Честит Ден на независимостта! И не се снишавайте!
Преди 114 години, на 22 септември 1908 година България отхвърля статута на княжество - васал на Османската империя и афишира своята Независимост. Княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. С този акт българската страна отхвърля политическата и финансовата си взаимозависимост от Османската империя, наложена ѝ от огромните европейски страни с Берлинския контракт.
Прочетете още
22 септември е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година По време на социализма Денят на независимостта е считан за царски празник и не е празнуван.
Въпреки, че датата е извънредно значима за нашата история, тя продължава да бъде неглижирана. Вероятно, тъй като Независимостта е неуместна. Тя пречи на огромните страни да управляват по -малките, на политиците - да упражняват властта си върху жителите, ненапълно пречи и на жителите, които желаят да живеят в блажено незнание, без да носят отговорност за изборите, които вършат.
Независимост е една от най- постоянно използваните от политиците ни, думи, през последните месеци. Всеки от тях обаче влага друго наличие в нея. За някои независимостта е да заровим главите си в пясъка и да се вършим, че не знаем, че на 500 километра от нас бушува война. За други самостоятелност значи да заменяем свободата си против обещания за на ниска цена газ. За трети самостоятелност е да напуснем Европа.
Но до момента в който родните политици жонглират с сменените понятия, независимостта на милиони хора - украинци и руснаци е сложена под въпрос. В Русия съпротивата против смазващата власт и задушаващия надзор като че ли е изцяло изчезнала. В Украйна се борят за свободата си. Макар и недиректна, не по-малка е опасността за България. С президент, коленичил в краката на съветския дипломат, с министри, молещи се за благоволението на " Газпром ", със служби, пробити от петоколоници, този празник може и да отпадне от календара.
Всъщност снишавайки се пред тв приемниците и компютрите, оправдавайки агресора, правейки се, че не виждаме избитите хора, децата, раздрани от снаряди, изнасилените дами, разрушените градове, милионите бежанци, ние не отстояваме независимостта си, а я губим. Заедно с човещината и достолепието, присъщи на цивилиованите общества, в които имаме искания да живеем.
" Ако желаете картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там вечно ", споделя Оруел в 1984.
Сюжет, който никой от нас не вярваше, че ще види. Но се случи. Помислете върху това на днешния празник.
Прочетете още
22 септември е разгласен за формален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година По време на социализма Денят на независимостта е считан за царски празник и не е празнуван.
Въпреки, че датата е извънредно значима за нашата история, тя продължава да бъде неглижирана. Вероятно, тъй като Независимостта е неуместна. Тя пречи на огромните страни да управляват по -малките, на политиците - да упражняват властта си върху жителите, ненапълно пречи и на жителите, които желаят да живеят в блажено незнание, без да носят отговорност за изборите, които вършат.
Независимост е една от най- постоянно използваните от политиците ни, думи, през последните месеци. Всеки от тях обаче влага друго наличие в нея. За някои независимостта е да заровим главите си в пясъка и да се вършим, че не знаем, че на 500 километра от нас бушува война. За други самостоятелност значи да заменяем свободата си против обещания за на ниска цена газ. За трети самостоятелност е да напуснем Европа.
Но до момента в който родните политици жонглират с сменените понятия, независимостта на милиони хора - украинци и руснаци е сложена под въпрос. В Русия съпротивата против смазващата власт и задушаващия надзор като че ли е изцяло изчезнала. В Украйна се борят за свободата си. Макар и недиректна, не по-малка е опасността за България. С президент, коленичил в краката на съветския дипломат, с министри, молещи се за благоволението на " Газпром ", със служби, пробити от петоколоници, този празник може и да отпадне от календара.
Всъщност снишавайки се пред тв приемниците и компютрите, оправдавайки агресора, правейки се, че не виждаме избитите хора, децата, раздрани от снаряди, изнасилените дами, разрушените градове, милионите бежанци, ние не отстояваме независимостта си, а я губим. Заедно с човещината и достолепието, присъщи на цивилиованите общества, в които имаме искания да живеем.
" Ако желаете картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там вечно ", споделя Оруел в 1984.
Сюжет, който никой от нас не вярваше, че ще види. Но се случи. Помислете върху това на днешния празник.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ