Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи втора част от вълнуващата

Предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ излъчи втора част от вълнуващата среща сред двама кавалери на „ Златната топка “ от Източна Европа. Христо Стоичков организира повече от другарски диалог с украинската легенда Игор Беланов. Европейският вицешампион от 1988 година към този момент описа забавни истории за детството си и разкри, че е пазил „ Златната топка “ в тайник под ваната. Любопитният роман продължава на иконата на Динамо (Киев) продължава със мощни думи за най-важния човек в живота му, за най-хубавите футболисти за всички времена и за днешното положение на най-популярната игра.

- Игор, какво си спомняш за 1988 година? От оня огромен тим на „ Сборная “?

- Тогава беше друго. Съвсем различен футбол се играеше. През 1986 година бяхме на практика тим от Динамо /Киев/ и всички знаехме кой накъде ще тръгне, какви са мощните и слабите му страни, по какъв начин ще създадем дружно контраофанзива. А на европейското в Германия през 1988 година беше по-различно. Имаше играчи от Спартак, от Динамо /Минск/, въобще тимът беше много друг. Липсваше ми тогава предходния отбор. Например, когато ти излизаше за Барселона, знаеше мощните страни на всеки и какво може всеки един от съотборниците ти. Кой ще ти даде прекрасен извеждащ пас, по кое време би трябвало всички заедно да се браните. Всичко знаеш за всеки. Така беше и при нас през 1986 година, а през 1988-ма постигнахме резултати само с помощта на дисциплината и реда в тима. Имаше смяна и действах като десен полузащитник и по този начин играех по-малко напред. Но да вземем за пример против Холандия, в случай че си спомняш, Саша Заваров даде пас на Медведев, аз се откъснах и подадох на Вася Рац. Той вкара за 1:0 и по този начин бихме холандците. Дадох още един голов пас и в идващите мачове. Тотално работех за тима на това състезание. Бяхме трансформирали схемата и играехме единствено с един нападател и това беше Олег Протасов.

- Как можеш да опишеш оня популярен треньор, който водеше тогава тима?

- Вече споделих за него, че не познавам подобен експерт - до мозъка на костите. Той беше човек, който в никакъв случай не фаворизираше никого. За него всички бяхме равни. Затова и имахме положителни резултати. Мога да дам следния образец - спечелихме мач с 4:2 или 3:2, като аз вкарах два от головете. Влизам в съблекалнята с предостатъчно изражение, а той ме подкара още от вратата: „ Защо не вкара това състояние, а за какво при другото не подаде? “ Веднага ме приземи и ми оказа помощ да не хвърча в облаците. Все ми споделяше, че не е хубаво да се върви по заведения за хранене. И аз започвах да мисля върху всичко, което чуех от Лобановски. Затова с него имахме подобен триумф. Абсолютно в никакъв случай не хвалеше никого. Освен това не можехме по изражението на лицето му да разберем дали е удовлетворен или не. Беше невероятно да се разбере. На нас ни се искаше от самото начало да играем по този начин, че най-сетне да го забележим удовлетворен, а той постоянно имаше едно и също изражение. Постоянно. Дори, когато имаше в действителност положения или мачове, в които сме били доста положителни и на равнище, той отново не показваше, че е удовлетворен. Но беше също и човек, който поемаше цялостната отговорност за всички свои думи. Казваше неща и след това постоянно ги изпълняваше. Насочваше ни върху какво би трябвало да работим, с цел да подобрим играта си. Това е същинският професионализъм. Наистина огромна фигура. Днес половината от младежите не се интересуват въобще от тези неща. А тогава беше друго. Направих серия от доста мощни мачове за Динамо (Киев) и след тях отидох при него да го попитам за квартира. „ Заслужавам ли? “, попитах. „ Заслужаваш “, отговори той. „ Сега в идващия мач, в случай че вкараш два гола на Рапид във Виена ще поговорим съответно по въпроса “. Разбира се, това можеше да стане единствено, когато има налице същинска работа и резултати. Имаше непоносимост към капризните футболисти.

- Игор, имам една фотография, която е доста специфична за теб. Защото те чувам и разбирам, че има един треньор, който е доста значим за теб и за футболната ти кариера и живот. Какво значи за теб тази фотография?

- Тази фотография демонстрира същинското човешко отношение от страна на футболист и треньор, без значение че е направена след края на моята кариера. Това беше мач пред цялостен 100-хиляден стадион, другарски мач със Спартак /Москва/. Стана красиво, поздравиха ни и ни наградиха, а Лобановски стоеше настрана от цялата тази шумотевица. Нямаше да съм човек, в случай че не бях отишъл при него и не го бях прегърнал и целунал. И награждават, награждават, награждават..... Стигнах до Суркис, само че му се извиних и отидох при Лобановски, прегърнах го, а той заплака. Целият стадион избухна в овации, тъй като той заслужаваше най-вече почитание от всички, тъй като беше индивидът, който действително беше основал всички нас. Ако бях останал в Черноморец /Одеса/ нищо от тези прелестни неща нямаше да се случи. Затова споделих пред всички, че това, което вършим като събитие е само и единствено в негова чест. А сълзите му... Христо, ти си експерт и знаеш защо приказвам и какво значат сълзите на подобен човек. Това е отношение!

- Ще ти задам един въпрос за нещо, което отива оттатък футбола и оттатък спечелването на „ Златната топка “ - раждането на твоя наследник. Защо го кръсти Валерий?

- Кръстих го на Валерий Василиевич Лобановски, тъй като той ме сътвори и на него дължа триумфите си. Носеха ни на ръце, побеждавахме наред, тъкмо както и ти Христо с Барселона, само че всичко това дължахме на него. Опитвахме се да побеждаваме с още повече голове, да потвърдим че костваме нещо, а той ни позволяваше да го вършим, без значение, че му беше доста тежко да работи без отмора. Днес тези неща просто ги няма. Гледам тренировките и никой не ги приема съществено като него, професионално. Уважавам го и по тази причина кръстих на него моят наследник. Не мога да кажа, че беше по този начин пряк и непосредствен към всички, както беше към мен. Показваше ми, че съм задължен да бъда експерт, че нещата които всеки има като проблем у дома, би трябвало да остават у дома и да се оправяме с тях, с цел да не въздействат на работата ни. Давам дребен образец за това. Мама пристигна в Киев. След един мач, който приключи наедно 1:1, ни събраха всички да ни карат за наказване на лагер в базата на тима. Не бяха удовлетворени от играта ни и по тази причина не ни пуснаха. А мама беше пристигнала и искаше да приказва с мен. И аз споделих, че няма по какъв начин да стане, само че в случай че желае да поговори с треньора. Аз не можех да приказвам с него, тъй като всичките момчета отиваха в базата и трябваше да отида дружно с тях. И мама отиде при него. А той не пожела да приказва с нея. И я помоли да отиде настрани. Аз се наскърбих, естествено. Но тази преживелица демонстрира по какъв начин за него професионализмът беше над всички и всичко. Да, аз се ядосах доста и отидох без позволение до Одеса, тъй като майката е доста значим човек и за мен тя бе най-важна. После обаче си дадох сметка, че не трябваше да действам по този начин. Беше непрофесионално и неточно към съотборниците, с които трябваше да бъдем равни във всичко. Щом се отива в базата, значи всички би трябвало да отидат там. Без изключения. Запомних тази история, тъй като тя демонстрира какъв експерт беше Лобановски. Наистина до мозъка на костите. 100-процентов футболен експерт. Докато съм жив, ще се апелирам за него. Не обичам евтиния пиар и не вървя където всички желаят да се покажат. Просто обичам фамилията и естествените човешки неща.

- Игор, през 1986-та вкара един хеттрик против Белгия. Какви са спомените ти от оня ден?

- Сложни усеща бяха. Смесени. Сълзи в очите. Знаех, че сме по-силни от тях. Независимо, че тогава тимът им беше също класен. Много добър отбор имаха. Проблемът ни се оказа това, че загубихме борбата сред халфовете. Средната ни линия се пречупи. Дотогава с добра преса успявахме да победим всички, без значение от 40-градусовия зной. Белгийците имаха малко повече сили от нас за този мач. Ние атакувахме от самото начало, а те повече се бранеха. Това са по-важните неща за този мач. Разбира се, това че вкарах три гола, също беше значимо за мен, само че бих ги заменил и трите за победа на тима ни в този дуел. Играхме почтено, само че загубихме с 3:4 И до момента продължава доста да се приказва за съдийството в този мач, само че той към този момент е минал. Такъв е животът. И ти знаеш това. Такъв е футболът.

- Игор, за тези футболисти и тези хора, които не са те виждали да играеш - по какъв начин би описал твоята лична игра за тях? Какво би споделил на тези хора за Игор Беланов?

- Вече загатнах нещо по тази тематика. Аз излязох от калта. Още като дете, когато бях при баба на село, несъмнено съм бил на към седем годинки, взимах хронометъра и тичах по 30-40 метра. Засичах си времето и се пробвах все по-бързо и по-бързо да изтичвам това разстояние. И ти ще ме схванеш най-добре, Христо. За нападател това е доста значимо. Да можеш със скорост да излезеш зад отбраната на противника. Това е скъпо. Да, имах скорост по-късно, само че тогава съм бил на единствено седем години, упражнявал съм самичък и даже съм си поставял цели. Взимах самичък хронометър и го правех, без безусловно никой да ме е учил по какъв начин се прави. И това даде резултат много по-късно в живота ми. Имах доста хъс и желаех да се потвърждавам. Бях мъничък и не ме одобриха в детската футболна школа, тъй като съм доста невисок. Това по този начин ме ядеше от вътрешната страна. И толкоз мощно ме ядеше, че започнах непрекъснато да мисля единствено за него и да се сготвям два пъти по-усилено. И по този начин съм цялостен живот. Всички споделяха, че един ден ще отида в Динамо /Киев/. И незабавно научих кои футболисти играят там – Блохин, Дамяненко, Бесонов... Всички момчета тогава бяха такива. С темперамент! В Динамо /Киев/ не можеш да отидеш да играеш, в случай че нямаш нужния мощен темперамент. Имаше доста надарени момчета, които не стигнаха до първия тим. Ако си със слаб темперамент и си сгънат и непретенциозен, няма по какъв начин да стане. Това го знаеш и ти от Барселона, нали?. Ако не си настойчив и не го показваш непрекъснато, няма да играеш, несъмнено.

- Игор, през днешния ден в света има ли футболист, за който можем да кажем, че играта му наподобява на тази на Беланов?

- Не бих желал да лаская самичък себе си, само че в днешно време не мога да видя някой, който да съумява по този начин да финтира бранителите и да играе като мен с тил към вратата. Не знам дали помниш един мач, в който до мен стоеше Матераци, а Ованесян ми даде дълъг извеждащ пас. Финтирах го и той спря на едно място. Почиваше. А аз бях с тил към него. И незабавно щом получих паса внезапно спринтирах и към този момент бях зад него. Това също е част от тези футболни хитрости, които през днешния ден не се виждат доста. Според мен нападателят би трябвало да мисли, а освен да бяга. Трябва да може да се измъкне от опеката си. Едно време с нас играеха персонално. Имаше избран бранител, който ни пазеше от самото начало, само че в този момент това не е по този начин. Сега всички са подредени в линия. Ако през днешния ден с теб бяхме млади, щяхме до момента в който играем, да се усещаме, като все едно сме на отмора. Сто % съм сигурен. Курорт! Защото по този начин подредени в линия и при нашата скорост, просто никой нямаше да може да ни спре. Нещо повече - зад въпросната линия няма кой да покрие при пробив. Много елементарно би ни било на терена през днешния ден на мен и теб, в случай че още бяхме млади.

- Игор, кажи съгласно теб кои са петте най-хубави играчи в света? Или е доста мъчно?

- Защо да е мъчно? Пеле е неоспорим. Ако би трябвало да са от всички генерации, би било мъчно. Не желая да те обидя, Христо и не желая и други да ми се обидят. Затова показвам към този момент отминалите генерации, където са Еузебио, Ди Стефано, Пеле, Марадона, Кройф... След това поставям теб, тъй като да играеш 7 години на топ равнище в Барселона, въобще не е елементарно. Да си постоянно на гребена на вълната и да получиш всички награди, които ти си заслужил. След това Олег Блохин, тъй като съм израснал като футболист около него. Татко все ми го показваше, когато бях мъничък, след това даже играх с него малко. Не желая да откроявам никой от тези, които изброих. Уважение към всички футболисти и това е единственото вярно нещо.

- Игор, какво си спомняш от 1986-та, преди международното, от тренировките, твоите съотборници, и най-много с кого през цялото международно беше дружно в една стая?

- Делях една стая с моя другар Вася Рац. С него дружно сме вкарали доста голове. Имаше една забавна история на международното състезание. Всички се чудеха за какво и по какъв начин успявах да тичам толкоз бързо. Никой не знае тази история. Ние с вратаря Ринат Дасаев бяхме извикани от доктора на тима и той ни сподели, че организмът има потребност от повече витамини, както и да ядем доста мед. И той по този начин се наблъска с мед, че трябваше да го закарат в болница. И аз хапнах, само че при мен се получиха обриви и непрекъснато ме сърбеше, чешех се даже, само че когато излизах на терена, беше просто невероятно да ме спрат. (Смее се). Затова вкарах толкоз доста голове. Това е смешка, само че имаше такава история. Наистина бях във върхова форма. Самият аз не разбирах, по какъв начин е допустимо в подобен зной да търча толкоз доста. Подготовката ни беше в действителност добра. А пък тъй като мислеха, че съм на анаболи и че в случай че ме ревизират един път, по-късно ще съм спокоен и мога отново да ги вземам, по тази причина ме ревизираха цели два пъти. Разбирам ги, обаче. За да дадем проба, ни даваха бира, а аз не обичам бира и я давах на съотборниците, а те се правеха, че са се напили и подвигаха тостове. Изобщо беше в действителност радостно.

- Игор, какво се промени, след отделянето на Украйна от Съюз на съветските социалистически републики? Има ли нещо, обвързвано с футбола и тази разлъка, което хората не знаят? Защо след разялата нито Русия, нито Украйна могат да реализират триумфи? Преди имаше доста дисциплинираност, а в този момент няма ли?

- Нормално. Разделихме се и станахме по-слаби. В Украйна даже нямаме почтено вътрешно състезание. Преди играехме със мощни тимове – московските Спартак и Динамо да вземем за пример. А през днешния ден всички виждат какви тимове имаме в това наше състезание. Естествено е да падне равнището в един шампионат, където има битка единствено сред Динамо /Киев/ и Шахтьор /Донецк/. Само два тима, а и в двата е цялостно с чужденци. Затова е мъчно да се събере отбор, както тогава направи Лобановски с Динамо /Киев/. Той знаеше на кого може да разчита и имаше опция да избере играчи от всеки различен тим. Всички желаеха да дойдат при нас. А Лобановски подбираше най-хубавите, които пасват на неговата скица. Всички желаеха да наподобяват на Динамо /Киев/. Това носеше изгоди, положителни резултати и беше доста значимо. Разединението, постоянно съм изказвал това персонално мое мнение, смъкна равнището на всичко. Няма по какъв начин да се съпоставяме със Сборная на Съюз на съветските социалистически републики. Защо? Защото нашите родители бяха родени в Съюз на съветските социалистически републики и ние бяхме израсли в Съюз на съветските социалистически републики. Разбирам, че това е политика, само че тя не трябваше да се смесва със спорта, с футбола. Защо? Аз желаех там да е тъкмо противоположното. Да се обединим, тъй като дружно постигахме резултати. А в този момент няма такива. Сега и ние губим, и другите някогашни републики губят. Дори не можем да стигнем до международно, а Русия също не играе добре. А също така е доста значимо, че вътрешните ни шампионати не са оспорвани и тимовете са цялостни с чужденци. А ние цялостен живот играехме и знаехме, че най-важното е човек да попадне в „ сборная “. Всички се стремяха към това. А в този момент има футболисти, които не желаят да играят за страната си. Може би също по този начин липсва престижът на треньорите. А това е значимо, нали? За теб Кройф беше престиж. В националния ти тим, където показваше резултати, също имаше престиж. Човек следователно играе и за себе си, и за треньора си. И с цел да покаже, че е във форма и че е мощен. Разбираш ме, нали?

- Игор, мислиш ли, че в миналото още веднъж ще забележим мощен тим на Украйна? Както видяхме на това европейско, когато Андрей Шевченко беше капитан на националния. Мислиш ли, че украинският футбол ще може в миналото да направи още веднъж боеспособен тим?

- Трудно ми е да кажа. Мисля обаче, че с цел да стане това, първо би трябвало да имаме оспорван и добър вътрешен шампионат. Трябва да имаме мощни клубни тимове. Плюс играчи, които играят в чужбина, само че не толкоз надалеч като в този момент, че селекционерът Шевченко действително да не може да гледа всичките им изяви. Освен всичко, някои от тях са запаси, други играят за клубовете си. Няма ги тези неща, които имахме с теб, Христо и поради които постигнахме триумфите си. Самопожертвователността, устрема и желанието, които имахме. Затова тогава имаше резултати. Днес не виждам такива футболисти. Играят в шампионата и губят безславно мачове. Не виждам и подобен колектив, какъвто имахме ние едно време. Сядахме да си поговорим, да обсъдим по какъв начин може да играем по-добре. Освен това тогава ролята на капитана беше същинска. Лобановски правеше по този начин - имаше си капитан на тима и помощник-треньор, а въпреки това бяхме ние, футболистите. Той привикваше капитана и помощника и им даваше задания. А те след това сядаха и говореха със съотборниците и всичко се обсъждаше сред футболистите. Ставаше доста добре. Всеки искаше да покаже всичко, на което е кадърен. А бяхме способни и то доста. Това са доста значими неща. Аз не разбирам за какво при нас в Украйна би трябвало да съществува това опълчване - Донецк срещу Киев и Киев срещу Донецк. Дори във футбола напряко се бият за това кой е по-силен и по-добър. Това е в действителност излишно. Ако си попаднал в националния тим, то би трябвало да защитаваш с чест фланелката, да уважаваш треньорите и да не обясняваш какво искаш да постигнеш ти самия и какъв си красавец. Първо стани треньор да видиш какво е и след това ги разказвай тези неща.

- Игор, във футбола твоята ера дефинира една епоха и всичко е преди или след нея. Онзи футбол може ли да се съпоставя с днешния?

- Днес, несъмнено, футболът е доста по-бърз. Но пък ние тогава правехме такава игра, която през днешния ден може да се види единствено от най-хубавите тимове. Това е по този начин, тъй като ние играехме най-бързия футбол за времето ни. Освен това, сигурен съм, че ще те изненадам, само че не можеш да си представиш какви мачове гледахме преди значимите срещи от огромните шампионати. Гледахме американски футбол. Хората от щаба ни прожектираха мачове от американски футбол. Треньорът ни разбираше, че сме технични и бързи и имаме всички качества, само че искаше да ни нахъса за битка. Сядахме, гледахме и към този момент не трябваше въобще да се настървяваме за идващия мач. Очите ми към този момент бяха станали квадратни от видяното, а той преднамерено избираше моменти, в които има конфликти и счупени кости. Като се нагледаш на такива работи, излизаш за победа и няма по какъв начин да те спрат. Това беше доста професионален метод от страна на Лобановски. Друг забавен метод беше да ни демонстрира мачове от британското състезание. Избираше моментите на корави борби сред тимовете. Показа ни мач от Англия сред деца. Днес би било доста значимо да се демонстрират сходни неща на нашите деца, които сега израстват за футбола. Топката към този момент излиза в ъглов удар, а детето е изостанало зад нея на съвсем пет метра, само че не стопира и за момент. Тича до последно и най-после се хвърля на шпагат и я стопира.

- Игор, през днешния ден си отвън футбола, седиш си у дома, гледал си международното състезание, за кой тим беше преди Мондиала и мислеше, че ще стане първенец?

- За мен постоянно преди всяко състезание любимец е тимът на Германия. Вече го споделих. А другите тимове постоянно са равностойни и никой не може да бъде сигурен за прогнози. Допреди това състезание, ми харесваше тимът на Испания, всички останали в елиминациите бяха с доста изравнени сили. Да ти призная, аз от дълго време съм престанал да върша прогнози за футбол, тъй като постоянно, когато с другари заложим на смешка на някой тим, не познаваме и губим. Чудна работа, нали? Мислим, мислим, гледаме резултати от предходни срещи, заложим и след това... Излиза резултат тъкмо противоположен на нашите предвиждания. Никога не познавам в прогнозите си. Имам възприятието, че животът се пробва да се посмее с мен и ме пита: „ А ти накъде си тръгнал, момче? Играй си футбола и не се занимавай с прогнози “.

- Игор, финален въпрос. Играл си с първия ви притежател на „ Златна топка “ – Олег Блохин. Какво значи той за теб като състезател, като съотборник и по какъв начин би описал тази също огромна фигура във вашия футбол?

- Фантастика! Още като дете баща ме водеше да го виждам, до момента в който Блохин играеше и вкарваше голове. След това съумях да стигна до такава степен, че да бъдем дружно на терена. Да, той е придирчив, доста мощен и непоколебим темперамент, само че това не е значимо, тъй като е популярен футболист. Всички огромни имат своите странности и друг взор върху живота. Бих желал у нас хората да помнят повече и по-дълго историята ни. За страдание, обаче всичко доста бързо се не помни. Забравят ни не ентусиастите и хората, които в действителност помнят цялата история на футбола от тези времена, а не помнят ръководителите ни. Първо ще ти извадят душата, с цел да постигнеш нещо, а след това доста бързо не помнят за триумфа и какво ти е коствал той. Ако си корав и имаш темперамент, ще издържиш на всичко това. Олег ги има тези неща, само че в действителност е и малко придирчив. Трябва да му се отдаде дължимото за всичко, което е дал за футбола и родината си. Ако някой би трябвало да води Динамо /Киев/, никой не заслужава повече от него. Сложиха го за треньор и доста бързо по-късно го отстраниха. Отборът му не вървеше. Трябваше да му дадат време, да му разрешат да си събере тим, да се огледа за нови попълнения. Не е допустимо незабавно да тръгне всичко и да има единствено победи. Трябва да се поддържат треньорите, да им се дават благоприятни условия да селектират добър тим и да вървят напред. За мен той е популярен човек. Той е футболист с основна писмен знак и това не са единствено и просто някакви гръмки думи. Това са думи на другар, на по-малък от него брат. Той е по-възрастен от мен и мога единствено да кажа, че имам огромно почитание към него като човек. За мен е популярен! И мисля, че освен за мен, а и за всички ентусиасти. И това ще е до живот! Радвам се също, че и Шевченко се отнася към нас уважително. Огромно почитание и към него. Това са хора, които са създали Украйна по-добра. Счупиха всички върхове. Всеки от нас даде своя дан, с цел да реализираме това и всеки от нас има своята славна история. Ние играхме повече от всички останали, вкарахме повече голове от всички останали. И всеки беше най-хубавият за времето си.

- Игор, доста благодаря! Наистина! Чувствам се благополучен, удовлетворен, тъй като бях с теб в твоя дом – в Одеса. Защото успяхме да си поговорим за толкоз доста неща и ти поисквам доста шанс и постоянно ще те нося в сърцето си! Много благодаря!

- Благодаря, скъпи приятелю, за мен това постоянно е закон. Много оценявам и почитам историята и футболната памет. Онези, които описват и работят за това, са доста значими, тъй като по този начин оказват помощ хората да си спомнят за нас. Понякога ни канят от УЕФА и пред нас седи цялостна зала, в която никой не знае кои сме. Затова би трябвало да се приказва и да се вършат изявленията с хората, които са правили футболна история, без значение кои са те. Ние към този момент сме извървели пътя си и сме го създали вярно. По различен метод не може да бъде. Аз постоянно съм отговарял самичък за своите думи. Когато съм правил всичко, постоянно съм отговарял за дейностите си. Футболът има потребност от същински фанатични последователи, само че и от същински ръководители, които влагат сърце и душа. Това, за жалост, не виждам през днешния ден. Преобладават като че ли подмолните игри, играят все по-много пари и крупни покупко-продажби. Това е водещото. Може би и аз съм прекомерно придирчив, само че по този начин съм учтив. Това е мнението ми. Обожавам те, Христо! Голям си! Всичко най-хубаво за теб!