Конституционният съд не може да си позволи да остане без

Конституционният съд не може да си разреши да остане без позиция, когато в обществото се слагат въпроси по отношение на неговата самостоятелност и публичното доверие към институцията.

Тази позиция изрази пред БНР политологът и програмен шеф на Българския институт за правни начинания Теодор Славев, който в предаването „ Преди всички “ разяснява появилата се информация за полети на водача на ДПС-НН Делян Пеевски дружно с конституционния арбитър Десислава Атанасова.

Очаквания за реакция от Конституционния съд

 

„ Би могло и аз чакам и останалите членове на тази институция да разясняват и обществено абсурда. Ако той се удостовери, вероятните изходи са два и двата няма да свършат добре за институциите. Става въпрос или за доверие към Конститионния съд или за доверието към Министерство на вътрешните работи. На този стадий от това, което ние като политически сериал гледаме сега с разнообразни епизоди, които се надграждат, се оказва, че Десислава Атанасова пътува с два паспорта, вторият – персоналният си, гражданският, го е унищожила “, уточни Славев.

По думите му самият факт, че Десислава Атанасова се е възползвала от законова привилегия, която опонира на нормативната уредба, е задоволително съображение тя да подаде оставка. Според него сходно държание е индикация за корист със служебното състояние.

„ Това за мен е задоволителен факт. Ние доста сме си занижили стандартите в България към дължимото обществено държание на хора, които заемат тези позиции, които са обраснали с всевъзможни привилегии и които новите ръководещи пристигнаха сякаш с концепцията, че ще бъдат лимитирани и отстранени, само че това не се случва. Да забележим по какъв начин ще се развие този случай “.

Критики към избора на Десислава Атанасова

 

Според Теодор Славев Десислава Атанасова още при избора си не е имала нужните качества за поста парламентарен арбитър. Той е безапелационен, че самата процедура по избора е била съществено компрометирана.

„ Процедурата е компрометирана – по този начин, както множеството от процедури, които Народното събрание правише през всички тези години, тъй като тя не дава отговор на съществени стандарти и критерии, които ние повтаряме към този момент 15 години. Това е да има конкуренция, самостоятелна инспекция на качествата на претендентите, да има почтено съревнование, да няма предварителна сделка и настройка, че се търси най-подходящият човек, оптимално да се отвори ветрилото към номинации, което с последните промени в Закона за правосъдната власт беше лимитирано. Такава е обстановката и с настоящия избор на антикорупционната комисия. Врътим се в обаян кръг и тези процедури и назначения създават този политически брак “.

Процедурата за новата КПК поражда подозрения

 

В коментара си Славев засегна и избора на новата Комисия за противопоставяне на корупцията (КПК). По думите му за първи път съставът ѝ ще бъде избран посредством квотно номиниране от пет разнообразни институции.

„ За първи път имаме комисия, която ще бъде определена на квотен принцип от 5 други институции, които предлагат. За мен процедурата страда от ужасно доста пороци и тя в действителност не обезпечава тези критерии – липсва конкуренция, институциите предлагат единствено по един претендент “.

Според него антикорупционната комисия има прекомерно значима роля, с цел да бъде определена посредством официална процедура, без действително състезание сред претендентите.

„ В момента обаче ние имаме съкратени периоди, слаба конкуренция, лимитирана гласност. Това за мен създава подозрения, още преди комисията да е почнала работа “.

Комисията започва с недостиг на доверие

 

Политологът счита, че още преди началото на работата си новият орган е подложен в неподходяща позиция поради метода, по който протича изборът.

„ Започва с невисок старт още на равнище процедура в Народното събрание. На процедура липсва каквато и да е конкуренция. Опозицията заспа и тя “, означи Славев.

Правителството и неизпълнените публични упования

 

В умозаключение Теодор Славев насочи рецензия и към работата на държавното управление, което съгласно него последователно губи в началото извоюваното публично доверие.

„ Този кабинет освен във връзка с правосъдната промяна и битка с корупцията, е кабинет на отсрочените упования. Те пристигнаха с огромен публичен задатък на доверие, който започнаха да харчат доста бързо. Първите два месеца бих споделил, че демонстрират мощна поръчка, само че тя остава единствено до такава степен – до поръчки. В последна сметка в политиката упованията са запас, само че имат и период на валидност. Ако няма някакви резултати, които естествено, че има нужда от време, с цел да се развият – няма по какъв начин да стане с магическа пръчка или за един ден, само че аз още веднъж споделям – има индикации и във връзка с бюджета, във връзка с назначенията, които вършат – тази реанимация на фрагменти, свързани с ГЕРБ и Движение за права и свободи и в опазването на здравето, и в автомагистрали, и във ВиК холдинга, в това число на равнище за министри, не са положителни сигнали, че се скъсва с модела “.

Институционалният метод е основен за доверието

 

Според Славев държавното управление печели социална поддръжка, когато слага на дневен ред тематики, които дълго време са били недосегаеми, в това число хипотетични случаи на корупция, свързани с Бойко Борисов и други представители на висшите етажи на властта.

В същото време той предизвести, че доверието ще стартира да понижава, в случай че сходни случаи се употребяват главно като политически инструмент, вместо да бъдат обсъждани посредством самостоятелни институционални процедури, които да доведат до обективно следствие и в последна сметка да приключат с финален правосъден акт.

Още вести четете в: България, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News