Българската подводница: Ще имаме ли нов плавателен съд
Преди 105 години у нас е сложено началото на българското подводно корабоплаване. Според формалния немски военноморски указател по това време единствено още 9 страни разполагат с подводници. Така по време на Първата международна война страната ни става една от дребното в света, които имат собствен подводен флот.
В пристанището на Евксиноград през 1916 година за първи път е вдигнат българския байрак на подводницата УБ едно осем. Тогава лодката, създадена в Германия, излиза на първото си корабоплаване във Варненския залив, а на борда са принцовете Борис и Кирил. Командир е лейтенант Никола Тодоров, а асистент пълководец - мичман първи сан Иван Вариклечков, предстоящ пълководец на флота.
През идващите месеци подводницата извършва десетки бойни походи и става опасност за плаващите наоколо до нашите крайбрежия противников кораби.
" Aко преди 105 години придобиването на подводниците е било във връзка присъединяване на България във войната и подводниците сполучливо са изтласкали вражеските кораби и са предотвратили бомбандирането на крайморските градове и са ги избавили от опустошения, то в днешния свят подводниците също извършват такава роля, като дават една доста добра опция за ранно предизвестие за дейностите на всеки, който с неприятни планове желае да приближи нашия бряг ", разкри контраадмирал Кирил Михайлов, пълководец на Военноморските сили на Република България.
Преговорите за пазаруването на подводница би трябвало да продължат, безапелационен е контраадмирал Кирил Михайлов, пълководец на Военноморските сили. Флотът ни от години не разполага с подводен транспортен съд, откакто през 2011-та изважда от въоръжение половинвековната “Слава”.
" Естествено ние не можем да си позволим нови подводници – те са скъпо оръжие и България не може да отдели на този стадий такива средства. Но е изцяло по силите ни да възстановим подводното корабоплаване, въпреки и с подводница втора употреба, закупена от някоя от нашите съюзни държави-членки на НАТО, ние към този момент имаме диалози с някои от тях ", уточни контраадмирал Кирил Михайлов.
Последното корабоплаване на “Слава” е през 2010 година. Тогава пълководец е капитан първи сан Камен Кукуров.
" Подводничарството е специалност, която те научава да работиш в екип, това е едно от дребните места, където от всеки един зависи животът на всички останали, в това време построява водачи. Какво ми е взела? Взема свободата на живота, ненапълно, само че ти дава една друга независимост - на духа! Определено има потребност от съществуването на повече подводници в акваторията, с цел да бъде възобновено статуквото на Военноморските сили ", разкри кап. I сан Камен Кукуров - шеф на Щаба на Военноморските сили.
От август предходната година “Слава” е превърната в музей и се поддържа с безвъзмездната помощ на жители и членове на Съюза на подводничарите.
" След като си служил там се връщаш с едно трогване, с едни мемоари, когато бяхме на 25 години и влязохме в този железен корпус, с физически сили, с доста познания ", споделя кап. I сан Ганчо Райков – зам.-председател на УС на Съюза на подводничарите в България.
Подводното корабоплаване у нас би трябвало да бъде възобновено и то скоро, споделят подводничарите. Защото неналичието на подводница затруднява провеждането на учения, подготовката на моряците и опциите за разузнаване.
кореспондент: Петя Иванова
оператор: Георги Христов
В пристанището на Евксиноград през 1916 година за първи път е вдигнат българския байрак на подводницата УБ едно осем. Тогава лодката, създадена в Германия, излиза на първото си корабоплаване във Варненския залив, а на борда са принцовете Борис и Кирил. Командир е лейтенант Никола Тодоров, а асистент пълководец - мичман първи сан Иван Вариклечков, предстоящ пълководец на флота.
През идващите месеци подводницата извършва десетки бойни походи и става опасност за плаващите наоколо до нашите крайбрежия противников кораби.
" Aко преди 105 години придобиването на подводниците е било във връзка присъединяване на България във войната и подводниците сполучливо са изтласкали вражеските кораби и са предотвратили бомбандирането на крайморските градове и са ги избавили от опустошения, то в днешния свят подводниците също извършват такава роля, като дават една доста добра опция за ранно предизвестие за дейностите на всеки, който с неприятни планове желае да приближи нашия бряг ", разкри контраадмирал Кирил Михайлов, пълководец на Военноморските сили на Република България.
Преговорите за пазаруването на подводница би трябвало да продължат, безапелационен е контраадмирал Кирил Михайлов, пълководец на Военноморските сили. Флотът ни от години не разполага с подводен транспортен съд, откакто през 2011-та изважда от въоръжение половинвековната “Слава”.
" Естествено ние не можем да си позволим нови подводници – те са скъпо оръжие и България не може да отдели на този стадий такива средства. Но е изцяло по силите ни да възстановим подводното корабоплаване, въпреки и с подводница втора употреба, закупена от някоя от нашите съюзни държави-членки на НАТО, ние към този момент имаме диалози с някои от тях ", уточни контраадмирал Кирил Михайлов.
Последното корабоплаване на “Слава” е през 2010 година. Тогава пълководец е капитан първи сан Камен Кукуров.
" Подводничарството е специалност, която те научава да работиш в екип, това е едно от дребните места, където от всеки един зависи животът на всички останали, в това време построява водачи. Какво ми е взела? Взема свободата на живота, ненапълно, само че ти дава една друга независимост - на духа! Определено има потребност от съществуването на повече подводници в акваторията, с цел да бъде възобновено статуквото на Военноморските сили ", разкри кап. I сан Камен Кукуров - шеф на Щаба на Военноморските сили.
От август предходната година “Слава” е превърната в музей и се поддържа с безвъзмездната помощ на жители и членове на Съюза на подводничарите.
" След като си служил там се връщаш с едно трогване, с едни мемоари, когато бяхме на 25 години и влязохме в този железен корпус, с физически сили, с доста познания ", споделя кап. I сан Ганчо Райков – зам.-председател на УС на Съюза на подводничарите в България.
Подводното корабоплаване у нас би трябвало да бъде възобновено и то скоро, споделят подводничарите. Защото неналичието на подводница затруднява провеждането на учения, подготовката на моряците и опциите за разузнаване.
кореспондент: Петя Иванова
оператор: Георги Христов
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ