
Независимостта на България е оповестена тържествено на 22 септември 1908 в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново със специфичен манифест, а княз Фердинанд I приема купата цар на българите. Учредява се възпоменателен орден по този мотив.
Паметникът на Независимостта е първият и единствен към този момент, отдаден на това историческо събитие, издигнат със скромните парични дарения на хиляди българи.
Да пазим свободолюбието, дързостта, мощната воля и дух, завещани ни от историята.
Честит празник, българи!
22 септември е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година По време на социализма Денят на независимостта е считан за царски празник и не е празнуван.
Въпреки, че датата е извънредно значима за нашата история, тя продължава да бъде неглижирана. Вероятно, тъй като Независимостта е неуместна. Тя пречи на огромните страни да управляват по-малките, на политиците - да упражняват властта си върху жителите, ненапълно пречи и на жителите, които желаят да живеят в блажено незнание, без да носят отговорност за изборите, които вършат.
Независимост е една от най- постоянно използваните от политиците ни, думи, през последните месеци. Всеки от тях обаче влага друго наличие в нея. За някои независимостта е да заровим главите си в пясъка и да се вършим, че не знаем, че на няколкостотин километра от нас бушува война. За други самостоятелност значи да напуснем Европа.
Берлинският контракт от 1878 година дефинира Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развиване на страната и лимитира опциите ѝ в интернационалните връзки. Мирните съглашения задължават българското княжество да се преценява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който постанова преференциален импорт на европейските промишлени артикули и обрича развиването на българското вътрешно произвеждане. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България напъните на българския политически хайлайф се насочват към оповестяване на самостоятелност.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 година Тогава вниманието на Великите сили е ориентирано към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците правят прелом, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов употребява момента и конфискува жп-линията. В нощта против 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата " Хан-Крум " край Русе. Оттам цялото българско държавно управление и Фердинанд I поемат към Търново, където би трябвало да разгласят Независимостта на България. Царският трен, в който пътуват държавниците, обаче прави отмора по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си слагат българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която споделя за тази паметна нощ.
Независимостта на България е оповестена тържествено на 22 септември 1908 в църквата " Св. Четиридесет мъченици " в Търново със специфичен манифест, а княз Фердинанд I приема купата цар на българите. Учредява се възпоменателен орден по този мотив.
Паметникът на Независимостта е първият и единствен към този момент, отдаден на това историческо събитие, издигнат със скромните парични дарения на хиляди българи.
Да пазим свободолюбието, дързостта, мощната воля и дух, завещани ни от историята.
Честит празник, българи!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ