Оръжията на българските воини на избожба в НИМ
Преди 100 година в парижкото предградие Ньой на Сена се подписва гибелен за България контракт, предвещаващ идната огромна война. Въпреки победния марш на българската армия за обединяване на земите, обитаеми с българи, от България са отнети Южна Добруджа, Западните околности, Западна Тракия и Македония. Това припомнят от Националния исторически музей(НИМ) и канят на галерия.
На първия етаж на музея е подредена галерия, отдадена на въоръжението на българския войник. От Руско-турската освободителна воина (1877-1878 г.), през отбраната на Съединението във войната против Сърбия (1885 г.), Илинденското въстание (1903 г.), войните за национално обединяване – Балканските (1912-1913 г.) и Първата международна война(1915-1918 г.), до нашето присъединяване в последния международен спор – Втората международна война (1941-1945 г.), оръжието служи на Българската армия. Различни типове системи и мостри на хладно и огнестрелно оръжие са употребявани във всички тези спорове: ножове, ками, саби, шашки, тесаци; револвери и револвери „ Смит-Уесън ”, „ Люгер-Парабелум ”, „ Маузер ”; пушки и карабини „ Бердана ”, „ Крънка ”, „ Манлихер ”; картечници, картечни револвери и автомати „ Максим ”, МГ-34, „ Шмайзер ”, „ Щурмгевер ”. Именно сходно снаряжение способства за многочислените победи по бойните полета.
И въпреки всичко, както споделя бележитият български офицер полковник Борис Дрангов „ Побеждава не оръжието и дори не ръката, която го държи, а сърцето що тупа в юначни гърди ”. Именно за мъжеството и храбростта на българския боец, стоящи зад най-паметните страници във военната ни история, цели да напомни изложбата на НИМ „ Въоръжението на Третата българска страна ”. Тя включва подбрани мостри на оръжие, употребявано от Българското опълчение, Българската армия и силите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в интервала от 1877 до 1945 година, трофейно оръжие, персонални движимости на видни наши офицери, както и други предмети, материално удостоверение за десетилетната битка на българския народ за независимост и обединяване.
На първия етаж на музея е подредена галерия, отдадена на въоръжението на българския войник. От Руско-турската освободителна воина (1877-1878 г.), през отбраната на Съединението във войната против Сърбия (1885 г.), Илинденското въстание (1903 г.), войните за национално обединяване – Балканските (1912-1913 г.) и Първата международна война(1915-1918 г.), до нашето присъединяване в последния международен спор – Втората международна война (1941-1945 г.), оръжието служи на Българската армия. Различни типове системи и мостри на хладно и огнестрелно оръжие са употребявани във всички тези спорове: ножове, ками, саби, шашки, тесаци; револвери и револвери „ Смит-Уесън ”, „ Люгер-Парабелум ”, „ Маузер ”; пушки и карабини „ Бердана ”, „ Крънка ”, „ Манлихер ”; картечници, картечни револвери и автомати „ Максим ”, МГ-34, „ Шмайзер ”, „ Щурмгевер ”. Именно сходно снаряжение способства за многочислените победи по бойните полета.
И въпреки всичко, както споделя бележитият български офицер полковник Борис Дрангов „ Побеждава не оръжието и дори не ръката, която го държи, а сърцето що тупа в юначни гърди ”. Именно за мъжеството и храбростта на българския боец, стоящи зад най-паметните страници във военната ни история, цели да напомни изложбата на НИМ „ Въоръжението на Третата българска страна ”. Тя включва подбрани мостри на оръжие, употребявано от Българското опълчение, Българската армия и силите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в интервала от 1877 до 1945 година, трофейно оръжие, персонални движимости на видни наши офицери, както и други предмети, материално удостоверение за десетилетната битка на българския народ за независимост и обединяване.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ