Не на шега: Защо през 1916 г. е нямало 1 април?
Преди 102 години днешният ден не е съществувал в българския календар. След 31-ви март настъпил... 14 април . Това се случва, тъй като през 1916 година. България минава от Юлианския към Григорианския календар.
Календарната промяна води до редица рядкости. Така в продължение на 3 години от българската и от румънската страна на Дунава датите са разнообразни в един и същи ден.
След четвъртък - 31 март, идва петък - 14 април, или както написа законодателят - " Ако Х е роден на 10 февруари, то значи, че е роден на 23 февруари ". Така скача " времеброението " в Царство България откакто Народно заседание експедитивно приема Закона за въвеждане на Григорианския календар.
Мотивите - да бъдем като " по-просветените страни и нации " и да имаме по-добри стопански и културни връзки с тях.
" Не е загадка, несъмнено, че може би тези дейности са форсирани от обстоятелството, че България се намира във война. Тогава са годините на Първата международна война и по отношение на кореспонденцията и с военните дейности се постанова уеднаквяване на календарите със съдружниците ", споделя пред Дарина Билярска, специалист в Централния държавен списък.
Така през 1916 година у нас са отпечатани с 13 броя по-малко ежедневници. Но фондът на Националната библиотека пази полемиката към календарната промяна. Изданието на ръководещите - в. " Народни права ", назовава календара Грегориански и написа, че въвеждането му " би било по този начин похвално за властта, както и потребно за страната ".
В Закона е упоменато още по какъв начин " след 14 април всички...сделки, контракти... раждания и умирания... " се " уреждат " по Григорианския календар " под страха от глобавяне до 100 лв. за всеки обособен случай ". Най-потърпевши обаче са учениците, които остават без пролетна почивка - тъй като началото на април просто не съществува.
Календарната промяна води до редица рядкости. Така в продължение на 3 години от българската и от румънската страна на Дунава датите са разнообразни в един и същи ден.
След четвъртък - 31 март, идва петък - 14 април, или както написа законодателят - " Ако Х е роден на 10 февруари, то значи, че е роден на 23 февруари ". Така скача " времеброението " в Царство България откакто Народно заседание експедитивно приема Закона за въвеждане на Григорианския календар.
Мотивите - да бъдем като " по-просветените страни и нации " и да имаме по-добри стопански и културни връзки с тях.
" Не е загадка, несъмнено, че може би тези дейности са форсирани от обстоятелството, че България се намира във война. Тогава са годините на Първата международна война и по отношение на кореспонденцията и с военните дейности се постанова уеднаквяване на календарите със съдружниците ", споделя пред Дарина Билярска, специалист в Централния държавен списък.
Така през 1916 година у нас са отпечатани с 13 броя по-малко ежедневници. Но фондът на Националната библиотека пази полемиката към календарната промяна. Изданието на ръководещите - в. " Народни права ", назовава календара Грегориански и написа, че въвеждането му " би било по този начин похвално за властта, както и потребно за страната ".
В Закона е упоменато още по какъв начин " след 14 април всички...сделки, контракти... раждания и умирания... " се " уреждат " по Григорианския календар " под страха от глобавяне до 100 лв. за всеки обособен случай ". Най-потърпевши обаче са учениците, които остават без пролетна почивка - тъй като началото на април просто не съществува.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ