България празнува Деня на Независимостта
Преди 109 години, на 22 септември 1908 година във Велико Търново с манифест - княз Фердинанд афишира независимостта. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Велико Търново е център на тържествата.
Димитър Главчев - ръководител на Народното събрание: Обявяването на независимостта и нейното признание са образец за това по какъв начин при ясно дефинирани цели и единодушие сред институции, политици и дипломати националната идея може да бъде предпазена, без значение от външнополитическите условия. Днес България е част от един политически и стопански съюз на страни, гарантиращ непоклатимост и разцвет. След месеци в България ще се дефинира политиката на Евросъюза. Имаме късмет страната ни да взе участие интензивно в тези процеси и да работи за реализирането на националните цели. Сигурен съм, че дружно ще успеемИлияна Йотова, вицепрезидент на Р България: Денят на българската самостоятелност е празник. Но независимостта слага актуалните български държавници пред същинско тестване - да освободим всеки български жител от зависимостта на бедността, от грижата за качествено обучение и опазване на здравето, от тъгата по напускащите татковина наши деца.
Днешният празник е обвързван с един от най-важните и красиви документи в историята на българската държавност - Манифестът, с който княз Фердинанд афишира независимостта на България. Именно след прочитането на този документ Фердинанд става цар на българите.
За символиката на Манифеста и неговата направа, споделя репортажът на Айше Сали.
Толкова значим, колкото и хубав. Манифестът, направен в духа на средновековните златопечатни грамоти, е индикативен за смисъла, което страната отдава на своите документи.
Дарина Билярска, специалист в ДА " Архиви ": Буквите са със златно покритие, има остарели плетеници, които са с флорални детайли, които доста наподобяват тогавашните текстове. И това е концепцията - да се показва последователност сред остарялото Българско царство и в този момент оповестеното след 1908 година Царство България.
Художественият план на Манифеста е поръчан едвам откакто Независимостта е приета от Великите сили. Струва скъпо за своето време или 6000 златни лв.. Впечатляващите изображения с значимите дати от нашата история и печатите на 8 настоящи министерства са дело на художника Хралапми Тачев.
А създател на думите, след които Третото българското царство става равноправно на другите европейски нации - министър-председателят Александър Малинов. В черновата на текста личат и поправките на цар Фердинад.
Дарина Билярска, специалист в ДА " Архиви " : Една подготовка от концепцията за освобождението на България посредством Освободителната война, присъединението на двете елементи с акта на Съединението, с цел да се стигне до прослава на историята и възхвалата на традициите на Българското царство, което би трябвало да бъде без значение.
Вълнуващ е моментът, в който владетелят вижда за първи път Манифеста.
Дарина Билярска, специалист в ДА " Архиви " : Правителството взема решение да изненада цар Фединанд, отивайки на посещаване при него в Царска Бистрица и нормално към връх Мусала. Когато стигат на върха, това тук е извънредно мощно и прочувствено, се изважда сандъчето с Манифеста и върху един гранитен камък се разстила този Манифест и негово величество поставя подписа си, дружно с министрите, горе високо в планината.
Днес документът се съхранява в Централния държавен списък и рядко се демонстрира пред жители.
" Сребърната Конституция "
Приемането на нова българска Конституция през 1911 година е една от значимите промени след оповестяването на Независимостта. Документът е прочут с името " Сребърна Конституция ". За да бъдат утвърдени поправките в нея, е свикано Петото Велико национално заседание.
Сред най-важните промени е замяната на думите княз и княжество с цар и царство. Владетелят получава пълномощието да подписва независимо интернационалните контракти.
Обковът на " Сребърната Конституция " е висока проба сребро, с инкрустация на скъпоценни камъни и позлатен герб на Царство България. Той е направен в Берлин, а текстовете са изписани от известения столичен калиграф Димитър Перфанов. На последните страници са подписите на всички депутати, взели участие в гласуването на Конституцията на Царство България.
Димитър Главчев - ръководител на Народното събрание: Обявяването на независимостта и нейното признание са образец за това по какъв начин при ясно дефинирани цели и единодушие сред институции, политици и дипломати националната идея може да бъде предпазена, без значение от външнополитическите условия. Днес България е част от един политически и стопански съюз на страни, гарантиращ непоклатимост и разцвет. След месеци в България ще се дефинира политиката на Евросъюза. Имаме късмет страната ни да взе участие интензивно в тези процеси и да работи за реализирането на националните цели. Сигурен съм, че дружно ще успеемИлияна Йотова, вицепрезидент на Р България: Денят на българската самостоятелност е празник. Но независимостта слага актуалните български държавници пред същинско тестване - да освободим всеки български жител от зависимостта на бедността, от грижата за качествено обучение и опазване на здравето, от тъгата по напускащите татковина наши деца.
Днешният празник е обвързван с един от най-важните и красиви документи в историята на българската държавност - Манифестът, с който княз Фердинанд афишира независимостта на България. Именно след прочитането на този документ Фердинанд става цар на българите.
За символиката на Манифеста и неговата направа, споделя репортажът на Айше Сали.
Толкова значим, колкото и хубав. Манифестът, направен в духа на средновековните златопечатни грамоти, е индикативен за смисъла, което страната отдава на своите документи.
Дарина Билярска, специалист в ДА " Архиви ": Буквите са със златно покритие, има остарели плетеници, които са с флорални детайли, които доста наподобяват тогавашните текстове. И това е концепцията - да се показва последователност сред остарялото Българско царство и в този момент оповестеното след 1908 година Царство България.
Художественият план на Манифеста е поръчан едвам откакто Независимостта е приета от Великите сили. Струва скъпо за своето време или 6000 златни лв.. Впечатляващите изображения с значимите дати от нашата история и печатите на 8 настоящи министерства са дело на художника Хралапми Тачев.
А създател на думите, след които Третото българското царство става равноправно на другите европейски нации - министър-председателят Александър Малинов. В черновата на текста личат и поправките на цар Фердинад.
Дарина Билярска, специалист в ДА " Архиви " : Една подготовка от концепцията за освобождението на България посредством Освободителната война, присъединението на двете елементи с акта на Съединението, с цел да се стигне до прослава на историята и възхвалата на традициите на Българското царство, което би трябвало да бъде без значение.
Вълнуващ е моментът, в който владетелят вижда за първи път Манифеста.
Дарина Билярска, специалист в ДА " Архиви " : Правителството взема решение да изненада цар Фединанд, отивайки на посещаване при него в Царска Бистрица и нормално към връх Мусала. Когато стигат на върха, това тук е извънредно мощно и прочувствено, се изважда сандъчето с Манифеста и върху един гранитен камък се разстила този Манифест и негово величество поставя подписа си, дружно с министрите, горе високо в планината.
Днес документът се съхранява в Централния държавен списък и рядко се демонстрира пред жители.
" Сребърната Конституция "
Приемането на нова българска Конституция през 1911 година е една от значимите промени след оповестяването на Независимостта. Документът е прочут с името " Сребърна Конституция ". За да бъдат утвърдени поправките в нея, е свикано Петото Велико национално заседание.
Сред най-важните промени е замяната на думите княз и княжество с цар и царство. Владетелят получава пълномощието да подписва независимо интернационалните контракти.
Обковът на " Сребърната Конституция " е висока проба сребро, с инкрустация на скъпоценни камъни и позлатен герб на Царство България. Той е направен в Берлин, а текстовете са изписани от известения столичен калиграф Димитър Перфанов. На последните страници са подписите на всички депутати, взели участие в гласуването на Конституцията на Царство България.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ