Преди 110 години, на 7 октомври 1913 г., американският индустриалец

...
Преди 110 години, на 7 октомври 1913 г., американският индустриалец
Коментари Харесай

Как Хенри Форд направи колите масови

Преди 110 години, на 7 октомври 1913 година, американският фабрикант Хенри Форд вкарва първата движеща се поточна линия в своя авто цех в Хайланд Парк.

Той е бил " заставен " да го сътвори поради големият интерес към неговия Ford Model T. Първият образец излиза от завода през 1908 година Благодарение на ниската си цена става бестселър и заводът не смогва да бълва задоволително коли. Серийно е въведен от Ford на поточната линия на 1 декември 1913 година

Независимо дали е правилно, че новият индустриален способ е въодушевен от линията за разфасоване в месарска касапница в Чикаго, приложението му в автомобилната промишленост е революционно.

Преди първата поточна линия на Форд времето, належащо за построяването на един автомобил, се мери в дни или в най-хубавия случай в часове, сглобяването на емблематичния модел Т след модернизиране на индустриалния развой лишава към този момент към два часа и половина.

Всеки служащ на поточната линия отговарял за една задача (понякога две), като да вземем за пример инсталиране на съответен съставен елемент, и по-късно автомобилът се придвижва по линията до идната станция, където нова група от служащи прави идната стъпка по сглобяването на колата.

Система от макари, която по-късно се трансформира във верижен механизъм, в началото задвижвала линията.

Използването на взаимозаменяеми елементи и тясноспециализирани служащи трансформира автомобилната промишленост, позволявайки всеобщото произвеждане на коли с мащаб и скорост, невиждани до момента.

Процесът прави допустимо построяването на една кола Model T за деветдесет минути. След въвеждането на поточната линия цената на този " Форд " пада от 825 $ през 1908 година на 260 $ през 1925 година!  Тази сума е изкарвана приблизително от служащ в завода на компанията единствено за един месец.

През 1914 година Форд към този момент създава повече коли от всички останали американски автомобилни производители, взети дружно. Скоро неговият метод на сглобяване на коли се популяризира в целия свят.

Търсенето на коли Ford T пораства лавинообразно и производството се уголемява. Ако през 1909 година са направени 17 771 автомобила, през 1913 година те към този момент са 202 667. През 1916 година производството надвишава половин милион - 501 462 бройки, а 1923-а е в действителност рекордна година - 1 817 891 автомобила.

Ето за какво не е изненадващо, че с помощта на Model T Хенри Форд стана един от най-богатите хора в Съединени американски щати.

След триумфа на този модел Хенри Форд удвоява заплатите, вкарва 40-часова работна седмица и разрешава на цветнокожи мениджъри да ръководят бели служащи.

Всъщност концепцията за нарастване на заплатите идва от Джеймс Дж. Кузенс, шеф на първата фабрика на Форд и по-късно кмет на Детройт. И задачата му не е била да съсипе притежателя, а да го избави от опустошение.

Първата в света конвейерна лента за произвеждане на коли непрекъснато серпантина наложително не тъй като се разваляла, а заради текучеството на личния състав. Условията на работа били тежки. 8 от 9 нови служащи не издържали на монотонната работа от 9 часа дневно при ужасяващ звук.

По-голямата част от тези служащи били имигранти от Европа, които не знаели езика и законите на Съединени американски щати, пиели на работното място и не спазвали дисциплината.
Затова и Форд прави зашеметяващи промени.

Дневната заплата нараства от 2,34 на 5 $. " Не, не, това не е заплата, това е " дял в облагата ", поправя Форд публицистите. Работната седмица пък е лимитирана до 40 часа.

Цветнокожите чиновници пък получили съвсем равни права с белите. Във фабриката имало даже чернокожи мениджъри, които имали правото да уволняват бели подчинени.

След оповестяването на тези условия тълпи от хора обсадили фабриката, настоявайки да бъдат наети, и даже се пробвали да я щурмуват. В студа тълпата от искащи да работят във фабриката била разпръсната с водни оръдия.

Хенри Форд обаче претендирал в подмяна много от служащите, като правилото " Не пийте, не пушете даже вкъщи. "

Работниците трябвало познават езика и американските закони, както и да не се развеждат. Във фабриката е намерено учебно заведение, където новодошлите били обучавани на британски и принудени да запомнят главните разпореждания на американските закони. След дипломирането те прекосявали през самобитен обред. Бившите имигранти влизали във фабриката в национални носии и излизали, облечени в работни костюми, държейки американски флагове.

Хенри даже основава нещо като частна морална полиция. Неговите шпиони държали под око служащите даже в извънработно време и имали право да обискират домовете им. Ако се установяло, че в жилището има алкохол и цигари, се ползвали наказания - връщане към остарялата дневна ставка и отнемане от награда. При наново нарушение служащият бил уволняван.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР