Преди 10 години една американка, чието име не се споменава,

Преди 10 години една американка, чието име не се загатва, е диагностицирана с ХИВ. Подобно на всички останали десетки хиляди души, които всяка година се разболяват от човешкия имунодефицитен вирус в Съединени американски щати, и тя се подлага на ретровирусни лечения, с цел да поддържа целостта на своята имунна система. Терапии, които кардинално не престават цялостен живот.

Днес обаче казусът към този момент не е подобен.

Пациентката е част от един много извънреден клуб от хора, които, наподобява, съумяват да изчистят своите тела напълно от вируса. Нещо повече, методът, по който е излекувана, дава вяра на голям брой пациенти като нея.

Екип от откриватели от Съединени американски щати, които са част от International Maternal Pediatric Adolescent AIDS Clinical Trials Network (IMPAACT), оповестиха неотдавна, че към този момент повече от 4 години жена на междинна възраст не е носителка на вируса. Тя е излекувана чрез революционно лекуване за рак на кръвта.

До този миг са доказани изцяло едвам две цялостни ремисии от вируса – и двете след трансплантация на костен мозък от донори, притежаващи разновидности, които блокират ХИВ (при лекуване на левкемия).

Единият – бял мъж, прочут като Берлински пациент – бе в ремисия повече от 10 години. За страдание, през 2020 година той умря от своето раково заболяване. Другият човек – мъж от латиноамерикански генезис, наименуван Лондонският пациент, живее без вируса към този момент над 2 години.

Подобно на тези много известни случая, и дамата е диагностицирана с рак на кръвта. През 2017 година проби удостоверяват, че е болна от остра миелоидна левкемия – живото застрашаващо положение, което визира костния мозък.

Ако дамата бе бяла, то тя можеше да има много по-висок късмет да открие тъкан, която да пасне на нейната – сега библиотеката с донори най-вече от европеидната раса. Заради своето смесено родословие обаче пациентката се обръща към различен източник на стволови кафези, които би могъл да сложи основата на нов и здрав костен мозък – кръв от пъпната шнур.

За разлика от множеството трансплантации на тъкани, кръвта от пъпната шнур на новородено не изисква идеално имунологично съвпадане сред приемника и донора. От 90-те години на предишния век над 35 000 пациенти, страдащи от левкемия, получават донорна кръв от пъпна шнур.

Въпреки че острата миелоидна левкемия се лекува най-вече по този метод, на кръвта от пъпната шнур обаче са ѝ нужни седмици, преди да успее да сътвори задоволително на брой бели кръвни телца, които да държат инфекцията настрани. Това значи, че този вид лекуване не е изключително уместно за хора, борещи се с много упорита и смъртоносна зараза.

За да преодолеят този проблем, лекарите на пациентката създават специфична двойна тактика – от една страна, тя получава съвместима кръв от неин родственик, която може да даде краткотрайна отбрана против болестта и, от друга, стволови кафези, които могат постепенно да генерират нови бели кръвни телца.

Освен това клетките от пъпната шнур имат и спомагателен бонус – тяхната ДНК носи две копия от разновидността CCR5 делта-32.

Тази дребна генетична разлика трансформира експресията на корецептора CCR5 – „ вратата “, която множеството варианти на ХИВ употребяват, с цел да навлязат в клетките на тялото. Без елементарен достъп до белите кръвни телца, вирусът не може да се вмъкне в тях и да ги унищожи.

Около 3 месеца след трансплантацията всички белите кръвни Т-клетки на пациентката и нейните миелоидни кафези (белите кафези, които гълтам нашествениците) към този момент не са формирани от остарелия ѝ костен мозък (нито от кръвта на роднината ѝ), а от стволовите кафези в кръвта от пъпната шнур.

Това значи, че защитната версия на корецептора CCR5 държи ХИВ вируса настрани.

Впоследствие пациентката стопира приема на ретровирусни лекарства и не демонстрира признаци на дейни частици на ХИВ.

Когато става дума за лекуване на левкемия, стволовите кафези от кръвта на пъпна шнур са надалеч по-ефективни от по-традиционните форми на кръвни стволови донорни кафези. Най-малкото, рискът от рецидив, наподобява е по-нисък.

Нещо повече, страничните резултати, които са постоянно срещани при трансплантациите на костен мозък, са по-малко евентуални. Всъщност пациентката в този случай напуща болничното заведение едвам 17 дни след лекуването.

Най-хубавото в тази ситуация е, че съвместимостта сред кръвта на гостоприемника с тази от пъпната шнур на донора не би трябвало да е 100-процентова. Това значи, че от този вид лекуване ще могат дас е възползват и хора от друг етнически и породист генезис (поне в САЩ).

Изследователите показват предварителните си открития по време на 2022 Conference on Retroviruses and Opportunistic Infections. Те към момента не са ги разгласили на никое място.

Източник: Science Alert