Томас Равели: Ибрахимович не е типичният швед, повече е като американец
Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ показа следващото изявление на Христо Стоичков за телевизионната компания „ Унивижън “ - срещата му с най-неприятния за него вратар в света Томас Равели! За българските почитатели той е като воин от кино лентата „ Враг пред портата “. По-точно „ Враг пред вратата “! Спомените ни от него несъмнено не са положителни. Разочарова ни в значително мачове, а в случай че не беше той, българската приказка от американското лято можеше да приключи по-добре и за националите, и за Христо Стоичков. Равели е изиграл 143 мача за Швеция, която ни съкруши с 4:0 в дребния край на стадион „ Роуз Боул “ в Лос Анджелис през 1994 година Истинска легенда на два шведски тима – Йостер и Гьотеборг. Шест пъти е първенец на Швеция с двата тима, а кариерата си приключи в американския Тампа Бей. ФИФА го избра за втория най-хубав вратар на 1994 година.
- Здравей, Томас! Нека да научим освен това за живота ти - първо за какво стана вратар?
- Имам двама братя. По-големи са и играеха в моя тим. Единият от тях е по-възрастен с две години. Другият е мой близнак. Правех всичко допустимо да съм до тях на терена. Бях на 12, когато треньорът ми сподели, че е по-добре да застана на вратата. Бил съм прекомерно неприятен като полеви състезател. От този миг ориста ми се реши и станах вратар. Интересът към футбола пристигна от татко ми, тъй като той беше доктор на един шведски тим. Там, където живеехме. Едно малко градче на име Атвидабергс. Това бе най-силният отбор на Швеция при започване на 70-те години. Ходехме на всеки мач, на всяка подготовка. И по този начин се запалихме по футбола. Бях на 8-9 години. Но не съм играл единствено футбол, когато бях дребен. Тренирах плуване, играех голф. Също и хандбал, и баскетбол. Дори и лека атлетика – бях добър на висок скок. Когато станах на 18 години, скочих 206 сантиметра. Тогава треньорът ме попита какъв в последна сметка желая да бъда – лекоатлет или вратар. Избрах футбола. Практикувах доста разнообразни спортове, когато бях млад. Като младеж имах един огромен кумир. Това беше Сеп Майер. Славният немски национал, който защитаваше цветовете на Байерн по това време. Впечатляващ вратар, който играеше друго от останалите. Излизаше доста при центрирания. Когато започвах кариерата си, вратарите постоянно стояха на голлинията и в никакъв случай в наказателното поле напред. Учих се от неговия метод. Моето най-силно оръжие бе неутрализирането на центриранията, тъй като скачах доста високо. Можех да чета играта, както другите вратарите не можеха. Често на мачовете на моя тим в шведската лига, противниците ни не играеха с центрирания, тъй като аз постоянно излизах и ги пресичах. Така моят кумир Сеп Майер ме направи вратар.
- Мечтал ли си като дете да станеш един от най-великите вратари на Швеция?
- Винаги съм вървял с дребни стъпки. Когато бях на 12-13 години, отидох в различен тим. Бързах постепенно. Моята фантазия беше да стана народен вратар на Швеция. Да бъда воин. Да популяризирам родината си. Няма по какъв начин Христо Стоичков на тези години да не е имал същите фантазии. Всяко момче, което желае да е сполучливо, би трябвало да мечтае за такива подвизи. Това е шансът да се развиваш, да станеш добър.
- Самочувствието е значимо във всеки спорт. Ти беше извънредно акуратен вратар. От къде идваше това самочувствие?
- В някои мачове обаче нямаш такова самочувствие. Когато през 1993 година да вземем за пример трябваше да гостуваме на България, несъмнено бяхме уплашени. Но нямаш право да показваш уязвимост. Всички би трябвало да си мислят, че си доста крепък. И никога няма да загубиш. На международното състезание беше по този начин против Русия във втория ни мач. Тогава имаше една обстановка, при която излязох пред наказателното поле и изпреварих Игор Беланов. С това получих едно особено самочувствие. Не го мислех и планирах. Просто всичко стана автоматизирано. Когато имаш самочувствие, от време на време не ти се постанова да мислиш. Всичко става автоматизирано. Почнеш ли да обмисляш, постоянно ще закъснееш. Бях 100 % здрав и това ми даваше самочувствие. Храних се вярно, имах здрав сън, съблюдавах режима. Бях тотално фокусиран върху мачовете.
- През 1994 година ли беше най-хубавото потомство на шведския народен тим?
- В тези години нямахме толкоз доста връзки, както през днешния ден. Нямахме мобилни телефони, нямаше интернет. Не можехме да четем уеб сайтове и вестници от разстояние. Реално не съзнавахме какъв брой огромно нещо вършим за Швеция. А хората в родината ни са били ужасно щастливи! Имахме и отличен треньор в лицето на Томи Свенсон. Той постоянно ни споделяше още месеци преди международното: „ Можете да го извършите! Можете да спечелите мондиала! Трябва да мислите, би трябвало да имате цели! Трябва да имате мотивацията да мислите, че можете. “ Няколко пъти ни го сподели. Първият път, когато го чухме, първото нещо, за което помислих е: „ Ще играем с Бразилия, Германия, Аржентина... Невъзможно е! “ Но когато започнеш да мислиш върху думите му, започваш и да вярваш, че може да се случи. Така че Томи Свенсон е извънредно значим за това, което се случи.
- Кажи нещо за европейското в Швеция, където стигнахте до полуфинала. Тогава ти направи много паметни спасявания в шампионата.
- Отборът игра доста добре. Не бяхме взели участие в никакъв случай на европейско състезание. Беше доста мъчно да се класираш. Само един от групата отиваше. Тогава през 1992 година участваха едвам осем тима на финалната фаза. Но тъй като Швеция беше хазаин, се класирахме непосредствено. Ние се представихме добре. Завършихме наедно против Франция. Играхме против Англия доста, доста мощно. След това спечелихме против Дания с 1:0. Но сякаш тези три мача в групата ни направиха прекомерно удовлетворени от постигнатото. За нас беше мъжество, че сме на полуфинал. Всички футболисти тогава получиха нрав на спечелили, който се придвижи на международното през 1994 година Мондиалът също ни повлия мощно в това отношение. Ние се научихме да трупаме самочувствие с всяка победа, с всеки отхвърлен противник. Научихме се да играем напрегнат, както беше на европейското през 1992-а. Така че за 1994 година бяхме подготвени за подвизи. Знаехме по какъв начин да се приготвяме за мач, какъв брой би трябвало да упражняваме. Какво да ядем, какъв брой да спим. Научихме доста за подготовката. Това е най-важното за един огромен шампионат – по какъв начин да се справяш с напрежението.
- Кое беше най-голямото ти избавяне на европейското?
- Велико избавяне имах против Дания! Беше от фаул. Датчаните изкрещяха „ Гоол “. Но аз спасих. Имам го на компютъра ми.
- Мислиш ли преди да направиш огромно избавяне или следваш топката?
- Както доверих доскоро, в случай че си 100 % квалифициран, не мислиш. Всичко става автоматизирано. Всичко е квалифицирано. Спасяването е въпрос на самочувствие. Ако примерно играеш против Ромарио или против Стоичков, които са вкарали толкоз доста голове, в никакъв случай не можеш да си сигурен къде ще стрелят. Те учат това умеене на тренировките си. И несъмнено знаят къде желаят и къде би трябвало да пратят топката. Вратарят би трябвало да чака всичко. Да е квалифициран за всеки миг.
- Имаш едно фамозно избавяне на дузпа против Италия...
- Да, беше през 1987 година Не съм сигурен, че имаше дузпа. Много разногласия се разгоряха. От трибуните хвърляха разнообразни предмети. Една ябълка даже ме удари по главата. Ако вратарят е отговорен за отсъдена дузпа, то той има двойно по-голяма мотивация да я избави. Казваш му – хайде, бий я. Вратата ти е свободна. Аз съм котката.. Много е смешно. Затова постоянно съм имал много по-голяма мотивация да спася, когато самичък съм направил дузпата. Много пъти съм спасявал наказателни удари в шведското състезание. В националния тим мисля, че са три. Да, да - знаех, че мога да избавям дузпи. Но за въпросния мач – доста беше значимо да победим и аз просто помогнах за осъществяването на тази задача.
- Как тренираше за дузпи? Избираше си ъгъл или учеше по какъв начин бият нападателите?
- Първо проследявам дали изпълнителят играе с левия или десния крайник. Понякога те бият там, където аз се мятам. Но в общия случай е огромен шанс да спасиш дузпа. Напрежението е върху индивида, който бие. Не върху вратаря. Ако спася, съм воин. Ако нападателят вкара, всичко е в реда на нещата. Но изпусне ли, става зле за него.
- Швеция ликува като трета на международното в Съединени американски щати. Посрещнаха ви като герои във вашата татковина. Как ще опишеш тези моменти?
- Пътят към дома беше дълъг. Първо гледахме финала сред Италия и Бразилия. Тогава с наш аероплан летяхме към дома. Правителството провежда чартър, който ни транспорти от Лос Анджелис до Стокхолм. Девет часа и половина беше полетът, а ние празнувахме от самото начало. Когато минахме в шведско небе, два изтребителя летяха към нас с националното знаме на опашката. Прелетяхме над Стокхолм. Самолетът беше единствено на 300 метра над града и ние виждахме какъв брой доста хора има по улиците. Стояха и ни чакаха. Не бяхме подготвени за всичко това. Не знаехме, че сме създали нещо толкоз велико за страната. Помислих, че пребивавам в сън. Осъзнахме какво се случва, когато излязохме от летището и се качихме на рейс, който ни караше по улиците на Стокхолм. Навсякъде имаше хора – на кръстовище, на мостове. Накрая стигнахме до стадиона, където се бяха събрали близо 50 хиляди почитатели! Всички крещяха и се забавляваха. А откакто отидохме за мач в Гьотеборг, всичко се повтори безусловно по същия метод. Когато заговоря за това, спомените ме завладяват тотално. Да, към този момент знам какъв брой доста хората са се радвали на нашето показване. Колко горди сме ги създали.
- На кого си най-благодарен за твоя триумф?
- На жена ми, на татко ми, на братята ми. На треньора Томи Свенсон, който повярва в моите вратарски умения. На доста хора би трябвало да благодаря.
- Не беше общоприетия вратар. Обичаше шегите, правеше някакви смешни придвижвания в наказателното поле след избавяне. Защо си избра този облик?
- И това в някаква степен го взех от Сеп Майер. Той беше изцяло вманиачен на вратата. Невероятен пазач. Ако имаш самочувствие и водиш с 4:0, можеш да дадеш малко шоу на феновете. На международното състезание бях в пика на кариерата си. Вярвах, че никой не може да ми вкара гол. Когато играхме против България, най-вече Христо Стоичков опитваше да ми вкара. Но аз бях уверен, че мога да спася всеки негов удар. Когато се върнах от международното и започнах тренировки с Гьотеборг, те също не можеха да ми вкарат. Всичко спасявах. Никога не съм бил в по-добра форма.
- Голям шоумен на международното в Щатите бе също и вратарят Хорхе Кампос.
- И той имаше качества на доста добър полеви футболист. Мисля, че умерено мексиканците можеха да го употребяват и като халф в националния тим. А даже и нападател. Проблемът му бе, че е прекомерно невисок за вратар. Имаше проблеми при центриранията. Но неговата игра с крайници беше впечатляваща. По това време на сцената блестяха страхотни вратари като Петер Шмайхел от Дания да вземем за пример. Много пъти сме се срещали. Имахме сходен жанр. Доста викахме на хората пред нас, бяхме доста стимулирани. Говорихме с полевите играчи, с цел да им споделяме къде би трябвало да застанат.
- Кой е най-хубавият вратар в света през днешния ден?
- Труден въпрос. Де Хеа играе чудесно в този момент. Мануел Нойер също е впечатляващ. Той работи и като полеви футболист. Двамата са номер едно в света.
- Кой смяташ, че Германия би трябвало да пуска – Нойер или Марк-Андре тер Стеген?
- Ако е Нойер е здрав и е в добра форма, той би трябвало да играе. Има необикновено самочувствие. Германските футболисти са привикнали с него.
- Какво мислиш за Златан Ибрахимович?
- Най-големият шведски футболист. 11 пъти е избиран за номер 1 в Швеция, до момента в който аз единствено един път. Това е табелата на най-хубавия шведски състезател. Има някои, които са били избирани по два пъти. Швеция не е имала футболист като Златан. Проблемът е, че и Ибрахимович остаря. За нападател е мъчно. Не е толкоз бърз, контузи се няколко пъти.
- Последен въпрос - кой миг от вашата кариера би желал още веднъж да изживееш?
- През 1980 година станах първенец на Швеция с един дребен тим. На идната година повторих триумфа. След това трябваше да очаквам 10 години за идната купа. Първата пристигна, когато бях на 21. Помислих си: „ Леле, какъв брой е елементарно! “ Когато прегърнах за трети път купата, бях извънредно благополучен. Случи се тук в Швеция. Но не мога да не помни и това мое избавяне на международното в Щатите, което толкоз доста беше впечатлило моите сънародници. Това са най-хубавите моменти в кариерата ми. Понякога всичко в живота ти се подрежда по верния метод. Тогава просто избрах верния ъгъл, в който румънецът Белодедич стреля. После остана единствено същинската наслада. Часовникът към този момент не вървеше. Нямаше проблеми. Всички бяха останали в предишното. Не се случва постоянно в живота. Сравнявам този момент с раждането на първото ми дете. Времето просто стопира. Ти си героят. И, несъмнено, да напомня още един подобен прочут миг – когато Христо Стоичков не можа да ми вкара гол в дребния край. (смее се)
- И в действителност финален въпрос – ще откри ли Швеция нов Златан Ибрахимович?
- Не мисля, че в миналото ще имаме подобен като него. Златан е талант за целия футболен свят. Не мисля, че ще се роди втори подобен. И като футболист, и като персона.
- Критикуваш ли го като персона?
- Не, Златан е добър човек. Зависи по какъв начин го приемаш. Аз нямам проблеми с него. Той не е типичният швед. Повече е като американец. Винаги желае да е от горната страна. Не го познавам толкоз добре, само че считам, че това е негова маска за пред хората. Мисля, че има положително сърце. Ако приказваш с него уединено, в случай че изпиете една бира дружно, ще схванеш, че той е изцяло друг.
- Здравей, Томас! Нека да научим освен това за живота ти - първо за какво стана вратар?
- Имам двама братя. По-големи са и играеха в моя тим. Единият от тях е по-възрастен с две години. Другият е мой близнак. Правех всичко допустимо да съм до тях на терена. Бях на 12, когато треньорът ми сподели, че е по-добре да застана на вратата. Бил съм прекомерно неприятен като полеви състезател. От този миг ориста ми се реши и станах вратар. Интересът към футбола пристигна от татко ми, тъй като той беше доктор на един шведски тим. Там, където живеехме. Едно малко градче на име Атвидабергс. Това бе най-силният отбор на Швеция при започване на 70-те години. Ходехме на всеки мач, на всяка подготовка. И по този начин се запалихме по футбола. Бях на 8-9 години. Но не съм играл единствено футбол, когато бях дребен. Тренирах плуване, играех голф. Също и хандбал, и баскетбол. Дори и лека атлетика – бях добър на висок скок. Когато станах на 18 години, скочих 206 сантиметра. Тогава треньорът ме попита какъв в последна сметка желая да бъда – лекоатлет или вратар. Избрах футбола. Практикувах доста разнообразни спортове, когато бях млад. Като младеж имах един огромен кумир. Това беше Сеп Майер. Славният немски национал, който защитаваше цветовете на Байерн по това време. Впечатляващ вратар, който играеше друго от останалите. Излизаше доста при центрирания. Когато започвах кариерата си, вратарите постоянно стояха на голлинията и в никакъв случай в наказателното поле напред. Учих се от неговия метод. Моето най-силно оръжие бе неутрализирането на центриранията, тъй като скачах доста високо. Можех да чета играта, както другите вратарите не можеха. Често на мачовете на моя тим в шведската лига, противниците ни не играеха с центрирания, тъй като аз постоянно излизах и ги пресичах. Така моят кумир Сеп Майер ме направи вратар.
- Мечтал ли си като дете да станеш един от най-великите вратари на Швеция?
- Винаги съм вървял с дребни стъпки. Когато бях на 12-13 години, отидох в различен тим. Бързах постепенно. Моята фантазия беше да стана народен вратар на Швеция. Да бъда воин. Да популяризирам родината си. Няма по какъв начин Христо Стоичков на тези години да не е имал същите фантазии. Всяко момче, което желае да е сполучливо, би трябвало да мечтае за такива подвизи. Това е шансът да се развиваш, да станеш добър.
- Самочувствието е значимо във всеки спорт. Ти беше извънредно акуратен вратар. От къде идваше това самочувствие?
- В някои мачове обаче нямаш такова самочувствие. Когато през 1993 година да вземем за пример трябваше да гостуваме на България, несъмнено бяхме уплашени. Но нямаш право да показваш уязвимост. Всички би трябвало да си мислят, че си доста крепък. И никога няма да загубиш. На международното състезание беше по този начин против Русия във втория ни мач. Тогава имаше една обстановка, при която излязох пред наказателното поле и изпреварих Игор Беланов. С това получих едно особено самочувствие. Не го мислех и планирах. Просто всичко стана автоматизирано. Когато имаш самочувствие, от време на време не ти се постанова да мислиш. Всичко става автоматизирано. Почнеш ли да обмисляш, постоянно ще закъснееш. Бях 100 % здрав и това ми даваше самочувствие. Храних се вярно, имах здрав сън, съблюдавах режима. Бях тотално фокусиран върху мачовете.
- През 1994 година ли беше най-хубавото потомство на шведския народен тим?
- В тези години нямахме толкоз доста връзки, както през днешния ден. Нямахме мобилни телефони, нямаше интернет. Не можехме да четем уеб сайтове и вестници от разстояние. Реално не съзнавахме какъв брой огромно нещо вършим за Швеция. А хората в родината ни са били ужасно щастливи! Имахме и отличен треньор в лицето на Томи Свенсон. Той постоянно ни споделяше още месеци преди международното: „ Можете да го извършите! Можете да спечелите мондиала! Трябва да мислите, би трябвало да имате цели! Трябва да имате мотивацията да мислите, че можете. “ Няколко пъти ни го сподели. Първият път, когато го чухме, първото нещо, за което помислих е: „ Ще играем с Бразилия, Германия, Аржентина... Невъзможно е! “ Но когато започнеш да мислиш върху думите му, започваш и да вярваш, че може да се случи. Така че Томи Свенсон е извънредно значим за това, което се случи.
- Кажи нещо за европейското в Швеция, където стигнахте до полуфинала. Тогава ти направи много паметни спасявания в шампионата.
- Отборът игра доста добре. Не бяхме взели участие в никакъв случай на европейско състезание. Беше доста мъчно да се класираш. Само един от групата отиваше. Тогава през 1992 година участваха едвам осем тима на финалната фаза. Но тъй като Швеция беше хазаин, се класирахме непосредствено. Ние се представихме добре. Завършихме наедно против Франция. Играхме против Англия доста, доста мощно. След това спечелихме против Дания с 1:0. Но сякаш тези три мача в групата ни направиха прекомерно удовлетворени от постигнатото. За нас беше мъжество, че сме на полуфинал. Всички футболисти тогава получиха нрав на спечелили, който се придвижи на международното през 1994 година Мондиалът също ни повлия мощно в това отношение. Ние се научихме да трупаме самочувствие с всяка победа, с всеки отхвърлен противник. Научихме се да играем напрегнат, както беше на европейското през 1992-а. Така че за 1994 година бяхме подготвени за подвизи. Знаехме по какъв начин да се приготвяме за мач, какъв брой би трябвало да упражняваме. Какво да ядем, какъв брой да спим. Научихме доста за подготовката. Това е най-важното за един огромен шампионат – по какъв начин да се справяш с напрежението.
- Кое беше най-голямото ти избавяне на европейското?
- Велико избавяне имах против Дания! Беше от фаул. Датчаните изкрещяха „ Гоол “. Но аз спасих. Имам го на компютъра ми.
- Мислиш ли преди да направиш огромно избавяне или следваш топката?
- Както доверих доскоро, в случай че си 100 % квалифициран, не мислиш. Всичко става автоматизирано. Всичко е квалифицирано. Спасяването е въпрос на самочувствие. Ако примерно играеш против Ромарио или против Стоичков, които са вкарали толкоз доста голове, в никакъв случай не можеш да си сигурен къде ще стрелят. Те учат това умеене на тренировките си. И несъмнено знаят къде желаят и къде би трябвало да пратят топката. Вратарят би трябвало да чака всичко. Да е квалифициран за всеки миг.
- Имаш едно фамозно избавяне на дузпа против Италия...
- Да, беше през 1987 година Не съм сигурен, че имаше дузпа. Много разногласия се разгоряха. От трибуните хвърляха разнообразни предмети. Една ябълка даже ме удари по главата. Ако вратарят е отговорен за отсъдена дузпа, то той има двойно по-голяма мотивация да я избави. Казваш му – хайде, бий я. Вратата ти е свободна. Аз съм котката.. Много е смешно. Затова постоянно съм имал много по-голяма мотивация да спася, когато самичък съм направил дузпата. Много пъти съм спасявал наказателни удари в шведското състезание. В националния тим мисля, че са три. Да, да - знаех, че мога да избавям дузпи. Но за въпросния мач – доста беше значимо да победим и аз просто помогнах за осъществяването на тази задача.
- Как тренираше за дузпи? Избираше си ъгъл или учеше по какъв начин бият нападателите?
- Първо проследявам дали изпълнителят играе с левия или десния крайник. Понякога те бият там, където аз се мятам. Но в общия случай е огромен шанс да спасиш дузпа. Напрежението е върху индивида, който бие. Не върху вратаря. Ако спася, съм воин. Ако нападателят вкара, всичко е в реда на нещата. Но изпусне ли, става зле за него.
- Швеция ликува като трета на международното в Съединени американски щати. Посрещнаха ви като герои във вашата татковина. Как ще опишеш тези моменти?
- Пътят към дома беше дълъг. Първо гледахме финала сред Италия и Бразилия. Тогава с наш аероплан летяхме към дома. Правителството провежда чартър, който ни транспорти от Лос Анджелис до Стокхолм. Девет часа и половина беше полетът, а ние празнувахме от самото начало. Когато минахме в шведско небе, два изтребителя летяха към нас с националното знаме на опашката. Прелетяхме над Стокхолм. Самолетът беше единствено на 300 метра над града и ние виждахме какъв брой доста хора има по улиците. Стояха и ни чакаха. Не бяхме подготвени за всичко това. Не знаехме, че сме създали нещо толкоз велико за страната. Помислих, че пребивавам в сън. Осъзнахме какво се случва, когато излязохме от летището и се качихме на рейс, който ни караше по улиците на Стокхолм. Навсякъде имаше хора – на кръстовище, на мостове. Накрая стигнахме до стадиона, където се бяха събрали близо 50 хиляди почитатели! Всички крещяха и се забавляваха. А откакто отидохме за мач в Гьотеборг, всичко се повтори безусловно по същия метод. Когато заговоря за това, спомените ме завладяват тотално. Да, към този момент знам какъв брой доста хората са се радвали на нашето показване. Колко горди сме ги създали.
- На кого си най-благодарен за твоя триумф?
- На жена ми, на татко ми, на братята ми. На треньора Томи Свенсон, който повярва в моите вратарски умения. На доста хора би трябвало да благодаря.
- Не беше общоприетия вратар. Обичаше шегите, правеше някакви смешни придвижвания в наказателното поле след избавяне. Защо си избра този облик?
- И това в някаква степен го взех от Сеп Майер. Той беше изцяло вманиачен на вратата. Невероятен пазач. Ако имаш самочувствие и водиш с 4:0, можеш да дадеш малко шоу на феновете. На международното състезание бях в пика на кариерата си. Вярвах, че никой не може да ми вкара гол. Когато играхме против България, най-вече Христо Стоичков опитваше да ми вкара. Но аз бях уверен, че мога да спася всеки негов удар. Когато се върнах от международното и започнах тренировки с Гьотеборг, те също не можеха да ми вкарат. Всичко спасявах. Никога не съм бил в по-добра форма.
- Голям шоумен на международното в Щатите бе също и вратарят Хорхе Кампос.
- И той имаше качества на доста добър полеви футболист. Мисля, че умерено мексиканците можеха да го употребяват и като халф в националния тим. А даже и нападател. Проблемът му бе, че е прекомерно невисок за вратар. Имаше проблеми при центриранията. Но неговата игра с крайници беше впечатляваща. По това време на сцената блестяха страхотни вратари като Петер Шмайхел от Дания да вземем за пример. Много пъти сме се срещали. Имахме сходен жанр. Доста викахме на хората пред нас, бяхме доста стимулирани. Говорихме с полевите играчи, с цел да им споделяме къде би трябвало да застанат.
- Кой е най-хубавият вратар в света през днешния ден?
- Труден въпрос. Де Хеа играе чудесно в този момент. Мануел Нойер също е впечатляващ. Той работи и като полеви футболист. Двамата са номер едно в света.
- Кой смяташ, че Германия би трябвало да пуска – Нойер или Марк-Андре тер Стеген?
- Ако е Нойер е здрав и е в добра форма, той би трябвало да играе. Има необикновено самочувствие. Германските футболисти са привикнали с него.
- Какво мислиш за Златан Ибрахимович?
- Най-големият шведски футболист. 11 пъти е избиран за номер 1 в Швеция, до момента в който аз единствено един път. Това е табелата на най-хубавия шведски състезател. Има някои, които са били избирани по два пъти. Швеция не е имала футболист като Златан. Проблемът е, че и Ибрахимович остаря. За нападател е мъчно. Не е толкоз бърз, контузи се няколко пъти.
- Последен въпрос - кой миг от вашата кариера би желал още веднъж да изживееш?
- През 1980 година станах първенец на Швеция с един дребен тим. На идната година повторих триумфа. След това трябваше да очаквам 10 години за идната купа. Първата пристигна, когато бях на 21. Помислих си: „ Леле, какъв брой е елементарно! “ Когато прегърнах за трети път купата, бях извънредно благополучен. Случи се тук в Швеция. Но не мога да не помни и това мое избавяне на международното в Щатите, което толкоз доста беше впечатлило моите сънародници. Това са най-хубавите моменти в кариерата ми. Понякога всичко в живота ти се подрежда по верния метод. Тогава просто избрах верния ъгъл, в който румънецът Белодедич стреля. После остана единствено същинската наслада. Часовникът към този момент не вървеше. Нямаше проблеми. Всички бяха останали в предишното. Не се случва постоянно в живота. Сравнявам този момент с раждането на първото ми дете. Времето просто стопира. Ти си героят. И, несъмнено, да напомня още един подобен прочут миг – когато Христо Стоичков не можа да ми вкара гол в дребния край. (смее се)
- И в действителност финален въпрос – ще откри ли Швеция нов Златан Ибрахимович?
- Не мисля, че в миналото ще имаме подобен като него. Златан е талант за целия футболен свят. Не мисля, че ще се роди втори подобен. И като футболист, и като персона.
- Критикуваш ли го като персона?
- Не, Златан е добър човек. Зависи по какъв начин го приемаш. Аз нямам проблеми с него. Той не е типичният швед. Повече е като американец. Винаги желае да е от горната страна. Не го познавам толкоз добре, само че считам, че това е негова маска за пред хората. Мисля, че има положително сърце. Ако приказваш с него уединено, в случай че изпиете една бира дружно, ще схванеш, че той е изцяло друг.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ