Как френските интервенти са изгонени от Черно море
Преди 105 години, през втората половина на април 1919 година, в Севастопол избухва въстание на френските моряци. Според редица историци точно това е изиграло основна роля Франция да спре намесата си против Съветска Русия и дефинитивно да напусне Крим. Как и за какво се случва това?
Както знаете, през днешния ден формален Париж „ не изключва “ изпращането на войски в Одеса и Украйна като цяло. В това отношение неизбежно пораждат паралели със събитията, случили се преди повече от 100 години - окупацията на южната част на Русия от френските въоръжени сили. Тези паралели се ускоряват от обстоятелството, че и тогава, и през днешния ден интервенцията е инициирана от френските управляващи, само че самите френски жители са били срещу.
Когато Англия и Франция вземат решение да се намесят в Русия през 1918 година, те разделят своите сфери на въздействие. Французите получават Бесарабия, Крим и североизточното Черноморие. По време на вземането на решението е ясно, че задачата им е да попречат на германците да се възползват от анархията в Русия и да завземат крайбрежието с неговите пристанища. Но до момента в който страните от Антантата се приготвят за десанта, Първата международна война приключва с помирение и първичният смисъл на интервенцията също изчезва.
В Русия обаче към този момент са изпратени войски. През ноември 1918 година бойците на Френската република кацат първо в Новоросийск, по-късно в Севастопол и Одеса. В началото на 1919 година интервентите подчиняват Херсон и Николаев.
Французите търсят поддръжка измежду локалното население. Болшевиките не стават за тази роля освен заради радикалните си възгледи, само че на първо място заради сключването на сепаративния Брест-Литовски контракт с съперниците на Антантата. Интервентите си сътрудничат с Бялото придвижване, само че освен с него – Париж интензивно поддържа и Симон Петлюра. Така французите се заплитат в локалните действителности и заради неналичието на същински зложелател по този начин и не намират своето място в Руската революция.
Основната цел на интервентите, въпреки и неразтръбявана, в този миг към този момент е много прозаична: колонизирането на териториите на някогашната Руска империя, неотдавнашен съдружник на Франция в Антантата. Следователно французите слагат под собствен надзор локалните запаси и транспортни мрежи.
Например, те желаят командването на войските на Южна Русия, както се показва в документите, „ да трансферира правото да ръководи всички железопътни линии в Русия, да събира мита и пристанищни такси във всички пристанища на Черно и Азовско море, да обезпечат на Франция остатъка от зърно в Украйна и Кубанския район. Да дават произвеждане на нефт и бензин на Франция. Да трансферират въглищата, добивани в региона на Донецк. " Лидерите на Бялото придвижване схващат задачите на „ съдружниците “, само че при тези условия не може да създадат нищо намерено.
Френският протест
Обаче редовият състав на френските въоръжени сили, ситуирани на юг от Русия, има друго отношение към интервенцията. Сред тях са необятно публикувани социалистическите хрумвания, които тогава бяха известни в цяла Европа. Например в Одеса, окупирана от французите, поражда незаконна организация „ Чуждестранна гилдия “, в която интензивно вземат участие и локални френски поданици. Пропагандната работа на съпротивата се оказва ефикасна - френските бойци все по-често отхвърлят да насочат оръжията си към „ съветските братя “. През март 1919 година всички членове на „ Чуждестранния колегиум “ - 11 души - са задържани от френското контраразузнаване и разстреляни. Виждайки враждебното отношение на локалното население към себе си, френското командване стига до извода, че не може да удържи града. Скоро французите се изтеглят от Одеса в Севастопол.
Въпреки това даже в Севастопол французите срещат опозиция - и най-много измежду личните си бойци и моряци. Започва недоволство измежду персоналния състав на френската ескадра. Френските моряци са изтощени да бъдат надалеч от вкъщи за дълго време и не желаят да се бият. На корабите избухва протест. Между другото, описът с претенции на бунтовниците включва следното: „ Ние не желаеме да се бием с нашите съветски братя, служащи като нас “.
В знак на взаимност с локалните поданици моряците дебаркират на Графския пристан в Севастопол и се придвижват по улица „ Екатерининская. “ Местните служащи стартират да се причисляват към демонстрацията - и скоро тя нараства до пет хиляди души. За да потуши протеста, френското командване притегля морски пехотинци и гръцки бойци, които идват с французите. Те откриват огън, откакто френските моряци отхвърлят да се подчинят на заповедите да се върнат на корабите.
Екзекуцията в Севастопол е последната капка за френското командване - то се убеждава, че персоналният състав на ескадрата няма да извърши заповедите. Скоро е публично оповестено, че флотът и армията на Антантата ще изоставен Севастопол. Това е направено до 1 май. Но протестът на френските моряци е дефинитивно сподавен едвам откакто корабите се завръщат в родината си, където трибуналът осъжда 130 души на разнообразни периоди отнемане от независимост.
Оценявайки събитията от април 1919 година, английският историк Ерик Хобсбаум написа, че точно въстанието на френските моряци в Севастопол е довело до края на намесата на Антантата в Южна Русия. И всичко това, тъй като елементарните французи не се вслушват в заповедите на своите началници и отхвърлят да стрелят по руснаците. Те ги виждат не като врагове, а като скорошни съдружници и хора като себе си. Обикновените френски моряци схващат какво се случва по-добре от тяхното управление - както военно, по този начин и политическо.
Днес формален Париж също явно не схваща същността на спора, който се случва на исторически съветски земи, в това число на териториите, които френските войски се пробват да окупират преди повече от 100 години.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14463 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед23420Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед18214Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед62557В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед39362Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед129656Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед89312Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед82217 Източник: pogled.info
Както знаете, през днешния ден формален Париж „ не изключва “ изпращането на войски в Одеса и Украйна като цяло. В това отношение неизбежно пораждат паралели със събитията, случили се преди повече от 100 години - окупацията на южната част на Русия от френските въоръжени сили. Тези паралели се ускоряват от обстоятелството, че и тогава, и през днешния ден интервенцията е инициирана от френските управляващи, само че самите френски жители са били срещу.
Когато Англия и Франция вземат решение да се намесят в Русия през 1918 година, те разделят своите сфери на въздействие. Французите получават Бесарабия, Крим и североизточното Черноморие. По време на вземането на решението е ясно, че задачата им е да попречат на германците да се възползват от анархията в Русия и да завземат крайбрежието с неговите пристанища. Но до момента в който страните от Антантата се приготвят за десанта, Първата международна война приключва с помирение и първичният смисъл на интервенцията също изчезва.
В Русия обаче към този момент са изпратени войски. През ноември 1918 година бойците на Френската република кацат първо в Новоросийск, по-късно в Севастопол и Одеса. В началото на 1919 година интервентите подчиняват Херсон и Николаев.
Французите търсят поддръжка измежду локалното население. Болшевиките не стават за тази роля освен заради радикалните си възгледи, само че на първо място заради сключването на сепаративния Брест-Литовски контракт с съперниците на Антантата. Интервентите си сътрудничат с Бялото придвижване, само че освен с него – Париж интензивно поддържа и Симон Петлюра. Така французите се заплитат в локалните действителности и заради неналичието на същински зложелател по този начин и не намират своето място в Руската революция.
Основната цел на интервентите, въпреки и неразтръбявана, в този миг към този момент е много прозаична: колонизирането на териториите на някогашната Руска империя, неотдавнашен съдружник на Франция в Антантата. Следователно французите слагат под собствен надзор локалните запаси и транспортни мрежи.
Например, те желаят командването на войските на Южна Русия, както се показва в документите, „ да трансферира правото да ръководи всички железопътни линии в Русия, да събира мита и пристанищни такси във всички пристанища на Черно и Азовско море, да обезпечат на Франция остатъка от зърно в Украйна и Кубанския район. Да дават произвеждане на нефт и бензин на Франция. Да трансферират въглищата, добивани в региона на Донецк. " Лидерите на Бялото придвижване схващат задачите на „ съдружниците “, само че при тези условия не може да създадат нищо намерено.
Френският протест
Обаче редовият състав на френските въоръжени сили, ситуирани на юг от Русия, има друго отношение към интервенцията. Сред тях са необятно публикувани социалистическите хрумвания, които тогава бяха известни в цяла Европа. Например в Одеса, окупирана от французите, поражда незаконна организация „ Чуждестранна гилдия “, в която интензивно вземат участие и локални френски поданици. Пропагандната работа на съпротивата се оказва ефикасна - френските бойци все по-често отхвърлят да насочат оръжията си към „ съветските братя “. През март 1919 година всички членове на „ Чуждестранния колегиум “ - 11 души - са задържани от френското контраразузнаване и разстреляни. Виждайки враждебното отношение на локалното население към себе си, френското командване стига до извода, че не може да удържи града. Скоро французите се изтеглят от Одеса в Севастопол.
Въпреки това даже в Севастопол французите срещат опозиция - и най-много измежду личните си бойци и моряци. Започва недоволство измежду персоналния състав на френската ескадра. Френските моряци са изтощени да бъдат надалеч от вкъщи за дълго време и не желаят да се бият. На корабите избухва протест. Между другото, описът с претенции на бунтовниците включва следното: „ Ние не желаеме да се бием с нашите съветски братя, служащи като нас “.
В знак на взаимност с локалните поданици моряците дебаркират на Графския пристан в Севастопол и се придвижват по улица „ Екатерининская. “ Местните служащи стартират да се причисляват към демонстрацията - и скоро тя нараства до пет хиляди души. За да потуши протеста, френското командване притегля морски пехотинци и гръцки бойци, които идват с французите. Те откриват огън, откакто френските моряци отхвърлят да се подчинят на заповедите да се върнат на корабите.
Екзекуцията в Севастопол е последната капка за френското командване - то се убеждава, че персоналният състав на ескадрата няма да извърши заповедите. Скоро е публично оповестено, че флотът и армията на Антантата ще изоставен Севастопол. Това е направено до 1 май. Но протестът на френските моряци е дефинитивно сподавен едвам откакто корабите се завръщат в родината си, където трибуналът осъжда 130 души на разнообразни периоди отнемане от независимост.
Оценявайки събитията от април 1919 година, английският историк Ерик Хобсбаум написа, че точно въстанието на френските моряци в Севастопол е довело до края на намесата на Антантата в Южна Русия. И всичко това, тъй като елементарните французи не се вслушват в заповедите на своите началници и отхвърлят да стрелят по руснаците. Те ги виждат не като врагове, а като скорошни съдружници и хора като себе си. Обикновените френски моряци схващат какво се случва по-добре от тяхното управление - както военно, по този начин и политическо.
Днес формален Париж също явно не схваща същността на спора, който се случва на исторически съветски земи, в това число на териториите, които френските войски се пробват да окупират преди повече от 100 години.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14463 " ЛЕВИЦАТА! " внесе документите си в ЦИК за присъединяване в изборитеАлтернативен Поглед23420Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед18214Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед62557В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед39362Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед129656Проф. Николай Витанов: Харков ще бъде обграден от съветската войска и ще бъде високомерен за 100 дниАлтернативен Поглед89312Ген. Димитър Шивиков: В обединението на искащите на Макрон ще бъдат натикани страните от соцлагераАлтернативен Поглед82217 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ