Преди 110 г. на 12 декември е роден Франк Синатра
Преди 110 години, на 12 декември 1915 година, в Хобокен, щата Ню Джърси, се ражда Франк Синатра – актьорът, който не просто трансформира известната музика, а задава стандарта за това какво значи да си звезда през ХХ век. Повече от артист, повече от артист, Синатра се трансформира в културен феномен , чието въздействие се усеща и през днешния ден – в музиката, киното и самата концепция за артистична харизма.
Франк Синатра израства в семейство на италиански имигранти и стартира кариерата си през 30-те години като вокалист в бигбенд обединения , в това число оркестъра на Томи Дорси. Именно там той оформя присъщия си жанр – гладко фразиране, акуратен надзор на дъха и прочувствено описване посредством песента. През 40-те години към този момент е независима сензация, кумир на милиони почитатели , а нервността към концертите му е измежду първите прояви на модерната попкултурна популярност.
Кариерата му обаче не е лишена от спадове. В началото на 50-те Синатра изпада в креативна и персонална рецесия, губи контракти и известност. Завръщането му идва с киното. Ролята му в „ Оттук до вечността “ (1953) му носи „ Оскар “ за поддържаща мъжка роля и рестартира кариерата му както в Холивуд, по този начин и в музиката. Следват години, считани за златен интервал – албумите за Capitol Records, измежду които „ In the Wee Small Hours “, „ Songs for Swingin’ Lovers! “ и „ Only the Lonely “, през днешния ден са канон в историята на известната музика.
През 60-те Франк Синатра към този момент е институция. Той основава личен лейбъл – Reprise Records, събира към себе си именитата Rat Pack дружно с Дийн Мартин и Сами Дейвис Джуниър и се трансформира в знак на елегантния, убеден мъжки облик. Песни като „ My Way “, „ Strangers in the Night “ и „ Fly Me to the Moon “ надвишават жанровите рамки и се трансформират в универсални културни маркери.
Паралелно с артистичната си кариера, Синатра е дейна и спорна социална фигура . Връзките му с политици, в това число с президент Джон Кенеди, както и хипотетичните му контакти с мафията, постоянно попадат във фокуса на медиите. Самият той в никакъв случай не съумява изцяло да избяга от тези сенки, само че и не разрешава те да засенчат приноса му към изкуството.
Франк Синатра умира през 1998 година, само че наследството му остава живо. Албумите му не престават да се преиздават, песните му звучат във филми, сериали и реклами, а младите реализатори постоянно го показват като ентусиазъм.
Десетилетия след гибелта му и 110 години след рождението му, „ Гласът “ остава пример – за жанр, за интерпретация и за онази мъчно уловима магия, която трансформира положителния реализатор в легенда.
