Предаването Код Спорт“ по RING излъчи поредното класно интервю за

Роберто Мартинес пред Стоичков: Световните първенства трябва да останат на всеки четири години

Предаването „ Код Спорт “ по RING излъчи следващото класно изявление за неповторимия Христо Стоичков. Този път кавалерът на „ Златната топка “ беседва с Роберто Мартинес. Специалистът изведе националния тим на Белгия до бронзовите медали на Мондиал 2018, само че е окуражен за още по-големи триумфи на шампионата на планетата в Катар в края на годината.

- Разговарял съм с доста някогашни и сегашни футболисти, които се интересуват да научат какъв е планът на Роберто Мартинес, който развихте през последните 5 години?

- Това, което ми харесва на мен е да конструирам. Да основа план за дълъг интервал. Същевременно не трябва да забравяме и краткосрочните цели, тъй като не можеш да създадеш нещо трайно без успехите в всекидневието. В качеството ни на треньори би трябвало да мислим в вероятност и то далечна. През последните 15 години в Белгия дадохме опция на гениите да се развиват тактически и механически в тима до 21 години по метода, по който чакаме да се изявяват след това в първия тим. Страна като Белгия с 11 милиона души население може да бъде в заплаха на терена, в случай че не подготвим добре бъдещето. Да бъдеш номер 1 в класацията на ФИФА изисква игрово държание, подготовка и самостоятелна форма, които са доста разнообразни от това просто да играеш за твоята страна. Този план се отнася и е ориентиран и към 2026 година, когато ще бъде идващият мондиал след Катар. Шампионатът в Съединени американски щати, Канада и Мексико към този момент е цел пред нас през фокуса на развиването на младите играчи. И в същото време би трябвало да се стремим да приготвяме сегашния отбор, с цел да печелим в днешно време.

- Белгия е дребна страна - 11 милиона поданици, малко по-голяма е от България, която има към 7 милиона население. Но знаете, че дребните страни постоянно съумяват да извадят гении. Белгия се бори сполучливо със доста по-големи страни във футбола и то освен като Франция и Германия. Как се получава това?

- Много значима е структурата. Трябва да успееш да организираш добре футбола в дадена страна. Трябва да накараш всички да работят по един и същи метод. Това е едно от преимуществата да се трудиш във футбола в относително дребна страна. Имаш единствено 24 професионални клуба, само че пък всички търсят развиването си по един и същи метод. Това стартира през 2000 година след едно огромно отчаяние за белгийския футбол. Тогава бе решено всички да стартират да работят по един и същи метод. И точно това единение оказва помощ геният на белгийските футболисти да изпъкне. В Белгия има три публични езика, което значи, че всеки е доста добре квалифициран да излезе в чужбина. А когато напусне родината си и попадне в най-хубавите съблекални на европейските тимове, той доста бързо израства. Тогава всеки стартира да има своята траектория на развиване. От една страна, това е мъчно да се управлява, само че пък от друга, там те получават такава подготовка, че са подготвени да се състезават на процедура във всички огромни шампионати.

- Говори се доста в последно време международните шампионати да се организират на всеки две години. Как виждате тази опция - това добре ли е за вашите футболисти, добре ли е за националните федерации?

- На мен ми се коства, че на футболистите, които са по този начин да кажем раздвоени сред своите клубове и националния тим и в този момент е доста мъчно. Тежко е 10 месеца годишно да си в спортен режим. Но не е казано, че другарските мачове би трябвало да продължат да съществуват. Според мен би трябвало да има огромни шампионати, на които да участваме. Такива в Европа са европейското състезание и Лигата на нациите, а също и мондиалът. Трябва да се откри оптималният метод да се разреши на футболистите да работят оптимално добре и на двете места - и в националните тимове, и в клубовете си. Така че да се играят всички тези шампионати плюс на всеки 2 години да има международни, ми се коства прекомерно. Трябва да дадем повече място на романтизма във футбола. А при предлагания вид би означавал да има играчи, взели участие на 6-7-8 мондиала. А това съгласно мен ще обезцени историята на футбола. Би могло да се намерят положителни решения за промени, само че международните шампионати би трябвало да останат на всеки четири години.

- Белгия е водеща измежду националните тимове, само че към момента тази златна генерация не е спечелила купа. Съществува ли напън върху вас в тази връзка?

- Има упования и надлежно напън, който аз считам за здравословен. Играчите се нуждаят от него. Всяка неделя в своите клубни тимове футболистите са подложени на пресинг, тъй като се чакат победи от тях. И в случай че в националния тим не живеят със същата активност, би било мъчно за тях. Но както споделих, това е здравословно за кариерите им. В Белгия чакат доста от това потомство, само че упованието несъмнено е положително. И никога не ни въздейства по отрицателен метод. Това е едно удивително златно потомство, макар че през 2018 година спечелихме единствено бронзовите медали на международното. Отличието от мондиала обаче действително ни даде известно успокоение. Но съм наясно - златното потомство на Белгия заслужава една още по-специална история! И да - ние работим за нея.